Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Портрети

Премиерът се е метнал на царя

Симеон прилича на баща си по външност и характер,
а оттам и като политик

Крум Благов

Преди година премиерът спечели изборите, оставайки напълно непознат като политик. Избирателите с носталгични нагласи го идентифицираха с баща му, чието управление от дистанцията на времето им изглеждаше рай. Така че премиерът дължи изборната победа донякъде на цар Борис III.

Сега, след една година, може да се забележи, че в много отношения Симеон Сакскобургготски прилича на баща си не само по външност, но и по темперамент и характер. Възможно е той да следва примера на цар Борис съзнателно. Каквито и да са подбудите му, резултатът е: царят-баща и синът-премиер имат поразителни прилики в политическото си поведение и в стила на ръководство на държавните дела.

От самото начало на управлението си Симеон Сакскобургготски пази в дълбока тайна своите решения и намерения дори от най-близките си сътрудници. Ръководният му принцип е секретността Докато водеше преговори за съставяне на правителство със СДС, той тайно се договори с БСП. Изненада всички, като провали насроченото първо учредително събрание на партията си; уволни началника на кабинета си, без да даде никакви предварителни индикации за недоволство от неговата работа. И това са само част от сюрпризите, които поднесе на своите политически противници и последователи.

По същия начин е действал и цар Борис III. Той е имал последната дума при вземането на всички важни решения. Но разпорежданията си е давал пред толкова малко хора и в такава дълбока тайна, че ако не беше дневникът на Богдан Филов и някои други спомени на очевидци, днес нямаше да се знае за ролята му в редица съдбоносни събития.

Стилът на секретност в политиката е вероятната причина за очевидното неумение на Симеон да общува с медиите - нещо, което при баща му не е личало поради липса на телевизия. Тъй като не владее изкуството на пустословието, двата стандартни отговора на премиера са: "Когато му дойде времето, ще ви кажа", и "мисля, че трябва повече да работим и по-малко да говорим".

Фразата "вервайте ми" е ключова за разбирането на Симеон Сакскобургготски - той апелира към сляпата вяра, която е недосегаема за критиките на разума. Как ще се увеличат незабавно и несимволично доходите? Как ще забогатеем за 800 дни? Премиерът си дава вид, че знае, и хората предпочитат да не разпитват, за да не загубят надеждите си. Той сигурно има нещо предвид.

Така се раждат легендите, които подхранват вярата. Че петролните шейхове, които са му приятели, са обещали да платят външния ни дълг; че италианският премиер ще ни засипе с 10 милиарда долара инвестиции и т. н. По същия начин и до днес мнозина вярват, че ако цар Борис е бил жив, нямаше да се стигне до 9 септември 1944 г. и до комунизирането на България. Защото "царят щеше да направи нещо".

Една от последиците на тази потайност е, че решенията никога не се обосновават и не се коментират. Те само се съобщават. РевиЗоро беше назначен за шеф на митниците без обяснения, въпреки че членуваше в очевидно враждебната на НДСВ формация "Гергьовден". Оставката му беше приета по същия мълчалив начин.

Хората, които познават новата ни история, ще видят поразително сходство между отстраняването на Стоян Ганев от Симеон и на Георги Кьосеиванов от баща му. Кьосето, както са го наричали приятелите му, е заемал длъжността на Ганев при Борис III. После царят го натоварва да възглави правителството (спомнете си, че същите слухове се пускаха и за шефа на премиерската канцелария). След като ръководи няколко успешни правителства непосредствено преди Втората световна война, Кьосето е отстранен любезно, но неумолимо, и пратен като дипломат в Швейцария. "Може да потрябвате пак на България" - казал му царят на раздяла.

Тъй като решенията не се обосновават, не са необходими оценки. И премиерът като баща си се въздържа да осъжда или да хвали някого публично. Така вратата никога и пред никой не е хлопната - тя само е притворена. Но и никой не е сигурен в мястото си в плановете на Симеон.

Друга забележителна прилика между цар и премиер е очевидната колебливост в поведението им. Може би именно заради желанието си винаги да има резервен изход. Борис III е мразел и е отлагал докрай решителните стъпки. Съдбоносният договор за влизането на царството в Тристранния пакт е подписан в деня, когато хитлеровите войски влизат в България.

