Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Разследвания

Зъл шегаджия или ясновидец предрича нещастие,
при което загиват три деца

Тайнствен глас плаши със смърт Своге

20 години по-късно анонимният още не е разкрит

Крум Благов

В края на март и началото на април преди 20 години анонимен мъж се обажда в редакцията на софийския вестник “Вечерни новини” и казва:

  1. Ще видите какво ще стане в Своге.

На другия ден обаждането се повтаря. На телефона обаче се оказва друг журналист. На третия път анонимният попада отново на същия човек, който този път съобщава в милицията.

Годината е 1984-а. Започва насилственото преименуване на българските турци. Те са огорчени, а една част – озлобени и заплашват с атентати за отмъщение. Месец по-рано, на 3 март, на автогарата в Пловдив е намерен изоставен куфар с позив против властта и спирателна обувка, способна да причини дерайлиране на влак. Затова Държавна сигурност взема сериозно всички заплахи за терористични действия. От София изпращат в Своге няколко души да проверят гарата, жп линията, тунелите и всички обществени места за взривни вещества. В Своге обаче всичко изглежда наред и след няколко дни столичните ченгета се приготвят да се връщат.

Денят е 18 април. Произшествието става в 9,45 сутринта. Както всяка сряда, учителките от детската градина в Своге водят малчуганите на кино. Понеже мостът над Искрецката река е тесен, няколко години преди това от двете му страни са построени пасарелки за пешеходците. Колоната от 32 деца с две учителки тръгва по едната от тях. Когато първите вече стигат отсрещния бряг, мостът се скъсва по средата.

Антоанета Преславова, която тогава е била току-що назначена, пада в реката задно с децата около себе си и е притисната от металния парапет. Успява да се освободи, но

счупва единия си крак

"Беше някакъв ужас - спомня си тя. - Дъщеря ми беше отзад, но за щастие не падна. Държах ръката на едно момченце, за да не го отвлече водата. Отгоре хората ни гледаха, а един мъж повтаряше: "Какво да ги правим сега?"

Малко по-надолу придошлата река се влива в Искъра, а там шансът за спасение е нищожен. Работниците от близкото предприятие "Скала" намират няколко деца петдесетина метра надолу по течението, малко преди устието. Целият град се стича да спасява децата. Кварталният инспектор капитан Петър Божилов, лекарят отоларинголог д-р Цонев и няколко пожарникари помагат най-много.

Васил Михайлов научава за трагедията, когато един от колегите му вижда дете, което водата влече надолу. Работникът го изважда и в предприятието разбират, че се е случило нещо страшно. Изтичват към центъра. Там Михайлов разбира, че тригодишният му син Станислав е сред жертвите.

В края на краищата са открити всички деца, но между тях има три трупа: момиченце на пет години, Станислав и още едно момченце на 4. Те загиват на място. Други трима, включително учителката, са тежко ранени. Едното момче е в безсъзнание. В Своге пристигат здравният министър Радой Попиванов и шефът на правителствената комисия за борба с бедствията и авариите Георги Белички. Откарват тежко ранените деца в столичния институт "Пирогов", а останалите в местната болница.

Започва следствие срещу "неизвестен извършител". Огледът не показва никакви следи от злосторничество или взрив. Издирват цялата техническа документация за моста, строен през 1941 г. Откриват дори проектанта му - проф. Димитров. Назначават техническа експертиза от четирима специалисти.

На родителите е забранено да говорят за станалото. В контролираната от партията преса се пази пълно мълчание за нещастието. Чак след близо месец излизат няколко реда с две снимки в седмичния вестник "Поглед". Авторът се оплаква, че в болницата в Своге му отказали каквато и да било информация, а местните власти го обвинили в "нездраво любопитство" и "глад за евтини сензации".

В Своге обаче тръгват слухове, че
нещастието е било предсказано

от пенсионирания гимназиален учител по химия Асен Вачков. Само около час преди трагедията той минава по моста. Насреща му върви един милиционер, който този ден е в почивка. На 96 години Вачков и днес е със съвсем бистър ум. Той помни още времето преди войната, когато са строили моста. Милиционерът го изчакал да мине, защото нямало как да се разминат на тясната метална пътечка над реката. "Казах му: Виж как се клати мостът, ще падне! Но той не ми обърна никакво внимание" - спомня си Вачков.

След два месеца следствието приключва. Прокурорката Лиляна Кръстанова подписва постановление за прекратяването му. Всички експерти са единодушни - мостът е изгнил и конзолата на пасарелката се е откъснала. Никой не би могъл да установи това предварително. "Просто му беше дошло времето" - казва кметът на Костенец Диньо Зашев, който тогава е работел по линия на ДС в окръжното управление на МВР и е участвал в разследването.

Родителите на загиналите деца обжалват, но Софийската окръжна прокуратура потвърждава решението. Според заключението няма виновни за трагедията. Ранените не получават обезщетение. Васил Михайлов още пази двете постановления. "Искахме да съдим някого, но се оказа, че виновни няма" - казва той.

Станислав имал една-единствена снимка с кака си. Изрязали я, за да му направят порцеланов портрет за надгробния паметник. Години по-късно, вече след демократичните промени, родителите му отиват да изтеглят спестяванията си, за да ги спасят от инфлацията. Откриват, че във влоговете им има 4000 лева повече. Това е помощ, преведена от общината години по-рано. Но никой не им казал за това.

Историята на злощастния мост има неочакван епилог. Проектантът му проф. Димитров на връщане от Своге в София попада под колелата на влака. Разследването е категорично,

че това е нещастен случай -
нито убийство, нито самоубийство

Малко след трагедията над Искрецката река е построен нов мост, а старият е затревен. Преди известно време по инициатива на кмета на мястото е поставена паметна плоча с имената на загиналите деца. Всяка година датата 18 април се отбелязва с поклонение, а край плочата винаги има свежи цветя. Учителката Преславова получава всяка година цветя и бонбони от родителите на момчето, което е спасила.

Но ако наистина виновни няма, откъде е знаел това анонимният глас, звънял във "Вечерни новини"? Асен Вачков категорично отрича това да е бил той. Пенсионерът минава по моста само час преди фаталния инцидент и просто му направило впечатление, че той е нестабилен и се люлее.

Гласът предупредил, че ще стане нещо страшно в Своге, не се обажда повече нито преди, нито след фаталния инцидент. Дали предупреждението му е било злобна шега, която съдбата случайно е превърнала в истина? Или това е бил някакъв ясновидец, който е предусещал, че ще се случи нещо лошо? Нито тогава, нито по-късно някой научава нещо за него. Това е една от мистериите, които продължават да забулват случая.

Камион може да е предизвикал нещастието

Никой не би могъл да предвиди трагедията, дори ако е правел външен преглед на моста всеки ден, смята Лиляна Кръстанова, която сега работи в прокуратурата към Върховния административен съд. Тя е наблюдавала следствието и е написала постановлението за прекратяване. Тогава бях съвсем млад прокурор в Своге, спомня си тя, но четирима или петима експерти бяха единодушни, че пешеходната пътека се е откъснала вследствие на корозията на основната конструкция. Трагична случайност е, че това е станало по времето, когато преминава детската градина. Възможно е точно в този момент по моста да е минавал тежък камион или автобус, заради които мостът е влязъл в резонанс. Това са усилващи се трептения, които натоварват конструкцията. Може би те са довели до откъсването на пасарелката точно в този момент.


Публикувано във в. “Стандарт” на 10 март 2004 г.