Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Портрети

Стоян Ганев – 10 години по-късно

Той пак мина в запаса, но нищо при него не е завинаги

Крум БЛАГОВ

Стоян Ганев тихомълком изчезна. Не му е за първи път. Вечерята на премиера Симеон Сакскобургготски с кмета Стефан Софиянски прави уволнението на директора на кабинета обяснимо със стари вражди, макар че връзка идва ли има. За компенсация се чува, че той може да се върне от САЩ вицепремиер. Така че никой от властта не бърза да се радва.

Медийните му роли винаги са били двусмислени

Стоян Ганев непрекаснато се натъква на журналисти, когато си е дошъл инкогнито. Автопортретът, който той сам рисува в многобройните си интервюта, е идеализиран, а образът на “сив кардинал” и “регент”, изваян от неговите доброжелатели, е демонизиран. През тази пушилка истинският Стоян Ганев не се вижда.
Подвизите му по принцип са чутовни, т. е. за тях чуваме единствено от самия него, но няма свидетели. По това прилича на Жорж Ганчев. Като него Ганев обича да спекулира с големи имена. Той работи със София Лорен, Глория Естефан и Мадона, в едно настоятелство е с Доналд и Ивана Тръмп; спечелил е конкурса за бразилския телеком и т. н.; обаче от патриотизъм припка в родината веднага щом му обещаят някакъв пост. Не е нужно да е кой знае какъв. Важното е, че в автобиографията си ще допише някой ред след “Председател на Н-ската сесия на Общото събрание на ООН”. Сам признава, че това помага, когато си търсиш работа в САЩ.
През април 1994 г. той се върна “завинаги” в София с надеждата да стане съветник на президента Желев. По това време беше с прекратени депутатски пълномощия, уволнен от Юридическия факултет на университета и изключен от партията си ОХДЦ. Привържениците му твърдяха, че Софиянски сменил регистрацията с фалшифициран подпис на Ганев, но пропускаха да кажат, че самият Ганев е откраднал идеята за Центъра от Благовест Сендов.
В продължение на една година Стоян Ганев тръбеше, че президентът Желев трябва да бъде преизбран. Като видя, че това няма да стане, се върна в САЩ и оттам обяви, че е за конституционна монархия. От началото на миналата година подмазването пред Симеон Втори стана хоби, а от лятото – професия.
По времето, когато беше външен министър, се възродиха политическите вицове. Но Ганев не нито комичен образ, нито пък толкова драматичен, колкото го рисуваха през последните месеци. Дори противниците му трябва да признаят, че е хитър и съобразителен. За да бъде нещо повече от дякон, камо ли пък кардинал, трябва обаче характер, който му липсва.
Ганев не е политик със собствен двигател. Той винаги е бил ремарке, нуждаел се е от ракета-носител. Бившият външен министър не обича конфликтите. Той не взе страна, когато Филип Димитров се скара с военния министър Луджев през 1992 г.; избягна позицията “за” или “срещу” президента Желев около пресконференцията, наречена “Боянски ливади”; не се върна даже за да се бори за лидерския си пост в ОХДЦ. Всичко това той обяснява със своето великодушие, но причината май е друга:

страхливият никога не е отмъстителен

Откака стана шеф на премиерския кабинет, той последователно отричаше да има влияние върху правителството и назначенията. Тук, изглежда, беше прав. Няма никакви доказателства за изявите му като кадровик освен свидетелството на Диляна Грозданова, че той донесъл списъка с парламентараната квота за СЕМ. Но е казал, че това са одобрени от премиера хора и едва ли е лъгал – Ганев твърде грижливо си пазеше мястото, за да злоупотребява с името на своя патрон. Просто ловко създаваше впечатлението, че всичко зависи от него.
Обвиняват го за Оня Гошо, но самият Симеон Сакскобургготски защити това назначение по време на парламентарния контрол. Казват, че той вкарал в НДСВ Петканов, Герджиков и Панайотов, но няма данни те да са му били повече от колеги. Напротив. Георги Петканов беше декан на Юридическия факултет по времето, когато бившият “дипломат № 1” беше уволнен оттам, а между шефа на премиерската канцелария и проф. Огнян Герджиков прехвръкнаха искри по повод на неговото “дисидентско минало”.
Самият Ганев казва, че за десетте години, откак бе външен министър, се е променил много. Това е вярно. Стоян от ХХІ век е много различен от стария модел. Той е овладял огромната си суетност. Не говори толкова за себе си – преди

преувеличаваше ролята си,
сега я омаловажава

Хвали даже старите си неприятели Стефан Софиянски и Соломон Паси, защото вижда, че са авторитети за шефа му.
Лошото обществено мнение за Стоян Ганев едва ли е било неизвестно на премиера, след като за него писаха и германските вестници. Защо той го назначи, след като обеща “нови хора като движеща сила” на НДСВ? Със сигурност отговора знае само Симеон, така че няма да го научим. Но една, и то не най-невероятната версия, е, че Стоян Ганев е бил предназначен за главен бушон. Той е много подходящ по две причини – популярно име е, но няма обществена база и затова не може да стане опасен враг.

Сам Ганев каза, че би си тръгнал по две причини – ако правителството постигне целите си или ако премиерът го поиска. Е, второто настъпи. И всички са толкова доволни, все едно е станало първото.


Февруари 2002 г.