Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Портрети

Иван Маразов – новият Велко Вълканов?

Да станеш от професор кандидат-президент понякога не е кариера, а падение

Крум Благов

Преди една седмица Иван Маразов каза в Димитровград, че няма да бъде „вице” на друг. Това може да се разбира по два начина: че ще се оттегли заедно с Пирински или че ще стане негов наследник.

Преди месец пред ,,Репортер 7" министърът заяви, че президентството не може да се повери на любител, а само на професионален политик. По тази логика той трябваше вече да се е отказал заедно с Пирински. Но не би. Явно Иван Маразов не се смущава от противоречията в позициите си,

Видни социалисти казаха на последния пленум, че между старата и новата двойка трябва да има приемственост. Приемникът може да е само Маразов и ако устои на думата си, наистина няма да е като „вице”. До преди седмица обаче той твърдеше, че такова предложение не му е правено.

Безпартийният професор, който дълго изглеждаше неизкушен от властта, внезапно се устреми кьм нейните висини. Преди 20 месеца името му беше спрягано като сигурен кандидат за министър на културата на Виденов. Но и той, подобно на Николай Добрев, отпадна от сметките. Говореше се, че било по негово желание. През юни тази година партията внезапно реши на пленум за икономическата криза да смени културния министър. И вместо Румен Гечев си отиде Георги Костов. На негово място дойде проф. Маразов. Известно стана обаче, че и тогава той е бил резерва – преди него от същия пост се отказва Стефан Данаилов.

Твърди се, че на два пъти Маразов е бил на различно мнение от социалистическото мнозинство: по въпроса за герба и за ДДС. Обявил се за лъв с корона, преди да стане министър, и обеща да се бори за премахването или поне за намаляването на данъчната ставка за литературата, когато стана. Но после май реши да се вслуша в гласа на мнозинството.

Засега професорът не се е заразил от примитивната демагогия чак дотам, че да казва „аз не исках, но народът настояваше”. Все пак за безпартиен той доста добре е усвоил политическата терминология на БСП. Със заявлението си, че Върховният съд взел решението за Пирински по политически мотиви, той подсказа, че като президент ще продължи войната между институциите. В интервюто за „Репортер 7” съобщи, че искат от него да не проявява активност за включването на България във военни блокове, т. е. в НАТО.

Като цяло около Иван Маразов витае неизвестност. Това е и неговият плюс. Човек, който не е бил във властта, е далеч по-неуязвим за компромати. За разлика от Пирински той се е родил в бургаското село Пирне вместо в Ню Йорк, служил е като офицер във флота и не може ла му се приписва вината за външния дълг. И все пак неясни и затова съмнителни остават мотивите му да влезе в политиката. Желанието му хем да бъде кандидат на БСП, хем да не бъде напълно загубен за науката е утопия.

Поразителна е приликата между Иван Маразов и кандидат-президента на БСП от предишните избори Велко Вълканов. И двамата бяха далеч назад в политическата йерархия, прели да ги поставят в светлината на прожекторите. Само че на Велко Вълканов предварително беше дадена ролята на губещ. Дали същото не се готви и за Иван Маразов?


Публикуван във в. “Репортер 7” на 5 септември 1996 г.