Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Разследвания

Пишман атентатори плашат властта

Юначни гардове спасили Тодор Живков от метла и лист хартия

Крум Благов

Тези дни се разбра, че политиците ни са юнаци. Заплашвали ги с убийство, но на тях не им мигнало окото и се отказали от закрилата на жандармерията. Ще си карат само с гардовете от НСО.

На Сергей Станишев например му се обадили в самия Министерски съвет. Каква наглост! Иска ми се да го успокоя човека, ама като не му знам номера? Най-много да стигна до някоя секретарка. А секретарките на "Дондуков" 1 са много стриктни. За да предадат на премиера нещо, ще искат да знаят кой звъни, телефон за връзка и т. н.

Сигурно и убиецът, дето се е обаждал, е трябвало да остави трите си имена, ЕГН и домашния си телефон, иначе нямаше да предадат заплахите му. Освен ако е бил от правоимащите, дето знаят директния номер на Станишев. Или пък е някой убиец с петолъчка.

Ако все пак можех да стигна до премиера, щях да го успокоя, че куче, което лае, не хапе. Това се казва вербална агресия. Истинските атентатори не обявяват намеренията си. Първо стрелят. Ето, Андрей Луканов го гръмнаха без заплахи, мълчаливо и съвсем делово.

 Пък и времето се стопли. Пролетта наближава, а началникът на НСО ген. Димитър Димитров преди няколко месеца каза, че заплахите от хора с психични проблеми зачестяват по избори и напролет.

Народът е издивял.

И нищо чудно. Страната е във възход, расте брутният вътрешен продукт, растат цените - кило домати е колкото кило пиле лани, а пилетата са колкото беше свинското. Нищо чудно, че расте и броят на заплахите. Или поне на сексуалните клетви, както учените наричат псувните.

 Ако се замислим, то не е разумно да съобщаваш за заплахите. От една страна, окуражаваш бърборковците, от друга - предупреждаваш хората със сериозни намерения да изчакат. У нас обаче политици и телохранители като че ли се хвалят. Изглежда, си важна личност, щом те заплашват, пък и гардовете стават по-нужни в очите на обществото.

Следователно колкото е по-голяма охраната, толкова повече са атентаторите. Когато НСО се казваше УБО, в него работеха няколко хиляди души. Тогава и атентаторите бяха повече, само че за пъклената им дейност не беше прието да се съобщава.

Добре, че имаше слухове, за да задоволят информационния глад. Благодарение на тях се разчу, че през пролетта на 1970 г. (нали забелязвате, пак през опасния сезон) една жена хвърлила камък по откритата кола на Тодор Живков и румънския президент Николае Чаушеску.

 Жената, както се разбра впоследствие, се казвала Василка и била не атентаторка, а чистачка в корабостроителния завод. И не хвърлила камък, а шепа пръст. И не по двамата президенти, а по милиционера, който не й позволявал да пресече улицата заради кортежа. А тя искала да заведе болното си дете на лекар. Но в този момент минал президентският кабриолет и една песъчинка попаднала в окото на Живков. Е, вместо детето настанили на лечение в психодиспансера в Бяла майката. Уволнили и няколко милиционерски началници и редът бил възстановен. Но за кратко. Не минали десет години и в центъра на Враца върху Живков извършили ново покушение.

Това става на 1 юни 1980 г. Забележете, пак напролет! Тодор Живков пристига в града заради празника на Ботев. Щом излиза от колата, от тълпата изскача едър човек и се втурва към Тато. Настава страхотна суматоха. Полковник Сърбиновски, началник на личната охрана, събаря Живков на земята и го покрива с тялото си. Другите му колеги хващат атентатора и го обезоръжават, т. е. изтръгват листа хартия от ръцете му.

Всъщност младежът, който след това е идентифициран като Цветан Килограмски, на 20 години, искал да връчи на Живков молба да възстановят инвалидната пенсия на баща му. Още до вечерта обаче листът се превръща в нож, пистолет и дори във винтовка. Според слуховете охраната самоотвержено спасила Тато, като обезвредила убиеца, при това

без нито един изстрел

Което е факт. Килограмски, който днес живее в Кнежа, е осъден на 5 години за хулиганска проява и обида на длъжностно лице. В Старозагорския затвор обаче получава допълнителна "вътрешна" присъда и излежава 8 години и 9 месеца. Излиза чак след 10 ноември 1989 г. После пак се опитва да се види с Живков, но отново неуспешно. Този път поне не го арестували.

Според един от жълтите вестници за последен път се опитали да очистят Тато в Юндола през 1997 г., но гардовете на фирма "Ипон" начело с Бойко Борисов обезвредила "въоръжените до зъби" убийци.

Рискована е професията на политика. Добре, че още има хора с кураж да се заемат с нея...


Публикувано във в. „Стандарт” на 1 март 2008 г.