Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Портрети

Кандидатът в целофан

Крум Благов

Никой не приема сериозно Жорж Ганчев освен избирателите. И ако неговите конкуренти си направят труда да поразмислят над този парадокс, биха стигнали до доста полезни за себе си изводи.

Политикът като феномен

Досега са лансирани няколко обяснения за успеха на Жорж Ганчев и всички са верни, но нито едно не е пълно. Вярно е например, че феноменът на емигранта-спасител е типичен за посткомунистическите страни. В Полша завърналият се също от Америка Тимински, който се представяше за милионер, стигна до втори тур в битката с Лех Валенса за президентското кресло. Изпаднали в мизерия, останали без самочувствие, ние, източноевропейците, изглежда, се надяваме на чудо, което да извърши някои специално дошъл отвън месия. На това вероятно се дължат и монархическите настроения в България, Румъния и Сърбия.

Но това не обяснява защо успех има точно Жорж Ганчев, а не примерно Ценко Барев или Петьр Бояджиев, които освен другите си качества имат актива на борци срещу тоталитаризма.

Вярно е също, че Жорж Ганчев находчиво залага на понятията „бизнес" и „частник”, които за учудващо кратко време се превърнаха в масовото съзнание от обидни в почтителни думи. Но абсолютно същото, и то отпреди него, повтаря и Валентин Моллов, който при това е доказал, че може да прави пари и знае какво е нужно за това. Но въпреки поддръжката на популярните си вестници Моллов в сравнение с него е политическо джудже.

Най-накрая няма никакво съмнение, че Жорж Ганчев е демагог. Да обещаваш е кавалерско, да изпълняваш е еснафщина. Жорж е усвоил до съвършенство формулата на популизма: да казва на хората това, което искат да чуят. Но абсолютно същото, само че без същия успех, правят и Александър Йорданов, и Стоян Ганев, и Александър Томов, при това с доста по-чест достъп до телевизията от него. Демагогията е маята на политика, но не всяко тесто втасва.

Всички тези обяснения очертават само обективните предпоставки за похвата на феномена, но не обясняват защо той ни се явява в образа на Жоро Сабята. Дали случайно или от завист, никой не желае да се вгледа в личните му качества.

Политикът като водач

Всъщност Жорж Ганчев изненада с успеха си на президентските избори не за пръв път. Спомнете си как изгря неговата звезда на политическия небосклон. По същия внезапен начин тай грабна изпод носа на Моллов лидерството на замисления от него Български бизнесблок през зимата на 1990–1991 година, въпреки че родният милионер извърши цялата организационна и идеологическа подготовка на учредителната конференция. След няколко неуспешни опита да предизвика вътрешен преврат Моллов бе принуден да се примири и да основе нова партия. Животът обаче му поднесе нова неприятност: неговата бизнеспартия остана далеч зад блока на Георги Петрушев на парламентарните избори.

От програмните статии на Валентни Моллов личи, че той има ясна представа за политическите цели на частния бизнес, разполага с повече средства и има организационни способности. Той обаче върви по утъпканите пътища на всички други наши политици: прокламира програма — основава партия - стреми се да увлече избирателите след нея.

Абсолютно същото, при това със съшия нищожен успех, правят и Петър Дертлиев, и многобройните безенесета. Изобщо нашите политици, независимо дали са комунисти или антикомунисти, не могат да се простят с идеологията. Всички те изтикват пред себе си някаква идея - била тя социалистическа, социалдемократическа, стамболийска или просто синя. Те са много далеч от прагматизма на западните си колеги и особено на американските.

Всъщност, както и по Живково време, българските политици се изживяват или като водачи, или като слуги на народа. Първото се изразява в безбройни битки за лидерство, довели до разцепването на всички партии на партийки; второто — в лицемерни декларации от типа на „аз искам да се оттегля от политиката, ама народът ме избра да му служа”. Фактически и двата типа са движени от суетата, но при вторите тя е гарнирана с лицемерие.

Макар също да лицемери и да демагогствува, Жорж Ганчев е друг, принципно нов за българския политически театър тип актьор. Нашите я карат още по Станиславски, докато той имитира „Актърз студио" на Лий Страсбърг. С една дума- американска школа.

Целта на политика при демокрацията е властта, а властта се дава от избирателите. Ето защо Георги Петрушев напълно елиминира междинните звена като излишни. Каква полза има да си втората по численост партия, за каквато се провъзгласяват николапетковистите, ако за теб гласуват само членовете ти и жените им? Важното с да се харесаш на избирателя.

