Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Портрети

Джеймс Бонд
по български

Шефът на НДК имал шест магазина край НДК
и обикалял света с тайни мисии

Крум Благов

Досиетата на ДС ни заливат на вълни. Последната подмокри бивши министри, техни заместници и дори един премиер. Реакциите им са три вида. Първата мълчание, втората възмущение - "не може да бъде, това е лъжа", и третата гордост - "работехме не за режима, а за България". Христо Друмев е от третия тип. Шефът на НДК не се срамува, а се хвали с досието си.

Твърди, че било десет тома

Единственото, което го дразни, е, че го поставят редом с доносниците. А той е бил сътрудник на разузнаването, което според него е съвсем друго.

Какво да се прави - такъв е законът. Той не прави разлика между агенти и щатни служители, от една страна, и между Шесто управление, следило интелигенцията, и Първо - разузнаването. Но, както са казвали древните римляни, законът е строг, ала е закон. Друмев го знае по-добре от нас, защото е юрист.

Учуден съм на учудените, че той е имал връзки със службите. Не съм чел досието му, но го познавам от 18 години и знам доста подробности от неговата биография. Така че с вероятност, граничеща със сигурност, може да се каже не само кога, но и защо е избрал този път.

Друмев произхожда от "буржоазно семейство", както се пишеше в задължителните някога характеристики. Баща му е бил представител на немските заводи "Вандерер верке", произвеждали автомобилите "Аутоунион" - предшественици на днешното "Ауди". Фирмата "Христо Друмев" имала шест магазина, един от които до някогашния царски дворец. Семейството живее в апартамент близо до Докторската градина. Синът, както подобава на род от хайлайфа, е кръстен на баща си - Христо. Един ден е трябвало да стане Христо Втори.

Но съдбата му орисва друго. Идва 9 септември 1944 г. и палачинката се обръща. След национализацията комунистите взимат имотите на Друмев баща и синът му е имал късмет, че изобщо са му разрешили да следва, вместо да му осигурят безплатен билет за някой концлагер. По онова време - става дума за началото на 50-те години, до Белене се стига заради един виц, а за кандидатстване

в университета се изисква
бележка за благонадеждност

която се издава от съответния партиен комитет.

Как при това положение Христо Друмев младши влиза в Юридическия факултет? Отговор - с връзки. Един комунист, Минчо Нейчев, е бил юрисконсулт на фирма "Христо Друмев". След 9 септември 1944 г. д-р Нейчев става министър на правосъдието, а после на външните работи. С негова помощ младежът получава "пътен лист в живота", както обичаха да казват по онова време. Не само завършва право, ами го назначават във външното министерство.

В интерес на истината д-р Нейчев попречва на тесногръдите идеолози на режима да попречат на един способен млад човек. Друмев отговаря на всички изисквания - преди да навърши 30 години, владее три езика. Но... министърът умира и Друмев остава без закрила.

С неговия произход това е опасно. Скоро го уволняват от министерството като произхождащ от "семейство, засегнато от мероприятията на народната власт". Две години той остава безработен, но не казва на баща си, който скоро след това умира. Всеки ден Христо младши излиза и отива уж на работа. Всъщност - в една гарсониера, където денем поправя пишещи машини, а вечер играе покер.

Цветан Стоянов го въвежда в кръга на състоятелни хора, за които играта с петте карти е страст. От тях Христо печели добре. Той има изключителна памет, здрави нерви, а с времето придобива и опит. Покерът го среща и сближава с писателя Георги Марков - Джери. Друмев твърди, че играта, описана в повестта на Джери "Портрет на моя двойник", е истинска. Хиената бил спортен рефер, а четвъртият участник - висш функционер на Отечествения фронт. С един подготвен удар с белязани карти Джери и Христо

прибират от Хиената 6000 лева

В повестта Друмев е описан като Този отдясно. Само че в книгата той е отрицателен герой - накрая се оказва в комбина с Хиената и ужилва автора. Няма кой да потвърди някоя от двете версии, нито пък да я опровергае. Другите трима от карето отдавна са покойници. Но качествата на Друмев като картоиграч са несъмнени. По-късно той се отказва от покера заради жена си и се насочва към бриджа, където става двукратен световен шампион.

