Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Портрети

Генералът-кмет гледа
към върха на държавата

Ако не улучи момента на скока нагоре, може да падне отвисоко

Крум БЛАГОВ

Бойко Борисов е един от тези, които влязоха в политиката с помощта на Симеон Сакскобургготски. Да си припомним, че в знаменитото си обръщение на 6 април 2001 г. бившият цар обеща да управлява с нови идеи, които ще бъдат осъществени от нови хора. Това беше само преди пет години и по онова време Борисов

беше само шеф на царската охрана

На следващите парламентарни избори миналото лято главният секретар на МВР вече водеше две от листите на НДСВ. При това той непрекъснато подчертава, че не е политик, и подаде оставка, преди да е станал депутат. След което направи нов завой и се кандидатира за столичен кмет - пост, който някои смятат за четвърти в държавата.

За разлика от другите царски протежета обаче Борисов отдавна излезе от дебелата сянка на лидера и го надмина по рейтинг. Той вероятно е единственият от царското обкръжение, който може да остане в голямата политика като самостоятелен играч.

Публичният образ, който Борисов си създаде, омайва жени и мъже, бедни и богати, леви и десни. Да си спомним, че даже един самоубиец се отказа от намеренията си, когато генералът отиде при него. Ако той беше пиарът на кабинета Сакскобургготски, царят може би още щеше да е премиер.

Популярността на Бойко Борисов се дължи на умението му да общува с медиите. Той прави всичко, за да присъства всеки ден в новините. Дори влизането му в орбитата на бившия цар, което го изстреля към политическите върхове, е пиар акция.

При първото си завръщане в родината преди десет години Симеон е охраняван от "Болкан секюрити" на Румен Ралчев. Тогавашният главен секретар на МВР Цвятко Цветков твърди, че това е било решение на министерството. При следващото завръщане на бившия цар обаче фирмата на Борисов "Ипон" обещава да го пази безплатно. Така Борисов става шеф на охраната на бъдещия премиер и е забелязан от него.

Пак безплатно "Ипон" поема охраната на Тодор Живков. Ето защо са несправедливи приказките, че Борисов е бил "винаги верен на партията". Човекът си е правил реклама. Да не забравяме, че и геният на политическия пиар Жак Сегела е предложил безплатно услугите си на Франсоа Митеран.

Но обикновено най-големите качества на един човек са и най-големите му недостатъци. Така е и с Бойко Борисов. Той не можа да изпълни заръката на Симеон Сакскобургготски да бъде господар на мълчанието. Остана си роб на думите. Желанието му да твори новини

хвърли правителството на НДСВ

в най-голямата криза

през мандата му. След неуспешния атентат срещу Иван Тодоров - Доктора, Борисов обяви, че във взривения "Мерцедес" са намерени снимки на министри. Това причини втория в новата ни история "яхтен скандал", а министърът на финансите Милен Велчев подаде оставка. Борисов - също. Като разгласи това с SMS-и до главните редактори.

Накрая скандалът се оказа оперетен. Всички оттеглиха оставките си, но юпитата в НДСВ си останаха настроени срещу Борисов. Юридическото лоби - също, защото като главен секретар той влезе в конфликт с министъра си Георги Петканов.

Дали суетата е полезна или вредна зависи от обстоятелствата. Казват, че човек, който на 20 не е суетен, на 40 става небрежен. Но суетните големци са лесно податливи на ласкателства и така могат да бъдат използвани.

Един полицейски генерал, пенсиониран по времето, когато главен секретар на МВР беше Борисов, е убеден, че е щял да остане на служба, ако е участвал във възвеличаването на шефа си. "Докладвам му по телефона какво сме свършили, а той пита: "Добре, а къде съм аз в тая работа?" - твърди пенсионерът. Факт е, че подчинените на Борисов, които старателно

градяха култ към личността на шефа си

направиха кариера. Най-типичният случай е бившият шеф на Националната служба за охрана Румен Миланов. Когато Борисов стана главен секретар на МВР, Миланов беше шеф на националната служба "Борба с организираната престъпност". Главсекът инспектира НСБОП и публично заключи, че "срещу организираната престъпност е противопоставена престъпна дезорганизираност". Всички очакваха след тази присъда Миланов скоро да се раздели с поста си.

Но той улучи верния тон. Всички успехи на службата от този момент нататък бяха обявявани като постигнати "под прякото ръководство" на главния секретар на МВР". Миланов не само оцеля, но дори получи генералски пагони, а когато шефът на НСО беше принуден да се оттегли, зае неговото място.

За суетата на генерала-кмет се родиха даже вицове. Обадили му се, че са изровили труп. "Заровете го, взимам журналисти и идвам" - отвърнал Борисов.

Но тези, които смятаха, че Борисов бързо ще се провали, сбъркаха. Опонентите му не успяха да се противопоставят успешно на неговия маниер да влиза в задочни словесни престрелки. Това е стихията на Борисов и неговият начин да присъства всеки ден в новините. В това отношение той е изобретателен и остроумен.

Лафовете, които пуска, остават задълго

в устата на хората: "Ние ги хващаме, те ги пускат", "нашите бандити са най-болните в Европа". Сменят се само мишените - преди бяха Петканов и Велчев, после Иван Григоров и Антон Станков, после двамата Руменовци - Петков и Овчаров, плюс Иван Костов.

Костов е за баланс. Балансът в нападките е другата голяма сила на Борисов. Това го представя като равноотдалечен от левица и десница, прави го арбитър на споровете, желан като съюзник и нежелан като съперник. Дори бившият президент Петър Стоянов преглътна публичната подигравка, че "десните не знаят за кой затвор са" и се срещна с генерала-кмет.

При това Борисов, макар че напада и вляво, и вдясно, не хлопва завинаги нито една врата. Той обеща публично подкрепа на президентските избори през 2006 г. и на Първанов, и на кандидата на десницата Неделчо Беронов. Накрая подкрепи Беронов, но... не отиде да гласува за него!

Но той е вече толкова популярен, че не си прави труда да бъде последователен. Макар че клейми Иван Костов като Гаргамел и се присмива на неговите съратници, Борисов мълчаливо прие приятелката му да наследи в СИбанк Славчо Христов. По същия начин, без да обясни защо, Бойко Борисов се отказа да отстрани конкурента си за кметския пост Минко Герджиков, след като беше поискал оставката му още преди да влезе в кабинета на "Московска". А когато се оказа, че Герджиков е бил служител на Държавна сигурност, го защити.

Някога Тодор Живков смятал за трите главни опори на властта МВР, столицата и връзката с Кремъл, затова държал да ги контролира лично. Борисов явно не е пропилял времето, което е прекарал край него и край "царя", както предизвикателно наричаше предишния премиер. Той също пое към върховете на властта от МВР и София. Добрите му контакти с ФБР и одобрението на американците пък му дават външна подкрепа, равна на московската преди.

Въпросът е дали ще успее да скочи към върховете на държавата навреме - нито прекалено рано, нито твърде късно. Явно той самият се колебае в избора на момента. Защото и в двата случая ще го сполети съдбата на Волен Сидеров и неговия предшественик Жорж Ганчев - двамата други велики популисти на прехода.

2007 г.