Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Портрети

Петър Стоянов: Политик по рецепта

Той иска да олицетвори бъдещето, но не се знае
дали не идва прекалено рано

Крум Благов

Той има усмивката на Фернандел, но обича да казва, че мозъкът му е като компютър. Нищо чудно: завършил е математическа паралелка в гимназията. После обаче се ориентира към хуманитарна наука: правото. През това време играе волейбол, свири на китара и пише песни. Както се казваше в комсомола, всестранно развита личност.

Всичко при него е както трябва за един политик от СДС: добър произход, чисто, макар и незабележимо минало; хубаво семейство, с което не пропуска да се снима, макар че жена му от години работи в Англия; успешна професионална кариера, преди да влезе в политиката. Всички основания да се каже: „Той е!”

Пътят на Петър Стоянов в политиката е

илюстрация  на  еволюцията

на СДС през последните години. В предишния парламент той не беше даже депутат; сега е заместник-председател на парламентарната група. В правителството на Филип Димитров бе заместник-министър на правосъдието - второстепенна длъжност, която хората отдаваха на влиянието на баща му, по това време областен управител в Пловдив. Забелязаха го за пръв път, когато Любен Беров го уволни. Същото се случи и с други от "новите лица" на СДС: Стефан Софиянски и Асен Агов. Показателно е, че и тримата бяха издигнати на възлови постове в СДС впоследствие. Преднината, която набра пред тях Петър Стоянов за три години, е забележителна.

За разлика от Асен Агов той избягва празнословието; в сравнение със Софиянски изглежда по-твърд и с по-определена физиономия. Посланията му са ясни и точни. Спазва коректния тон, което не значи, че не напада съперниците си, а само че го прави без ругатни. Пресцентърът му обеща „да не обяснява какво е искал да каже", а самият той - че няма да се кълне, че не е марксист, и че в чужбина ще говори за страната си или добро, или нищо. Намеците за Желю Желев са достатъчно ясни.

Учудващото не е, че бе избран от СДС за кандидат-президент, а мнозинството, с което спечели: 77 на сто от гласовете. Това показва неочакван за опозицията здрав разум, защото Петър Стоянов не е белязан с две характерни черти на предишните водачи на СДС. У него липсва декларативният антикомунизъм, който колегите му смятат за абсолютно необходим в публичните си изяви; той изказва еретичната доскоро в СДС мисъл, че няма лоши и добри гласове и че се стреми да привлече избиратели от БСП.

Това може да е верую, но може и да е

прецизна сметка на  добър   математик

Защото е ясно, че съществува паритет между гласовете на БСП и нейните ремаркета, от една страна, и трите опозиционни сили: СДС, Народен съюз и ДПС, от друга. Следователно новият президент ще бъде избран с гласовете на  “блуждаещия електорат", както го нарича Петър Стоянов; а ако се стигне до втори тур, което е почти сигурно - с помощта на Жорж Ганчев. На първия тур шефът на Бизнесблока ще събере между 5 и 10 на сто от гласовете. Петър Стоянов не само не казва лоша дума за Жорж Ганчев; той се отнася към него сериозно - нещо, което не е характерно за нито един български политик. И Жорж, изглежда, му отговаря засега със същото.

Всъщност двамата и м ат доста общи чер ти: умеят да общуват с хората, стремят се да си изградят имиджа професионално, свирят на китара и пишат песни.

Само че при Петър Стоянов това не се схваща като комично или несериозно; той успява да го направи между другото, без клоунадата, характерна за Ганчев. Трима са кандидат-президентите поети: Жорж, Йоло Денев и Петър Стоянов. Единственият, който не е подиграван за това, е пловдивският адвокат.

Той заимства без свян

лозунги и от Бизнесблока, и от БСП. България, младите, армията, полицията - за всеки има добра дума, смътно обещание, някаква надежда. Казва на хората това, което искат да чуят. Засега ловко заобикаля неудобните въпроси, които неизбежно ще му бъдат зададени, ако спечели първичните избори: как се сдоби с апартамент за 100 хиляди лева? Как купи своето „Пежо 405"? Кой изпрати жена му да работи в Англия?

Обработеният му почерк издава самочувствие, увереност и неспокойствие. Хвали се, че приятелите му са готови на всичко за него; всъщност при вглеждане усещаш едно малко детинско самодоволство.

Неговата кампания е точно премерена. Тя прилича много на американските: по първичните избори, по изтъкването на семейството и традиционните ценности. Но това умно се премълчава, защото би подразнило много от избирателите. Всичко е дозирано според рецептата на успеха.

Петър Стоянов е от поколението на „Бийтьлс", подчертава го и иска да привлече преди всичко своето поколение. Сега то заема възловите постове в управлението и бизнеса. Неговият вот няма да реши всичко, но значи много. А за Петър Стоянов тези избори не са така фатални, както за: Желю Желев. За президента една загуба означава край; за Стоянов  само епизод, който при всички случаи ще увеличи тежестта му в политическия живот. В политиката е млад този, който няма минало; в този смисъл Петър Стоянов е по-млад от Филип Димитров или Георги Пирински.

Той се стреми да стане символ на обновлението, както преди 35 години Кенеди в Америка. В САЩ вече избраха първия президент, роден след Втората световна война. Защо това да не стане и в България? Петър Стоянов пръв демонстрира похватите на политика на бъдещето. Въпросът е дали това бъдеще е далечно или близко. Възможно е неговите послания да идват прекалено рано за консервативния български гласоподавател. Ще разберем това на 1 юни. Предварителните избори ще са тежко изпитание за него. Ако надвие президента Желев, после ще му е по-лесно.


Публикуван във в. “Репортер 7” на 23 май 1996 г.