Но да се върнем към онова време - началото на 60-те. След две години без работа виждаме Друмев отново юрисконсулт, но вече в Близкия изток, във външнотърговската организация "Техноекспортстрой", която строи обекти в чужбина. В онези времена излизането зад граница, особено в страни извън съветския лагер, изискваше специално разрешение. Кой помага на Друмев да го получи? Питал съм го, а той ми отговори: "Едни приятели." Не е необходима особена проницателност, за да разбереш кои са приятелите. Малко след това Джери бяга на Запад и става враг + 1 на режима. Двамата другари се оказват от различни страни на барикадата.

Всъщност от Първо главно на ДС са направили отличен избор. Друмев очевидно има авантюристичен дух, общителен и забавен е, а най-важното - умее да действа подкожно. Няма да намерите лоша дума за него в пресата.

По онова време разузнаването е смятано за престижно занимание. МВР организира конкурси за написване на произведения на тази тема.

Ражда се българският Джеймс Бонд

Първият е създаден от позабравения днес писател Андрей Гуляшки и се казва Авакум Захов. Захов е нещатен сътрудник като Друмев, по професия е археолог, а от ДС го канят да им помага в разплитането на крайно комплицирани случаи поради изключителната му логика и съобразителност. Подобно на Еркюл Поаро, героя на Агата Кристи, Захов не посещава местопроизшествия, не събира улики и не следи заподозрени. Той седи в ателието си и разгадава загадките въз основа на предоставените му данни.

В един от романите си Гуляшки противопоставя Захов на самия Агент 07 - тъй като Бонд е чужда интелектуална собственост, едната нула е изпусната. В сблъсъка британецът оцелява, но Захов, естествено, побеждава. Книгата предизвика голям интерес на Запад.

После се ражда Емил Боев, който е главно действащо лице в десетина шпионски романа и няколко филма. Неговата роля са играли артисти като Коста Цонев и Георги Георгиев - Гец. Този герой на Богомил Райнов според близки на писателя е имал реален прототип. Не се знае кой е, но Друмев му прилича най-много.

Боев е привлекателен мъж, който съзнава и умее да използва чара си. За разлика от дотогавашните разузнавачи-сухари Боев не бяга от сексуални авантюри, което беше и част от причините за неговата популярност. Освен това той не е идеологически подкован. Празната реторика за "социалистическата родина" му е чужда. Работи за България, но човек има чувството, че го мотивира по-скоро нуждата от адреналин, отколкото каузата.

От време на време, също като Друмев, го пращат на Запад под прикритие - я като учен, я като търговец. Обществена тайна беше, че културните и военните аташета в българските посолства обикновено по онова време бяха съответно от Първо главно и от РУМНО. Това го знаеше и ЦРУ.

Та Друмев е нещо като духовен роднина на Боев. Вярно, че не е разкривал пъклени планове на империализма като литературния герой - да отровят язовир "Искър", каквато е целта на врага в "Господин Никой" или

да откраднат плана

на мотопеда "Балкан"

си положение, получи си имотите обратно и дори беше известно време шеф на съюза на реститутите.

Друмев се сърди на комисията Костадинов, че изнесла конкретни негови агентурни донесения, но също владее изкуството да "изпуска" подходяща информация. Например как е вкарал български филм в официалната селекция на филмовия фестивал в Кан през 1973 г. и напълнил салона по време на прожекцията на "Последната дума" на Бинка Желязкова с бивши маки - френски партизани от съпротивата.

Близки до Симеон Сакскобургготски твърдят, че когато беше премиер, царят е канил Друмев да оглави Министерството на културата и туризма. Шефът на НДК отказал, за да не извадят досието му и така да компрометират кабинета. Е, и без да стане министър, това стана. Но ако има някой, който да излезе сух от водата след последния прилив на досиета, това ще е Христо Друмев.

Той вече обяви, че млъква. Но се заканва, че ще напише мемоари, които ще станат бестселър. Дали блъфира е трудно да се разбере. Друмев обича психологическите игри. Житейският му девиз са думите на Ерих-Мария Ремарк: "Играта е по-съвършена от живота." Тази сентенция може да се тълкува по няколко начина. Например - че в живота успяват играчите.


Публикуван във в. “Стандарт” на 23 февруари 2008 г.