Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Портрети

Господин Аз

Той иска да бъде Робеспиер или Хенри Кисинджър,
но е само Стоян Ганев

Крум БЛАГОВ

Заради него Йосиф Сърчаджиев плака по телевизията в нощта на 10 срещу 11 юни 1990 година. Заради него през март 1991 година едва не се разпадна Великото народно събрание. Заради него през февруари 1992 година се свика Варненската среща на 39-те, за да се парира предварително случаят с "оня" списък. Сега пак той е в центъра на вниманието на всички, които следят политическото развитие у нас - този път с обвиненията си срещу бившия премиер Филип Димитров в доносничество.

Вече три години Стоян Ганев успява непрекъснато да се задържи на авансцената, независимо от това дали е на власт или в опозиция. За България това е забележително постижение, защото у нас всеки политик губи популярност, когато падне от власт.

1. Народен трибун

Причината всъщност не е толкова в падането от власт, колкото в изчезването от полезрението на избирателя, т. е. на телевизионните камери. По тази причина от десетката на топлистата след 10 ноември 1989 г. изчезнаха последователно Петър Младенов, Добри Джуров, Петър Дертлиев, Андрей Луканов, Димитър Попов и Гиньо Ганев. Дори да пишеш всеки ден в "Демокрация" или да предаваш нелегално писма от "Развигор", останеш ли далеч от очите на зрителя, изчезваш от сърцето на избирателя. Без да е Маршал Маклуън*, Стоян Ганев отлично е разбрал това и умее да го използува като никой друг.

По времето, когато политиката още не ни беше дотегнала и първите заседания на Великото народно събрание се предаваха пряко по телевизията и радиото едновременно, той постави рекорд, който едва ли скоро ще бъде счупен от български парламентарист - за 30 дни се изказа от трибуната 37 пъти. Предлогът да взема толкова често думата беше, че е говорител на групата на СДС, но за сравнение за същото време говорителят на БЗНС Елена Кирчева се беше изказала само 21 пъти, а на БСП Росен Хубенов - само десет.

Самият факт, че беше избран на този пост, е симптоматичен. Без да е кой знае колко отговорен, той му позволяваше винаги да е в центъра, ако не на събитията, то поне на вниманието. Трябва да се признае също, че изборът му се дължеше донякъде на неговите качества. СДС по онова време имаше трима оратори: Петър Дертлиев, голям майстор от старата школа, за когото постът говорител беше обидно нисък; Александър Йорданов, макар и на по-ниско равнище, но пък по-млад; и накрая Стоян Ганев - симпатичен, младолик, с ясен глас, добра дикция, макар и с повърхностна мисъл.

Да се търси някаква дълбочина в думите на Стоян Ганев е безнадеждна работа. Речите му са баналности, изричани с вдъхновение. Той обича да говори за "синята идея", за "милионите, гласували със синята бюлетина", но най-много за себе си. Любопитно е да се направи статистически анализ каква честота в речта му има местоимението "аз". Вероятно минимум веднъж на две изречения. Някога царете са казвали "Ние" вместо "Аз". При Стоян Ганев е обратното.

Колкото до дълбочината, избирателите, изглежда, не очакват подобно нещо от българските политици. Всъщност бедата на последните е, че старателно избягват да говорят пред политически противници, освен в парламента, където все пак отношенията са на друго равнище. В резултат на общуването изключително със съмишленици нашите политици до един се стъписват, когато се изправят пред враждебна тълпа. Типичен случай са двамата ни последни президенти - Младенов си отиде, защото в такъв момент изпусна нервите си, а Желев тръгна да се обяснява на синята агитка пред Народното събрание, че не бил предател.

Не прави изключение и Стоян Ганев, който обича да се пише народен трибун и да громи комунистите само по митингите на СДС. Фактически винаги, когато възниква конфликт и трябва да се вземе страна, той отсъствува. Така беше при разправиите между премиера Димитров и военния министър Луджев миналата пролет, по време на конфликта в СДС през септември.

За широката публика обаче отсъствието му остава незабележимо, докато присъствието си той умее да афишира отлично. Привидно без да си разчиства път с лакти, само няколко месеца след като навлезе в политиката, макар че не е участвувал в никакви дисидентски групи и движения, Стоян Ганев задмина много хора с по-големи качества и заслуги. Началото беше обещаващо: той подхлъзна бащата на идеята за Обединен демократичен център (ОДЦ) Благовест Сендов и оглави новата формация. После влезе заедно с нея в СДС, за да си осигури мандат във Великото народно събрание. Благовест Сендов в спомените си за тези дни е откровен до цинизъм:

При учредяването аз станах и казах: "Изборите наближават. Нямаме структури като синята и червената. Можем ли да бъдем с червената? Не. Какво остава тогава? Ние трябва да се присъединим към синята.

След драматична битка с кандидата на социалистите Петър Николаков Стоян Ганев влезе в парламента. Когато по-късно се оказа, че победата му е била съмнителна, той отново успя да извърти нещата така, че от личната си битка за депутатско място да направи централен въпрос. Парламентарната група на СДС беше готова заради него да напусне събранието и в крайна сметка докладът на Мандатната комисия бе бутнат в архива. Изобщо всяка битка, в която е замесен Стоян Ганев, се превръща в съдбоносна за демокрацията.

2. Ръководител на световната дипломация

Изглежда в думите си той не влага вътрешно убеждение, за него те са само средство за печелене на популярност. Любопитно доказателство за това дава бившият съветски посланик у нас Виктор Шарапов в интервю пред в. "24 часа". По времето, когато Стоян Ганев публично заплашваше да съди Съветския съюз(!), конфиденциално казвал на дипломата "да отделя речите от политиката".

Този дребен детайл показва  Стоян Ганев като завършен демагог, при това - самороден, защото не е имал възможност да школува в партийния апарат. Всъщност, както казва в едно интервю пред в. "Християндемокрация", той е обиден на БКП, задето не го приели в нея. (Последната му молба е от 1989 година.) Изглежда г-н Ганев не е много умен, след като не схваща комизма на собствените си думи. Но той компенсира това с изключителна съобразителност.

"Стоян Ганев е много хитър" - казва Димитър Луджев на едно тайно заседание при президента, посветено на "оня списък". И наистина, въпреки че ставаше дума за списък, който би могъл да излезе само от оглавяваното от него министерство, Стоян Ганев излезе сух от водата.

3. Борец за чистотата на "синята идея"

Привидно е безкористен и не е кариерист.

Изключителен егоцентризъм и суетност (Колко пъти се е изказвал във ВНС; умее да се поставя в центъра на събитията).

Всъщност злобен - съди журналистите, не търпи критика (С. Паси, съди С. Франсез).

Изобщо не е в час - по време на признаването на Македония не беше тук и се сърдеше (груба стратегическа грешка). Не на него се дължи и признаването на Македония от Русия. Обаче мегаломан - говори за уреждане на световни конфликти.

Любопитни подробности: Не е вярно, че не знае чужд език, защото е бил в Съюза и жена му е чужденка.

В крайна сметка той влиза в тази роля като в черупка, тъй като няма ярко изразена индивидуалност. Той е като папагал или като дете: иска, но не може (Мирабо).

Соня Младенова вдигнала летвата за президент на 40 години.

* Маршъл Маклуън - виден американски теоретик на масмедиите.


Публикуван във в. “Репортер 7” на 25 февруари 1993 г.