Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Портрети

Сидеров - пчеличката на демокрацията

1. Лидерът на "Атака" мина
през СДС, НДСВ и едно БЗНС

Крум Благов

Сидеров е една от пчеличките на демокрацията. Както те кацат от цвят на цвят, така той

обикаля от партия на партия

През 1990 г. той е верен на "синята идея" за малко повече от година и даже е главен редактор на всекидневника на СДС "Демокрация". През 2001 се навърта около централата на царското движение на "Шишман" с надежда да оглави депутатската листа в родния си Ямбол, но не успява.

После започва да громи в телевизионното си предаване "Атака" станалия междувременно премиер цар и неговото управление. През 2003 г. е кандидат за столичен кмет на земеделците на Яне Янев, сега част от ОДС. В началото на тази година го видяхме при Жорж Ганчев, а малко преди изборите оглави коалицията, която взе името на предаването му.

Еволюцията на възгледите му е наистина смайваща. Но, както казваше един вече бивш министър, политикът е човек, който търси да изразява нечии интереси. За това не е нужно да има някакви убеждения, а да следи внимателно какво хората очакват да чуят, т. е. какво се харчи на политическата сергия. Това е ключът към разбирането на пируетите на Волен Сидеров, които продължават вече 15 години.

Промяната на 10 ноември 1989 г. го заварва фотограф в Музея на българската литература. Преследвани от Държавна сигурност дисиденти като проф. Николай Василев не си спомнят да са го виждали на своите сбирки. Самият той твърди, че издал с Александър Йорданов вестниче на име "Кръгла маса", но това очевидно е било чак през 1990 г. и е резултат, а не причина на демократичните промени. По една случайност той попада във вестник "Демокрация", без да има нито образование, нито някакъв опит като журналист. През първите няколко месеца името му липсва от карето с редакционната колегия.

Звездният му миг идва случайно

На 3 септември 1990 г. Координационният съвет на СДС решава да смени ръководството. Вместо Петко Симеонов за директор е назначен Георги Спасов, а за главен редактор е избрана Румяна Узунова. Редколегията скача на бунт срещу промените и е уволнена. Самата Узунова пък не е освободена от радио "Свободна Европа" и така на 19 септември името на Волен Сидеров най-сетне се появява във вестника като изпълняващ длъжността главен редактор.

Сидеров може и да не умее да пише, но усеща накъде духа вятърът. След месец той вече е титуляр на поста. През юли 1991 г. пламва конфликт сред депутатите на СДС във Великото народно събрание заради гласуването на конституцията. Група от 39 души излиза от парламента и обявява гладна стачка в градинката северно от него. Вестник "Демокрация" взима страната на 39-те.

Конституцията е гласувана и без "революционерите", но те овладяват властта в СДС. Георги Спасов е махнат от директорския пост и Сидеров е вече едноличен шеф във вестника. Непослушните седесари, включително сегашният съпартиец на Сидеров в "Атака" Огнян Сапарев, по онова време шеф на телевизията, са оплювани безогледно. Но вестникът изобилства от гафове, а резултатите от абонаментната кампания са просто отчайващи. Абонатите през 1992 г. падат от 170 на 64 хиляди. На 11 февруари 1992 г. с пълно единодушие и само един въздържал се КС на СДС сваля Сидеров от поста главен редактор.

Отзивите за работата му

на закритото заседание на издателския синдикат няколко дни преди това са унищожителни. Димитър Коруджиев казва: "Съвсем честно си мисля, че след 15 октомври (т. е. след изборите през есента на 1991 г., когато СДС печели най-много гласове и формира правителство заедно с ДПС) нивото, което всички ние си представяхме, че ще стигне "Демокрация", се оказа над капацитета на Волен, какъвто е в момента."

Любопитно е какво прави Сидеров веднага след това - дава интервю на довчерашния си политически враг, вестник "Дума". А пред "Труд" на въпроса какво ще прави оттук нататък отговаря: "Ще стана домоуправител. Другият вариант е сутеньор. Не знам, животът е пред мен. Сигурно ще правя частен вестник."

Журналистиката обаче не се оказва силната му страна. След "Демокрация" той се пробва като главен редактор на още две списания, които издателите им скоро закриват поради нерентабилност.

