Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Разследвания

Стефан Найденов не успя да продаде мистериозния си метод

Живков искал от вода бензин

Тайнствени капки правят чудото, твърди изобретателят

Крум Благов

В двигателя на една стара "Лада" - мечтата на някогашния соцтруженик, наливат вода през карбуратора. Бензиновият резервоар е откачен. После колата пали и изминава няколко метра. Този видеозапис, направен преди петнайсетина години, доказва, че водата може да се използва като гориво вместо бензин. На касетата има още няколко впечатляващи записа като например следния: изливат вода от бутилка в съд и добавят към нея няколко капки зелена течност. После щракват запалка; водата лумва в пламъци. 

Видеокасетата донася куриер, който настоява тя да бъде гледана в негово присъствие - никакви презаписи не са разрешени. А куриерът е пратен от изобретателя на революционното гориво - българина Стефан Найденов. Петролните шейхове ще се ужасят, ако видят касетата. Но те няма от какво да се страхуват - откритието е известно вече само на неговия изобретател.

През 80-те години Стефан Найденов е шеф на лаборатория "Биоелектроника" и създава заедно със своите сътрудници много лекарства, които според него церят неизцерими болести, например препарата против рак - биостин. Твърди, че е произвел и първия български ранитидин - лекарство против язва, което е направено по една таблетка, доставена от Англия.

Работата на Найденов е забелязана от самия Тодор Живков, който го кани на аудиенция. Какво ли си е мислел старият диктатор за учения? Вероятно се е надявал, че с износа на някое подобно чудо България ще получи така необходимата й западна валута, за да изплати заемите си и да спре да затъва. Във всеки случай сътрудници на Живков твърдят, че чудотворците с подобни изобретения лесно са стигали до него и са получавали благословията му да продължат изследванията си. А това е означавало средства, повече сътрудници и улеснения през бюрократичния лабиринт на клиничните изпитания.

Живков е предложен за съавтор на едно от изобретенията на Найденов - препарата жирозитал, който забавя процеса на стареене. Ето как станало това. Един ден генсекът на ЦК на БКП повикал учения и му казал, че неговите родители пиели розово масло против склероза и запазили ума си свеж до дълбока старост. Всяка сутрин баба Маруца и дядо Христо изяждали по една бучка захар, напоена с две-три капки розово масло. Стефан Найденов направил изследвания и установил, че розовото масло съдържа гераниол - алкалоидна съставка, която действа антисклеротично. На базата на гераниола бил създаден и пуснат в продажба препаратът жирозитал.

Тайната на успеха по онова време беше главната заслуга за всичко да се припише на другаря Тодор Живков. За да му се подмаже, тогавашният шеф на патентното ведомство ИНРА (Институт за изобретения и рационализации) издал авторско свидетелство на държавния глава и му го занесъл. Живков обаче проявил здрав разум и отказал да го подпише. Така не записал името си в списъка на българските изобретатели.

Междувременно Найденов започва работа над нов, свръхсекретен проект, който щял да преобърне наопаки световната икономика. На Световния екологичен форум в София през ноември 1989 г. той демонстрира как водата гори. Според него с добавката на зелена течност тя може да замени бензина в двигателите с вътрешно горене.

Екофорумът обаче е последната международна изява на Тодор Живков. Седмица след него той е свален от власт и започва поетапното отстраняване на всичките му протежета. Противниците на Найденов твърдят, че лекарствата му нямат рекламирания ефект или са други имена на известни илачи. Например биопиринът, създаден в неговата лаборатория и продаван във всички аптеки, е чист аналгин. Производството на биопирин е спряно, на жирозитала - също. Но с горящата вода работата е друга - показват я по телевизията, заместник-председателят на Великото народно събрание Гиньо Ганев посещава лаборатория "Биоелектроника". На Стефан Найденов предлагат работа в Канада и други далечни страни. Той обаче не приема. Ту казва, че иска да работи за родината си, ту - че предложенията не били финансово изгодни.

Накрая лабораторията му е закрита, без да се разбере тайната на зелената течност. Той самият твърди, че я е унищожил. Нейната формула е неизвестна, тя не е регистрирана в патентното ведомство, за нея не е искано, нито издавано авторско свидетелство. Дали става дума за гениално изобретение или за гениална мистификация?

Найденов е пенсионер, живее в столичния квартал "Младост" и не жадува за слава. Даже не желае да си спомня за времето, когато го е приемал държавният глава, а заместник-председателят на парламента е идвал на крака в офиса му. Но все пак, както някога Галилей пред Инквизицията, продължава да повтаря: "И все пак водата гори!"

Водородът се използва в ракетите

Водата наистина би могла да се използва за гориво, казват химиците. Нейната молекула се състои от два атома водород и един кислород. Кислородът поддържа горенето, а чистият водород е мощно гориво, което се използва в ракетните двигатели. Изгорелите газове са чиста водна пара, т. е. нямат вредни съставки, а водород в природата се съдържа в неограничено количество, преди всичко във водата.

Защо тогава използваме скъпия и мръсен петрол, чиито запаси са ограничени? Причината е, че отделянето на чистия водород е много трудно и скъпо. За него е необходима повече енергия, отколкото дава после като гориво. Методът на Стефан Найденов очевидно е друг, тъй като той не разлага водата на водород и кислород. Той напомня на опитите на Джон Андрюс отпреди около век. През 1915-1917 г. Андрюс, американец от Маккийспорт, градче в американския щат Пенсилвания, демонстрира няколко пъти на различни места запалване на двигател с вътрешно горене с вода. Последната демонстрация прави във военноморския завод в Ню Йорк на трицилиндров мотор, монтиран на стенд. Описано е, че там Джон Андрюс прибавил към 1 галон (3,6 литра) вода 7-8 капки зелено масло. Оттогава специалисти и учени от цял свят гадаят каква е формулата на зеленото масло, което превръща водата в гориво.

Публикувано във в. “Стандарт” на 2 август 2004 г.