Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Портрети

Не съм ни Едвин, ни Сугарев,
а съм безимен твой войник

От Сергей Румянцев до Блага Димитрова
намесата в политиката свършва зле за поетите.
Или за политиката

Крум Благов

Едвин Сугарев е единственият напълно искрен човек от ръководството на СДС. Противниците му го изкарват луд, фанатичен, а покрай гладната му стачка дори измамник. Но аз го познавам от твърде много години, за да им повярвам. Всички определения, дадени досега за него, са твърде повърхностни, като че ли се стремят не да обяснят личността му, а да я опростят.

Дисидент-самиздатчик

Едвин си беше чудата фигура и в университета. Ходеше и зиме, и лете с един зелен анорак. Не си спомням някога да се е говорило за политика в групата, нито в компаниите, в които години след дипломирането си се озовавахме заедно. Затова се изненадах, когато през лятото на 1989 г. чух по радио "Свободна Европа”, че е направил самиздатско литературно списание.

Малко по-късно една колежка от "Земеделско знаме", където работех тогава, ми предложи да напишем по нещо за списанието му. Отказах. Смелостта ми стигна само да призная, че ме е страх. Едно е да се възхищаваш от нечий кураж, а съвсем друго е да го последваш.

Един ден някой сигурно ще се сети да разрови административните архиви на Института по български език и литература и да установи, че др. Сугарев не е бил уволнен оттам за своята дейност. Повечето хора днес биха заключили, че откритата проява на свободомислие не е била опасна, следователно не заслужава уважение. Това доказва само колко къса е паметта ни. Ние винаги сме склонни да съдим по фактите, без да взимаме пред вид обстоятелствата. Знам със сигурност, че хора, сътрудничили на самиздатчиците Едвин Сугарев и Влалимир Левчев, са били разпитвани от Държавна сигурност. Въпрос на време, а може би на заповед е било да им се намери цаката. За мен няма съмнение, че техните списания бяха израз на гражданска доблест. Само дребните им души са склонни да принизяват постигнатото от другите.

По време на европейския екофорум през октомври 1989 г. Едвин Сугарев седеше неотлъчно в градинката пред 'Кристал". На първата демонстрации

на 3 ноември той беше в първата редица заедно с Петър Берон и Петър Слабаков. Ето защо се съмнявам, че е така лабилен психически, както искат да го изкарат. Такова напрежение едва ли би могло да бъде понесено от слаб духом човек.

Политик-символист

И все пак за хората името Сугарев по това време беше неизвестно. Той беше в сянката не само на Желю Желев и Петър Берон, но и на Анжел Вагенщайн и Стефан Продев. Обаче в изборите за Велико народно събрание му беше отредено място в столичната мажоритарна листа, което гарантираше сигурно избиране.

Въпреки че излетя нагоре, Едвин не се големееше. "Репортер 7" вече излизаше, когато го срещнах, вече депутат, и го попитах кога ще напише нещо за нас.

- Нека първо се оправи „Демокрация", пък после - обеща той.

Задачата, която Едвин си постави тогава, не е изпълнена и досега. Затова и не го притеснявам.

Когато започнаха вътрешните борби в СДС около Конституцията, Едвин разкри, че те са резултат на плана "Клин" - внедряване на „бивши комунисти" като Петко Симеонов и Александър Каракачанов в ръководството на опозицията.

Истинските герои, разобличителите, спечелиха новите избори с малка преднина. По-мнителни наблюдатели биха казали, че те използуваха момента, за да излязат от сянката на бившите Големи. На главния клиновед Едвин това даде голяма тежест в СДС, макар да съм сигурен, че не това е била целта му. Той никога не е ламтял за пост или облаги. Не че е лишен от суета. Той обича да повтаря, че е "поет, принуден да се занимава с политика". Подаде си с гръм и трясък оставката от поста директор на в. ''Демокрация", но после тихомълком се върна там. Това напомня натрапчивите проповеди на бившите активни борци, че стоят на постовете против волята си, защото са слуги на народа.

Само че за разлика от тях мисълта за власт блазни Едвнн Сугарев не като източник на материални облаги. "Вилата" му в Банкя е едноетажна барака. Кола няма и никога не е имал. Блазни го духовната власт, властта на поета над сърцата на хората. Разликата е, че той си я доставя с политически вместо с поетически средства.

Символистите някога бяха клеймени като декаденти, сиреч упадъчни поети, защото си позволяваха да пречупват действителността и да я представят не такава, каквато е, а каквато я възприемат („земята е синя като портокал"). В този смисъл Едвин е политик-символист. На всички обикновени и логични събития той намира мистично до параноя обяснение. Всичко е плод на заговор: разслояването на СДС, избирането на Желю Желев за президент, падането на правителството на Филип Димитров.

Повечето от тези конструкции не издържат елементарна логическа проверка. А най-забавното е, че основните открития на разобличителя Сугарев са предъвкване на стари чужди публикации. Например в. -„Дума" още през юни 1990 г. (година преди Едвин) разви идеята, че акцията пред “Кристал” е „оперетна”. Шест месеца преди „разкритията” на Едвин „Репортер 7” се усъмни в заключението на следствието, че „оня списък” е безобиден.

