Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Портрети

Честни сини очи

Александър Томов е червеният близнак на Стоян Ганев

Крум Благов

Шармантната измамничка от едноименния сериал имаше голям успех именно защото вдъхваше доверие. Един съмнителен тип никога не би могъл да се прехранва от измама. До това заключение вече достигат и българските политици.

Пролог

От гледна точка на някогашните апаратчици Александър Томов е „наше момче". Завършил в Ленинград, женен за рускиня, на 32 години той е вече кандидат на икономическите науки, съветник на министър-председателя Георги Атанасов и негов вдъхновен апологет.
Няма да забравя как г-н Томов, тогава другар, дойде за пръв път в редакцията на в. „Земеделско знаме" да ни чете лекции в рамките на т. нар. политическа учебна година. В продължение на три дни всяка вечер по два академични часа той лееше вдъхновени слова за великите дела на премиера Атанасов, за Юлския модел и за Указа за стопанска дейност. На всеки неудобен въпрос имаше готов отговор - това е тежкото наследство от правителството на Гриша Филипов, ние не отговаряме за него.

Днес вече знаем, че през последните три години на тоталитаризма именно от правителството на Георги Атанасов е натрупана основната част от външния дълг на България. Гриша Филипов нарича ръководството му неграмотно и твърди, че му е оставил валутен резерв от 1,3 милиарда долара. Въпросът кой крив, кой прав беше поставен на следствието по делото за икономическата разруха, което привика и двамата бивши премиери. Обичайните правила на апаратните игри са такива, че когато падне патронът, повлича всичките си протежета. Александър Томов обаче не само оцеля, а излетя към горните етажи на властта.

Първо действие:

Апаратчикът става демократ

Още през декември 1989 г. той обяви създаването на Движението за демократичен социализъм – ДЕМОС, като идейно течение в БКП. То започна да издава и вестник “Политика”, който не просъществува по-дълго от самото движение, но изигра ролята на трамплин за своя водач. По това време Томов още не беше толкова ценен за Партията, че да го включат в пропорционалната листа, но все пак му гарантираха депутатското място във Великото народно събрание, като го издигнаха за кандидат по мажоритарния принцип в „борческия Михайловградски район” докато други млади кандидати бяха пратени в София, Пловдив или Варна на заколение.

Отначало той не бързаше много да взема думата, което беше може би най-добрата тактика при пълното политическо противопоставяне между БСП и СДС. Избра играта да се представя за компетентен млад технократ, който не използва в приказките си излишен идеологически баласт, а говори по същество. Той създава илюзията, че с него можеш да се разбереш.

Звездата му изгря внезапно след падането на последното правителство на Андрей Луканов. В кабинета на Попов до последния момент за заместник-премиер от БСП е бил готвен Георги Пирински, но СДС се противопоставил на неговата кандидатура като креатура на Луканов и предпочел Томов.

За главна заслуга през този период следва да му се признае умелото използване на телевизионното време, полагащо се на вицепремиера, за укрепване на собствения му авторитет. Неговите интервюта винаги ставаха лекции по макроикономика, целящи да покажат, че този млад човек си знае работата.

Това впечатление беше двойно по-необходимо за кариерата и на Томов, защото не бе подкрепено от никакви практически доказателства. Зимата на неговото вицепремиерство ще се запомни с внезапната енергийна криза, предизвикана от проблемите с доставките на съветски нефт и въглища, с опашките по бензиностанциите и режима на тока – все ресори, които наблюдаваше той. Трябва обаче да се признае ловкостта на политика Томов да извлича полза и от най-неблагоприятните обстоятелства. Навръх Нова година той замина за Москва, подписа един така и останал само на хартия договор и обеща, че проблемите ще бъдат решени. А какво повече му трябва на българския избирател от едно хубаво обещание?

Второ действие:

Демократът става лидер

„Имате ли проблеми, обърнете се към мен” - казвал Томов на журналистите от вестник „Политика". За съжаление, зает да решава сложни политически задачи, на него досега не му е останало време да постигне нито едни практически резултат. Начинанията му - като се започне от Указ 56, в чието създаване е участвал, и се свърши с учредяването на Гражданското обединение за републиката, са кьорфишеци. Нито един друг политик не умее да работи така усилено на празни обороти като него, освен може би Стоян Ганев. Всъщност Томов е неговият червен близнак: илюзия за компетентност, приказки на едро, поднесени с апломб, плюс външен вид на симпатяга.

Но той има и още нещо, което на Стоян Ганев изневери веднъж, но фатално: чувството за реалното съотношение на силите. Александър Томов, освен природно надарен демагог, е ловък апаратчик, който никога не играе „ва банк”. Той безпогрешно усеща кога една кауза е загубена и преди провалът да стане явен, я изоставя. Така успя да се дистанцира от своя патрон Георги Атанасов, после от делата на правителството, в което участваше, и накрая от Обединението за социална демокрация. Разбира се, затова е необходима съответната доза безскрупулност, която Петър Корнажев нарича „етична невменяемост” и която Александър Томов въпреки краткия си стаж в апарата притежава в не по-малка степен от Андрей Луканов: безотговорност за резултатите, обясняване на грешките с обстоятелствата, намиране на оправдание за всяка непоследователност. Със свойствения си фин маниер на изразяване Томов вероятно би го нарекъл “умение да се променяш, оставайки верен на себе си”.

На себе си той е верен. Но на никой друг. Всички негови политически бракове са по сметка. След като БСП загуби изборите и трябваше да мине в опозиция, беше необходимо лице пред обществеността – и това беше ОСД, в което Томов играеше главна роля. Той дори оглави ефимерното правителство в сянка на БСП, което, разбира се, не свърши нищо. Но когато ОСД беше препарирано и на него повече не можеше да се гради лична кариера, Томов си подаде оставката като заместник-председател на обединението и след месец с чиста съвест обяви новото си движение. Това му е хубавото; съвестта му винаги е чиста.

Трето действие:

Лидерът става горянин

Гледайте какво прави Томов и ще разберете дали корабът потъва, защото той обича да говори за рискове, но никога не ги поема. Примерът на АСП и другите „люспи" на БСП, които самостоятелно набраха само по 20 000 гласа на изборите за Велико народно събрание, му е обица на ухото. Той ще напусне Партията само ако намери по-силен трамплин за амбициите си. А те са за висок държавен пост. Може би - за най-високия. Не случайно обича да говори за България. Така че всичките му приказки за рисковете, които е поел с ГОР, са нов томов водевил. ГОР или ще получи помощ извън БСП (иначе не би могло да стане сила), или, което е по-вероятно, ще бъде просто поредният опит на Томов да задържи вниманието върху себе си. Ако е неуспешен, той ще се дистанцира от движението, разбира се „по принципни съображения".

След като се провали на 40-ия партиен конгрес и не успя да стане председател на БСП, Томов избра един друг, парадоксален път нагоре. Докато другите социалисти се надяват да управляват държавата чрез партията си, той се стреми да вземе надмощие в партията чрез държавен пост.

„Аз - каза ми веднъж Александър Томов за кариерата си на апаратчик - винаги съм бил пазарчик, но избрах пътя да руша системата отвътре." Колкото нелепо и смешно да звучи това твърдение, то поне във втората си част е вярно: той винаги е вътре в системата, но винаги говори против нея, стига това да е полезно и безопасно. Докато другите политици имат едно или нямат собствено мнение, Томов често има две, и то различни.

Поука

Каквото и да чуете от Александър Томов, вярвайте му, че си вярва. Но не повече.

Публикуван във в. “Репортер 7” на 10 юни 1993 г.