Има хора, чиято самооценка доминира в съзнанието им дори когато не кореспондира с житейската реалност. Ако фактите говорят за друго, толкова по-зле за тях. Сидеров е от хората, които обясняват всеки свой провал с интригите на околните. През 2001 г.

той се надяваше да стане царски депутат

от Ямбол. Но вместо него листата там оглави Пламен Кенаров. В едно интервю Сидеров обяснява неуспеха си с липсата на пари. Местата в НДСВ се купували, твърди той, и дори назовава точно число: "Аз чух за сумата 25 000 долара. Предполагам, че е варирала според възможностите на клиента."

Един от хората, които неведнъж са подавали ръка на днешния лидер на "Атака", е Петьо Блъсков. Той го взе в едно от списанията на "Пресгрупа 168 часа", докато беше неин управител, а после го направи свой заместник във в. "Монитор". Когато беше уволнен оттам, Сидеров пак го обясни с интриги - еврейска организация поискала да бъде уволнен срещу финансова компенсация.

Изобщо срещу него непрекъснато се кроят заговори. А хората с конспиративно мислене никога не могат да бъдат убедени в обратното. Фактът, че няма никави доказателства, според тях само доказва, че конспирацията е била перфектна.

Волен Сидеров спретна поредния скандал в парламента. Още при първото си изказване от трибуната лидерът на "Атака" каза обидни думи за депутатите, а сега се нахвърли срещу президента. Уличният език и предизвикателното поведение очевидно са арсеналът на Сидеров и като коментатор, и като политик.

Публикувано във в. „Стандарт” на 17 август 2005 г.

2. Покръстването на българския фюрер

В интернет вече се появи един виц за Волен Сидеров. Влязъл лидерът на "Атака" в един магазин за перилни препарати, посочил щанда със сапуните и казал: "Двама цигани и един евреин, моля!"

Самият факт, че Сидеров вече е обект на съвременния фолклор, е забележителен. Трима са политиците, за които са измисляни вицове през последните 50 години: Тодор Живков, Оня Гошо с прякора и Волен Сидеров. Дали е случайно, че вторият иска да ходи при третия в "Атака"?

А самият Сидеров се държи в парламента като партизанин от отряда "Чавдар", слязъл от гората на 10 септември 1944 г.

Един от вицовете за Живков гласеше, че права линия е всяка крива, успоредна на партийната. Възгледите на Сидеров са също така лъкатушни. След като напуска "Демокрация", от защитник на малцинствата той става техен враг. Първата му книга

"Бумерангът на злото" е лош преразказ

на "Световната конспирация" от покойния Никола Николов, която преди петнайсетина години имаше няколко издания и беше продадена в тираж над сто хиляди екземпляра. А Николов пък е компилирал от много други антисемитски трудове, за да "докаже", че евреите са виновни за всички злини на света от памтивека до днес.

Към еврейската конспирация Сидеров добавя католическите религиозни ордени, които според него заедно се борят с православието.

Сидеров се аргументира с твърдения, които за по-убедително нарича факти. Например през Втората световна война немските оръжия при Калининград засекли, когато съветските войски тръгнали напред с чудотворната икона на Казанската Света Богородица. А тази военна хитрост съобщил по телеграфа на Сталин ливанският православен митрополит, на когото се явила Божията майка. "Звучи като откъс от фантастичен филм, но е факт" - заключава авторът.

Не е ясно кога точно православието става фикс идея на лидера на "Атака". Самият той твърди, че известно време

следвал богословие, но се отказал

защото не му харесал начина на преподаване. Трудно е това твърдение да се провери, защото Сидеров не уточнява кога е станало това - все пак той е вече на 49 г. Сигурни са две неща - че диплома не е получил и че професорите по богословие не си спомнят за такъв студент.

Несъмнено обаче той има афинитет към проповедите. Вярващите нямат нужда от рационални аргументи. Само че за разлика от християнските проповедници, които ни напътстват да изпитваме любов към другите, Сидеров проповядва омраза. Завчера срещу комунистите, до вчера срещу евреите, днес - срещу ромите.