Жорж Ганчев не си губи времето да се бори за власт в някаква партия, а атакува направо избирателя. Той не е американски милионер като Тимински и не парадира с богатството си като Моллов. Произходът на средствата му е неясен и вестникът му на няколко пъти спира. Шири се мълва, че дължи пари на няколко печатници. Но той е по-наясно с принципите на пазарната икономика в политиката от всички свои конкуренти.

Политикът като стока

Предизборната кампания е пазар. Кандидатът на едни избори излиза със своята сергия сред купища себеподобни и иска да бъде предпочетен пред тях. Разликата е, че търговецът иска да спечели пари, а политикът гласове. Жорж Ганчев е първият, който се схваща като стока. Неговият принцип е: за да ме купят, трябва да ме харесат.

Стоката първо трябва да има търговски вид, да бъде хубаво опакована и привлекателна. В това отношение природата е надарила Жорж Ганчев - ръст над 1,90, здрав спортен вид. Един българин, който го потърсил преди години в Америка, ми разказа, че телефонният му секретар отговорил: „В момента съм в басейна. Ако искате да ме чуете на живо, позвънете след час." Той е май единственият изтъкнат български политик, който на тази възраст не е плешив – качество, високо ценено от жените. И в същото време е винаги елегантен като излязъл от кутийка. За разлика от Филип Димитров се облича подходящо според случая — вечер е с папийонка, денем с връзка, навън по яке.

Не знам дали се е учил в Америка, или го прави интуитивно, но Жорж Ганчев спазва дословно принципите за общуване с хората, с които Дейл Карнеги се е прочул по целия свят и които нашите партийни секретари някога напразно изучаваха в секретни курсове в АОНСУ:

1. Той е винаги усмихнат, макар тая усмивка да е често гримаса.

Всъщност, ако го чуете с какъв сарказъм говори примерно за Моллов, ще разберете, че е доста злобен. Освен това му липсва чувство за хумор; с изненада го чух веднъж да интерпретира публикуваните от "Демокрация” незлобливи фейлетони на Христо Бойчев за него като коварен удар на СДС пред изборите.

2. Той винаги поздравява всички и никога никого не пренебрегва. Струва ми се, че не е физиономист, защото се е запознавал с мен поне два пъти, въпреки че имаме даже обща снимка. Това не му пречи винаги, когато ме види, да ме поздравява като стар познат. Явява се лично навсякъде, където е поканен, и поднася приветствия на всички събрания, конгреси и конференции. На Великден е в църквата, на пресконференции пред микрофона.

3. Той установява физически контакт. Ръкува се с всички. Повечето после с гордост разказват как са се здрависали с Жорж Ганчев.

4. Той винаги проявява интерес към хората. „Как сте, как вървят работите?” И току-виж се хващаш, че си почнал да му обясняваш, а той лови жадно всяка твоя дума.

Неговите идеи са прости, лесни за схващане и позитивни. „С народа — казвал генерал Де Гол –трябва да се говори просто, като с деца.” Жорж Ганчев предлага да се помирим, да работим и да печелим повече, а жсните да не работят; да се облегнем на семейството и да повярваме в себе си. Някой да има нещо против?

Той умее да използва медиите като никой друг. Дори Александър Йорданов и Петър Дертлиев са чираци пред него. Готов е да запее пред микрофона и се държи като шоумен, макар че всъщност се взема съвсем сериозно. Последното, изглежда, е абсолютно задължително условие за успех. Рецептата е известна още от Оскар Уайлд: „Вярвай в себе си - и другите ще повярват в теб.”

„За Жорж Ганчев гласуват тези, които ходят да слушат Лепа Брена на стадиона” - твърди бивш сподвижник на Моллов. Може и да е така, но показва колко далеч са политиците - радетели за пазарно стопанство, от пазарните принципи в политиката. Равенството е в основата на демокрацията и затова гласът на професора от София в урната има абсолютно същата стойност като този на неграмотния овчар. Гласовете са като парите - от значение е само количеството им. Всички опити да им се придадат качествени характеристики водят към чист фашизъм и в крайна сметка могат да донесат само политически загуби.

Жорж Ганчев се котира добре, а когато една стока върви на пазара, значи е нужна. Специалистите могат да я критикуват както искат – в крайна сметка последната дума има купувачът. От всички наши политици досега като че ли само Александър Каракачанов разбра, че не винаги най-голям успех има най-качественото. Понякога добрата опаковка върши повече работа. Напук на песимистичните прогнози за бъдещето на Жорж Ганчев мисля, че българинът и на следващите избори ще посегне към лъскавата стока.


Публикуван във в. “Репортер 7” на 25 юни 1992 г.