Основната причина за клиноведческите упражнения според мен се крие в едно наглед дребно събитие останало извън границите на България: победата на албанската опозиция на първите свободни избори. За разлика от Полша, Чехословакия и ГДР, където комунистите бяха победени с огромно мнозинство, в България не е имало масови движения против режима като „Солидарност" или „Харта 77". Затова СДС не изпитваше чувство за малоценност, че не е постигнал техните изборни резултати.

Победата на албанската опозиция обаче угнети дълбоко ръководството на съюза. Излезе, че дори в най-изостаналата държава в Европа народът може да свали от власт комунистите чрез народен вот, а България е единствената страна на континента, а може би и в историята на света, където те спечелиха свободни избори, Това разви чувството за малоценност в СДС, което според мен дълбоко гнети Едвин Сугарев до днес и мотивира много от постъпките му,

За оправдание бяха лансирани две версии: първо, че СДС е предаден отвътре, и второ, че все пак изборите са били спечелени, но комунистите са откраднали победата чрез фалшификации с мъртви души.

Това беше само първият симптом на една политическа болест, която Едвин Сугарев вече беше прихванал и която скоро зарази СДС напълно: неумението да се признават грешките и да се приемат пораженията. Триото Савов-Димитров-Сугарев се оказа лош политически екип. Една крехка преднина от един процент на изборите (но с два процента по-малко гласове от предишните) бе обявена за "победа завинаги". Безкомпромисното отношение към съюзника не отговаряше на съотношението на силите в парламента. А когато правителството на Филип Димитров падна, вместо масовизация в СДС започна чистка.

Идеолог и активен борец

Днес СДС се опитва като тесните социалисти преди Първата световна война да отваря очите на народа за неправдите. Просветителството е полезно само когато не съществуват възможности за легална политическа борба или се готвиш за Световната революция. При действуващи демократични механизми гладните стачки, бойкотът и други подобни.форми са не само неефективни; те са нелепи.

Себеотрицанието на Едвин да гладува всъщност беше един вид измъкване с красив жест от черната политическа работа: той възприе героична поза, защото не може или не иска да ходи, да убеждава и да спори с несъгласни с него. Той като своите идейни другари предпочете удобството да се затвори сред съмишленици, които го боготворят. Колко странно е, че човек, който иска да се противопостави на тайна сила като ДС, не смее да застане пред една враждебна тълпа.

Линията на идейна чистота и изолация, проповядвана от Едвин Сугарев, превърна политиката на СДС в идеология, в набор от догми, които не позволяват никаква гъвкавост и следователно са непрактични. Вината не е само на Едвин, но значителна част носи той. Той втвърди курса на СДС до степен на доктрина и фактически стана синият Суслов.

Политическата кариера на Едвин Сугарев е типичен пример за това, докъде се стига, когато издигат заради идейна подкованост вместо за делови качества. Той отдавна е достигнал своето равнище на некомпетентност.

Лош администратор, което се вижда от в. "Демокрация", и несръчен политик, както личи от безпътицата на коалицията, той хем признава невъзможността СДС да спечели абсолютно мнозинство в бъдещи избори, хем е безпомощен да камери съюзници.

Едвин Сугарев например се надява СДС да се съюзи в бъдеще с монархисти и земеделци, т. е да впрегне орела, рака и щуката. Ненавременната му акция „срещу лъжата" изпусна цялата пара на СДС през свирката без цел и без резултат. Той руга президента Желев като „селянин". Презрителен оттенък в тази дума може да си позволиш в писателската кръчма, но не и на политически митинг в страна, където половината избиратели са селяни.

Но най-голямата му вина и едновременно с това беда е, че той е безотговорен. Никога и за нищо Едвин Сугарев не обвинява себе си или своите съмишленици. За издигането на кандидатурата на Желю Желев от името на СДС той гласувал, защото нямал друг избор. За прословутия член 357 от Наказателния закон, който закриля доносниците на Държавна сигурност, са отговорни не вносителите, между които е депутатът Сугарев, а комунистите и ченгетата.  

Понякога ми се струва, че Едвнн дълбоко в себе си долавя своята отговорност, но за разлика от другия бивш гуру на СДС Георги Марков няма сили да я признае, което ще рече да се оттегли. Съзнанието му отблъсква чувството на вина и за самозащита я прехвърля върху другите.

И все пак аз смятам, че Едвин наистина е искрен, защото казва винаги това, което мисли. Само че мисли не това, което чувствува. Затова неговата лъжа е особена - той лъже себе си. Май още не е осъзнал простата истина, че намеренията и резултатът често се разминават. Или пък не може да я понесе.

Всичко това напомня драмата на един друг поет - Христо Радевски. Той даде христоматиен пример за вярност към Партията, като съчини забележителния софизъм: „Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори.и Трябваха му шейсет години, за да разбере, че никой не може да е прав, когато греши. Но все пак в процеса на осъзнаване успя да вземе от тогавашната система всичко, което можеше: почести; постове и тиражи, докато по-добри поети бяха осъждани на изолация от читателя.

Едвин Сугарев претърпя еволюция или, ако щете, деградация, по същия път: от чист идеалист до идеолог, издаващ политически присъди. Той е огледалният образ на Радевски: поет, на който за минали заслуги са дали трибуна, за да обвинява бившите си съратници за своите грешки.

Публикуван във в. “Репортер 7” на 11 ноември 1993 г.