Мишените се сменят, но стилистиката остава същата. Главното оръжие са ругатните. Опонентите на Волен са наричани "смешник", "долнопробен предател", "пигмей", "гноен цирей". Друг негов учител по красноречие е Жорж Ганчев, при когото Сидеров също се завъртя за малко. От него лидерът на "Атака" попива любовта към турцизмите - измекярин, мекере, тепегьоз и т. н., а също и гаврата с имената на тези, които трябва да бъдат уязвени. Доган в неговите уста е Аамед Доан, Лидия Шулева - Биджерано, вероятно за

да се напомни за "еврейската връзка"

Даже доводите за различни тези често се повтарят. В "Бумерангът на злото", публикувана през 2002 г., например се казва: "Докато той (българинът) се бори за правото да има заплата от сто долара, в страната му пристига пратеник на международната мафия - чиновникът на МВФ с месечна заплата 15 хиляди долара, и нарежда на правителството каква да бъде цената на тока и какви да бъдат данъците."

Горе-долу същото Сидеров повтаря и на 17 април 2005 г. в речта си при основаването на "Атака". Само че този път заплатата на еврочиновниците е повишена от 15 хиляди долара на 20 хиляди евро.

"Чистка!" беше лозунгът на Волен на кметските избори в София през 2003 г. Вторият му опит да влезе в политиката пак остана неуспешен. Резултатът беше няколко хиляди гласа. Оказа се, че приказките за еврейския заговор срещу православието не могат да донесат кой знае какви политически дивиденти. Затова Сидеров

смени мишената и този път улучи

право в десетката. Той взе на мушка другите етнически групи, главно ромите, чиято интеграция в обществото наистина е проблем от десетилетия.

Така, съвсем в стила на Джордж Оруел и неговия роман "1984", Сидеров посочи вътрешните и външните врагове. Вътрешният са малцинствата, а външният - "мафиотскитe" според него международни финансови институции, чиято пета колона в България са, кажи-речи, всички политици.

С други думи, обществото е призовано на непрестанна битка, за "да си върнем България", както гласи партийният лозунг. "Атака е оръжието", гласи друг постулат. "Чистка!" също беше в партийната програма, но от няколко дни сайтовете и на коалицията, и на самия Сидеров са в реконструкция. Което може би означава, че се прави политическа преоценка на идеите.

Основният недостатък на "Атака" е, че само казва проблемите, но не сочи начини за решаването им. Да не затваряме "Козлодуй"? Това искат всички партии, но България не може да устои на външния натиск. Да бъдем независими от световните финансови институции? Добре, но им дължим пари.

Да се справим с ромската престъпност? Чудесно, но как?

Средствата, доколкото се съдържат в речите на Сидеров, са "разправа" (за некадърните журналисти), "трудово изправително общежитие (за ромите), публична екзекуция или набиване на кол (за пратениците на МВФ по примера на цар Калоян).

Ясно е, че тези предложения са неосъществими. Това е словесна агресия за изливане на гнева, която от психологическа гледна точка може би върши работа, но от политическа е негодна за употреба.

Публикувано във в. „Стандарт” на 18 август 2005 г.

3. Кумирите на Волен Сидеров

Ганчев, Гьобелс, Хитлер и Мусолини са неговите учители

От устата му рядко ще чуете нещо, което не знаете от друг или което вече да не е казвал. Обикновено той повтаря някого. Затова най-точното определение за Волен Сидеров е, че той е един велик имитатор. "Атака" наистина е оръжие, но само за издигането на нейния собствен лидер. При това - втора употреба, защото всичко това вече е било, и то в най-новата ни история

В политическото красноречие на Волен Сидеров личи силното влияние на Ганчев. Само че на копието липсва сценичното поведение на оригинала. Жорж Ганчев първи се опита да разбие двуместната политическа люлка, която БСП и СДС си изградиха още на кръглата маса през 1990 г. Той пусна в употреба израза "синьо-червената мъгла", възхваляваше талантите на българина и издигаше изолационистки лозунги. Неговият успех беше много по-впечатляващ. Докато за "Атака" гласуваха 300 хиляди души, Жорж Ганчев сам събра 900 000 гласа, и то на два поредни президентски избора (eдиния път с кандидат за вице Петър Берон). Но и шоуменът Жорж се оказа ефимерно политическо явление - метеор, който се вряза, избухна и изгоря на политическия небосклон.