Свидетели сме как по същия начин Симеон в последния възможен момент определи кой ще оглави правителството на НДСВ след изборната победа и кого ще подкрепи в президентската надпревара. Понеже решенията лидерът (на времето царят, сега премиерът) взема сам, а не доверява мислите си на никого, целият държавен апарат бяга на място в очакване да му кажат коя е правилната посока. Това е основната причина за бездействието на администрацията, мудността на парламента и т. н.

В такива йерархии важно е не какъв е формалният пост, който заемаш, а колко близо си до лидера. Затова и при Борис III, и при Симеон в управлението важна роля играят неотговорните или неформалните фактори Неофициалните царски съветници, писателят дъновист Любомир Лулчев, а по-късно архитект Йордан Севов, като емисари на цар Борис III са присъствали на заседания на Министерския съвет и дори са били пращани на дипломатически мисии в чужбина. Адютантите му Иван Багрянов и Първан Драганов стават даже министри.

Днес наричат "неотговорните фактори" "паралелни властови структури". Но нещата не се променят от имената, които им даваме. Около Симеон Сакскобургготски също се въртяха и се въртят приближени лица с очевидно голямо влияние, без да имат някакъв политически статут. Само че, за разлика от Лулчев, Севов, Първанов и Багрянов, които са платили с главите си тази близост, Стоян Ганев я плати с поста си.

В интерес на истината трябва да се каже, че цар Борис III е попадал под влиянието на такива личности до голяма степен заради своето суеверие. Той никога не е потеглял на важна мисия в петък. Дори последното си посещение при Хитлер през август 1943 г. отлага, защото планираната дата била 13-и. Лулчев спечелва доверието на царя, когато му предрича атентата в църквата "Света Неделя".

За разлика от баща си премиерът не е суеверен и няма склонност към мистика. Единствената сакрална дата за НДСВ засега е 6 април, но Тодор Живков също насрочваше партийните конгреси за месеца, в който взе властта. Ако има сходства между него и Симеон, те се дължат на факта, че Тодор Живков също подражаваше на цар Борис III.

Безпомощен, когато трябваше да говори без написан текст, Тато залагаше на неформалното общуване по време на излети, лов и т. н. Там той канеше интелектуалци, преди всичко писатели, тъй както царят е канел Елин Пелин. Сегашните "неформални заседания" на част от министрите в Боровец през почивните дни заедно със семействата им напомнят същата практика.

Втората важна разлика между някогашния цар и днешния премиер е липсата на предразсъдъци у сина. Той бе готов да приеме в правителството си както десните партии, така и социалистите, които според идеологемите на СДС би трябвало да са негови врагове, тъй като някога са му отнели престола. Тази разлика обаче пак е продиктувана от опита на Симеон да следва примера на баща си.

Борис III е бил наричан Цар oбединител, понеже, макар и мимолетно, е присъединил всички жадувани от България земи към държавата. Симеон се опитва да бъде обединител във вътрешен план. Той заяви, че ще управлява с най-кадърните и включи в кабинета си професионалистите Димитър Калчев и Костадин Паскалев. Така обезличи БСП като опозиция.

Стилът на управление на Симеон, макар и мек, е не по-малко авторитарен, отколкото е бил при баща му. Депутатите са избрани по неговата воля и нямат бъдеще в политиката без неговия авторитет зад гърба си. Само че синът, за разлика от бащата, не е цар, а премиер. Той е отговорен и трябва да се подчинява на Народното събрание. Засега то е послушно, но какво ще стане при следващи избори? Може ли Симеон да бъде в опозиция? Това е големият въпрос, който стои и пред него, и пред страната.

Прилики

  1. Потайност и сдържаност.

  2. Склонност към пренебрегване на институциите и създаване на паралелни властови структури - "неотговорни фактори"

  3. Колебливост. И двамата трудно вземат решения.

  4. Гледат да не си създават врагове, никога не хлопват вратата, оставят я открехната.

  5. Полиглоти.

Разлики

  1. У Симеон не личат суеверието и мистицизмът на баща му.
  2. Борис е бил пълен с предразсъдъци, Симеон като че ли няма.
  3. Като конституционен цар Борис III не се е отчитал пред никого, докато Симеон Сакскобургготски отговаря пред парламента.

Публикувано във вестник “Стандарт” на 26 юли 2002 г.