Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Разследвания

Жената, която щеше да свали правителството,
си смени фамилията

Погребаха завинаги убийството на Пепи

Обвинената за смъртта на сина си Даниела иска да забрави миналото

Крум Благов

 

"Не желая да се връщам към това. Този спомен за мен е болезнен", казва Даниела за убийството на сина си преди четири години, в което беше обвинена. След развода с мъжа си тя вече не се казва Терзийска. От уважение към нейната болка не споменавам фамилията й днес. Тя работи и е благодарна на хората, които я приемат като всеки друг човек, а не като знаменитост с отрицателен знак. Защото преди четири години правителството за малко не падна заради нея. Остана обаче загадката дали тя беше причина за кризата или нейна жертва. Тази мистерия още дълго ще бъде тема на дискусии.

Пак беше март и пак предстояха избори. На 16-и, петък, 2001 г. в Южния парк бе намерен трупът на тригодишния Петър Терзийски. Два часа по-рано майка му Даниела се обадила на мъжа си Стоян, таксиметров шофьор във фирмата "ОК супертранс", и му казала, че мъже с черен автомобил, по всяка вероятност БМВ комби, са изтръгнали от ръцете й сина им и са го отвлекли.

От солидарност към бащата столичните таксита блокираха парламента. Към тях се присъединиха участници в митинг на ВМРО против компенсаторките.

Председателят на Народното събрание и министър-председателят, който беше в сградата заради деня на парламентарния контрол, се оказаха срещу една враждебна тълпа. Посрещнаха ги с викове "Убийци!" и "Мафия!". Изведнъж залавянето на един детеубиец се превърна

в политическа задача номер 1.

Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов, който беше в Брюксел, спешно прекъсна командировката си. Разследването беше под пара. Като опълчение в него таксиджиите завардиха изходите на София. Следобед беше съобщен дори номерът на черното БМВ, а в 18 часа във Варна беше арестувана една жена, заподозряна за поръчител на отвличането.

Късно през нощта нещата взеха неочакван обрат - съобщено беше, че детето не е отвлечено, а е убито от майка си, която била психично болна. Тя го удушила рано сутринта в дома си и изхвърлила телцето в Южния парк, а после измислила историята с отвличането. Според разследващите Даниела направила самопризнания.

На другия ден управляващите обявиха, че шофьорите са били подведени и употребени и поискаха "инициаторите за петъчните безредици" да се извинят. Година по-късно майката беше призната за неспособна да носи наказателна отговорност. Прокуратурата искаше тя да бъде настанена на принудително лечение, но защитата се възпротиви и Даниела беше освободена, за да се лекува при домашни условия.

Бащата Стоян Терзийски напусна занаята и страната и отиде да работи в Ирландия. Нещастните родители се разведоха и от юридическа гледна точка случаят беше приключен. Оттогава до днес обаче официалната версия остана спорна за голяма част от обществото.

Според критиците й майката е била не престъпник, а жертва на политическите игри, набързо принудена да признае, за да спадне напрежението в страната. Те припомнят, че още в ранния петъчен следобед главният секретар на МВР Славчо Босилков беше казал пред парламента, че протестиращите ще се срамуват, като научат истината за престъплението.

Има и факти, които обвинението не успя да обясни. Запис на охранителна камера, открит няколко дни по-късно, показваше жена, приличаща на Даниела, с дете на ръце на път за детската градина час след предполагаемото време на убийството. Не се разбра кой е свидетелят, видял и преследвал похитителите, нито какво стана с другите версии, по които първоначално се работеше: дългове и любовна афера на бащата. Самото му заминаване в чужбина според скептиците е вече подозрително.

Несъмнено майката беше най-лесният за разобличаване и най-удобен виновник. Престъпникът е намерен, но не може да бъде осъден. Така никой няма да понесе наказание, а убийството е погребано завинаги в архивите.

Ако това наистина е било сделка, един детеубиец още се разхожда на свобода.

Адвокат Рени Цанова: “Тя никога
не е признавала”

- Госпожо Цанова, вие бяхте адвокат на Даниела Терзийска. Вярвате ли, че тя е невинна?

- Имам голям опит и не смея да кажа толкова силни думи, но обвинението не ме убеди във вината й. Има много факти, които останаха неясни, и затова обжалвахме постановленията на прокуратурата. Имахме 26 възражения. Например би ли могло едно тригодишно дете с тегло 18 кг, облечено с анцуг и ботушки, да се побере в една найлонова торба от яке с размери 50 на 70 см? С такъв чувал според един таксиметров шофьор Даниела се е качила при него и е отишла в Южния парк. Поискахме следствен експеримент и съдът нареди да се направи, но той е бил извършен с изрязан от картон силует. Това според мен е несериозно. Експеримент от подобен характер трябва да се направи с живо дете. В него няма нищо унизително.

- Нали Даниела е направила самопризнания?

- Аз не съм присъствала там, но съм чела протоколите. Тя казва приблизително следното: "Добре, така е, както казвате." Не "аз го убих", а "аз съм го убила". Така ми каза и на мен при първата ми среща: "Сигурно, щом казват." Има много съществена разлика.

- Защо се съгласихте клиентката ви да бъде освободена поради невменяемост, а не да бъде оправдана?

Делото не е влизало изобщо в съда. Защитата можеше да обжалва постановлението до безкрайност, но ние преценихме, че най-важното е тя да остане на свобода. Защото имаше дело за настаняването й на принудително лечение. Но и съдът, и самата прокурорка се убедиха, че Даниела може да се лекува амбулаторно.

Публикувано във вестник “Стандарт” на 28 март 2005 г.