Друг учител на Сидеров е Гьобелс. Прекалено многото съвпадения едва ли са случайни. Предаването, дало името на коалицията, носи името на Гьобелсовия всекидневник от 1927 г. и на българския нацистки вестник от 1932 г. Като обявява публично от екрана или от трибуната циркулиращи в обществото слухове за факти, Сидеров реализира пропагандната максима на Гьобелс: "Лъжа, повторена сто пъти, става истина."

Други две фигури, оказали влияние върху Сидеров, очевидно са Хитлер и Мусолини. Кандидатът за български фюрер ги имитира като поведение и ритуали. Той също като тях обича директното общуване с народа чрез речи пред многолюдни събрания. Само че Сидеров обича да говори пред съмишленици. Като повечето български политици и той не умее да се изправя пред враждебна аудитория. На пресконференцията в следизборната нощ това се видя ясно - неодобрението го кара да изпуска нервите си. "Имам план за разправа с некадърни журналисти" - обяви той в НДК и предизвика подигравки.

Митингите на "Атака" понякога се озвучават с музика на Вагнер - любимия композитор на Хитлер. Дали това е политическо решение на Сидеров или случайно хрумване на някой тонрежисьор няма значение - важното е на какви идеи навежда появата на кандидат-фюрера. Опитът да се въведе партиен поздрав също комично напомня времената на Третия райх Но тук може би поради острата обществена реакция, а може би поради лошо познаване на историята Сидеров смеси фашистки и комунистически символи. Отначало той поздравяваше съмишлениците си с "римския поздрав" на Мусолини - с отворена длан. След това - със стиснат юмрук, което е знакът "ротфронт" (червен фронт) на интербригадистите от Испанската гражданска война.

Слабостта му към черните кожени дрехи (спомнете си плаката му за кметските избори) и черните превръзки в парламента напомнят фашистката гвардия на Мусолини - тя също е имала черни униформи. Да добавим към това оскъдната мимика и опитът да си придаде сурово, мрачно изражение. Сигурно така Сидеров си представя образа на Вожда и се мъчи да го изиграе.

Защото той е точно това - артист, който се вживява във всяка роля. Просто смята, че това в момента е търсеният от избирателите типаж. В този смисъл той е неискрен, защото това, което хората смятат у него за убеждение и дори за фанатизъм, е само поредната заучена поза. По примера на Хитлер той проповядва ксенофобия, защото най-лесният начин да сплотиш една общност е да й намериш враг, различен по народност или религия. За Хитлер това са били евреите. Сидеров също пробва с тях, но намери отзвук сред избирателите чак когато заговори против ромите и турците.

Успехът на "Атака" е звездният му миг. В момента тече един скрит процес на приватизация на коалицията. Заместник на Сидеров е доведеният му син, т. е. шуробаджанащината (думата е измислил Захари Стоянов преди 120 години) е проникнала и в най-младата парламентарна сила. Същевременно се създава и партия "Атака" - еднолична собственост на вожда. Под предлог "неспазване на партийната дисциплина" от парламентарната група бяха отстранени видни личности от съюз "Защита", който беше гръбнакът на коалицията, като лидера й Йордан Величков.

Кръгът около вестник "Нова зора" и главният му редактор Минчо Минчев вече на няколко пъти дадоха публичен израз на недоволство от фюрерските амбиции на Сидеров. Но той е толкова опиянен от успеха, че напълно изгуби трезвостта на преценката си. На своя глава свика митинга пред парламента в деня на гласуването на проектокабинета "Станишев", което беше политическа недомислица и предизвика криза в ръководството на коалицията. Но изглежда, че Сидеров има нужда от възторжени викове, както наркоман - от дневната си доза.

Електронният фолклор в интернет вече му даде прозвището Болен Лидеров. Любим прийом на лидера на "Атака" е да си прави каламбури с имената на другите. А както сам е написал, бумерангът на злото винаги се завръща. Нищо чудно тази популярност да се окаже мимолетна. Сидеров назовава реално съществуващи проблеми, но няма конструктивни идеи, които могат да се осъществят. Затова коалицията "Атака" поне в сегашния се вид не може да промени нищо, дори да увеличи влиянието си.

Публикувано във в. „Стандарт” на 19 август 2005 г.