Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Портрети

Желязната лейди под налягане

Хората, работили с Ренета Инджова, говорят за нея
или лошо, или нищо

Крум Благов

В понеделник Ренета Инджова направи за смях обединената опозиция, като не се яви да представи програмата си на кандидат за столичен кмет.

По същия начин преди шест месеца тя отказа да направи отчет на служебното правителство пред парламента. Вместо това се отчете по телевизията, като се закани, че ще я съди историята. Сега аргументът й е, че е достатъчна известна, за да се представя на когото и да било. По всичко личи, че г-жа Инджова се възприема съвсем сериозно като велика.

Тя, изглежда, в душата си е повярвала, че може да се сравнява с Маргарет Тачър, след като й викат Желязната лейди. Неотдавна на премиерата на автобиографичната книга на бившата британска министър-председателка г-жа Инджова заяви, че засега няма да пише мемоарите си, защото в България нямало достойна публика за тях.

Ако същото беше казал Жорж Ганчев, публиката щеше да се изсмее. Г-жа Инджова не му отстъпва в манията си за величие, обаче всички я възприемат сериозно. Дори няма как да я заподозреш в самоирония – досега тя не е демонстрирала чувство за хумор. Всъщност мемоарите на г-жа Инджова вероятно биха приличали на спомените на партизаните, излезли в Балкана на 8 септември 1944 г.

Нейната кариера е толкова кратка и незабележителна, че за да вижда в себе си изключително политическо явление, тя трябва или да има невероятно зрение, или да се обича прекалено много.

Изгрев с указ

Ренета Инджова изгря на политическия небосклон внезапно с указа, с който президентът Желев я назначи за служебен премиер. Може би тя смята, че е направила нещо изключително в Агенцията за приватизация, която оглавяваше преди това. Фактите обаче не показват нищо подобно.

Всъщност агенцията и лично г-жа Инджова се показаха като абсолютни аджамии в уреждането на някои сделки. Най-комична беше ситуацията с бизнесмена без портфейл Купър, който на два пъти купи Завода за магнитни глави в Разлог, но не го плати, макар че надхитри г-жа Инджова и смъкна цената му до един долар. Бъдещата премиерка не се сети нито да му поиска банкови гаранции, нито да обезпечи плащането по друг начин.

Пак така набързо и без много шум беше продаден на своите директори “Химимпорт”. Около чистота на тая сделка бяха изказани доста резерви, но г-жа Инджова не се смути. Тя искаше на всяка цена да покаже модел на мениджърска приватизация.

Изглежда, ръководителката на агенцията се стремеше не толкова да прави нещата, колкото да показва как се правят. Тя е по еталоните, не по масовото производство.

Същият стил г-жа Инджова по-късно пренесе и в политиката. Нейният девиз очевидно е

„Петилетката – за три дни!”

За три месеца тя обяви война на престъпността, на уличните псета и на „Мултигруп". Не успя да спечели нито една от тях и вероятно се успокоява, че е заради липсата на време. Но когато имаш за задача да проведеш едни избори в срок от два месеца, е несериозно да си поставяш цели, които изискат години. Освен ако не преследваш чисто рекламен ефект.

Ренета Инджова обича и знае как да вдига шум около себе си. Самата тя се има за мълчалив и делови човек. Дори в семейството й според нейните думи цари такава атмосфера. След развода си с икономическия съветник на президента Боян Славейков тя живее сама със 17-годишната си дъщеря Ралица, която според г-жа Инджова „не очаква обещания от мен" (пред в. „Труд"). Както казваше др. Тодор Живков — дела, дела и пак дела.

Всъщност обаче е обратното -

слова, слова и пак слова

при това големи. Правителството на г-жа Инджова според собствените й думи имало „коефициент на полезно действие, който е безпрецедентен" (в. „Стандарт"). В самата нея имало нещо „донкихотовско" (интервю в „Труд").

Един ход, с който тя привлече вниманието, беше обвинението, че кабинетът на проф. Беров, неин бивш преподавател от Икономическия институт, бил на „Мултигруп". Тя даже даде на прокуратурата някакви папки, обвиняващи предишни министри. И от това обвинение не излезе нищо.

Самата борба с престъпността по времето на служебния кабинет беше много странна. Вътрешният министър Чавдар Червенков привикал гангстерските босове и ги предупредил да мируват. Това бе типично за правителството на г-жа Инджова. Фактически то не решаваше проблемите, а гледаше да ги тушира и отложи за след изборите, т. е. за следващия кабинет. Същото се случи и в Кремиковци, където правителството отстъпи пред синдикатите и възстанови уволнения изпълнителен директор Лилян Вачков. Ренета Инджова дори игра хоро с окупаторите на комбината. Представяте ли си Маргарет Тачър да отстъпи на трейдюнионите и после да танцува с тях?

Пръв започна да я хвали склонният към словоблудство Димитър Луджев. Той я даде като пример за енергия и твърдост. После я избраха за Жена на годината — награда, която тя въпреки твърденията си, изглежда, е приела сериозно. За три месеца рейтингът й надмина президентския. Всичко това очевидно я главозамая.

Тя несъмнено е волева и целеустремена жена, която не се страхува от конфликтите даже когато опонентите й са по-силни от нея. Без колебание се обяви против масовата приватизация по модела на кабинета Беров. Обаче в политиката е необходима не само сила на характера, а постоянство и упоритост в преследването на целта. Това досега г-жа Инджова не е имала време да покаже. Наистина, тя нареди въпреки протестите да се строи деривацията “Джерман — Скакавица”. Но конфликтът между властта и местното население не беше стигнал до своя зенит, за да изисква от премиера истинска, а не показна твърдост.

Баща йИван Инджов, който живее в Стара Загора, я описва като „страшно амбициозна”. Хората, които са работили с Ренета Инджова, говорят за нея

или лошо, или нищо

Тя, изглежда, е авторитарна личност, която не обича да е под контрол, но зорко бди над сътрудниците си. Когато ръководеше Агенцията за приватизация, сама си беше говорител.

Като министър-председател Ренета Инджова уволни туристическите шефове Емил Лозанов, Марин Грозданов и Любомир Веселинов, които се противопоставяха на нейния вариант за приватизация в туризма, и смени надзорниците на агенцията от квотата на правителството. От това приватизацията не се ускори. Което идва да подскаже, че може би целта е била лично отмъщение, а това не звучи никак достойно. Фактът, че по времето, когато я чакаше опозицията, тя се е появила демонстративно на коктейл, също не говори за особен такт. Обяснението, че не отишла на срещата, защото нямала какво да каже, означава, че тя няма намерение да слуша какво й говорят.

Засега Ренета Инджова не е спечелила нито един приятел, но успя да си създаде много врагове. Това не е добър атестат в политиката. Самата тя признава, че не е политик, и нарече служебното правителство своя последна авантюра (в. „Стандарт"). Сега проявява очевидна непоследователност.

Издигането й за кандидат-кмет на София доказва по-скоро кадровата криза на Народния съюз, отколкото нейните качества. Въпреки големите си приказки засега тя не е нищо повече от прецедент в политиката като първа жена-премиер. Още по-малко пък има основания да я наричат Желязната лейди. Защото досега тя не е доказала, че е пълна с нещо повече от амбиция и въздух под налягане.


Публикуван във в. “Репортер 7” на 28 юли 1995 г.