Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Разследвания

Мистерията около смъртта
на Людмила Живкова

Крум Благов

На 21 юли се навършват 22 години от смъртта на Людмила Живкова. Още тогава се заговори, че около гибелта й има нещо неестествено и подозрително, което грижливо се крие от малцината посветени.

След падането на Тодор Живков мнозина се разприказваха. Излязоха няколко книги и десетки вестникарски публикации за дъщеря му, която на времето смятаха за негов престолонаследник.

Въпреки това мистерията не е разсеяна и до днес. Липсват документи. Не е публикуван протоколът от аутопсията, а лекарите, които са я правили, мълчат.

Разследването на "Стандарт" откри свидетели и факти, които хвърлят нова светлина върху тази тайна от близкото минало.

Официално съобщение за смъртта
на Людмила Живкова

Централният комитет на Българската комунистическа партия, Народното събрание, Министерският съвет и Националният съвет на Отечествения фронт с дълбоко прискърбие съобщават, че след кратко боледуване почина днес в София Людмила Живкова, член на ПБ на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура. Нейната смърт е тежка и непрежалима загуба за партията и народа.

БТА, 21 юли 1981 г.

1. И Живков се съмнявал в официалната версия
В същата вила в Бояна се самоубива дъщерята на президента Желев

Вестта за смъртта на Людмила Живкова беше съобщена по обяд на 21 юли 1981 г. Тя беше толкова потресаваща изненада, че незабавно роди слухове за нещо тайнствено и страшно. Живкова

след пет дни щеше да навърши 39

Да умре човек на тази възраст винаги изглежда неестествено, а тя бе между първите десет държавни ръководители. Влиянието й бързо растеше. Само за една петилетка Живкова стана последователно депутат, член на правителството, получи орден и звание "заслужил" и през 1979 г. влезе във всемогъщото Политбюро на ЦК на БКП. Предстоеше честването на 1300 годишнината от основаването на българската държава, в което Людмила Живкова играеше централна роля.

Баща й вече 25 години беше на кормилото на властта и след два месеца щеше да навърши 70. През същата петилетка Тодор Живков беше успял да отстрани старите влиятелни членове на Политбюро Живко Живков и Борис Велчев, негови съратници и връстници. Смениха ги млади партийни функционери без влияние, послушни протежета на Първия, наричан вече шепнешком "цар Тодор".

В бързото издигане на дъщеря му мнозина виждаха подготовка за смяна на върха. Очакваше се в близко време той да се оттегли и тя да го наследи. Наричаха я престолонаследничка, а дръзки шегобийци започнаха да казват на печените

сандвичи с кайма вместо принцеси - "людмилки"

В онези години здравословното състояние на партийната върхушка беше държавна тайна. Заболяванията на "другарите" не се съобщаваха и за тях можеше да се съди само по разреждането на публичните прояви на някой политик. Но Живкова беше ходила месец преди смъртта си на официално посещение в Австрия и беше произнесла реч на международна среща във Варна на 27 юни. Тъй като юли е отпускарски сезон, никой не се учудваше, че тя не се е появявала оттогава.

Живкова наистина е на почивка в правителствена вила в Боровец. Баща й се присъединява към нея. На 20 юли 1981 г., понеделник, той й предлага да обядват заедно, но тя отказва. Живков обядва сам и се оттегля. Тогава Людмила тръгва за София с шофьора си Кирил Зафиров и телохранителя Димитър Мурджев. Пристигат в резиденция Бояна към 15 часа и тя остава сама във вилата, обитавана от Живкови. Според писателя Петър Христозов това е същата вила, в която 12 години по-късно се самоубива по-голямата дъщеря на президента Желю Желев.

Мурджев, който след падането на Живков написа две книги за работата си в Управлението за безопасност и охрана (УБО), казва, че от Бояна Живкова ги пратила за лекарства в Правителствена болница. Трябвало да тръгнат обратно за Боровец към 18-19 ч. Двамата с шофьора донасят лекарствата и остават да я чакат в дежурната стая. Към 18 часа единственият човек във вилата - камериерката, ги вика панически по телефона.

В басейнчето на банята плува тялото

на Людмила Живкова. Линейката закъснява с повече от час, защото спукала гума. Реанимацията продължава часове. Официално смъртта се обявява в два след полунощ - вторник, 21 юли 1981 г.

На следващия ден е направена аутопсия и е публикувано заключението на медицинската комисия. Според него Живкова е починала от мозъчен кръвоизлив. То е подписано от един академик и трима професори: председателя на Медицинската академия и първи заместник-министър на здравеопазването акад. Атанас Малеев, директора на Правителствената болница проф. Йонко Белоев, проф. Йордан Йорданов и проф. Сивчо Сивчев.

Въпреки авторитетните подписи под заключението малцина му вярват. На 21 юли 1981 г. дори за най-близките й сътрудници смъртта на Людмила Живкова е мистерия. Нейният заместник в Комитета за култура Емил Александров си спомня за погребението:

"Охраняват трупа й повече, отколкото се охранява жив ръководител. Какво толкова се страхуват от този труп? И затова ли не публикуваха нищо за аутопсията й?"

Тогавашният шеф на катедра "Съдебна медицина" проф. Иван Попвасилев десет години по-късно твърди горе-долу същото. Той изпитвал студенти, когато го повикали и му казали, че акад. Малеев иска да вземе тялото на Людмила за аутопсия. От страх пред авторитета му Попвасилев се съгласил. Според него

медицинската комисия била незаконна

поне по три причини:

1. В нея нямало съдебен медик;

2. Присъствал роднина на мъртвата - Малеев е вуйчо на Живкова;

3. Проф. Йорданов е участвал в реанимацията й.

Но в комисията има нещо още по-забележително. Старият съдебен медик греши. Сцената с Малеев не би могла да се разиграе, защото по това време той изобщо не е в България. Документирано е, че на 21 юли 1981 г. академикът е бил в командировка в Италия. Десет години по-късно той признава:

"В деня на аутопсията бях във Флоренция на международен конгрес по химиотерапия... Пристигнах в България вечерта преди погребението на Людмила Живкова и видях трупа й едва на траурната церемония."

С други думи, подписът на председателя на комисията е сложен само за тежест. Телохранителят Мурджев оспорва не само причината за смъртта, но и датата. Той твърди, че още когато лекарите дошли, Живкова вече не е давала признаци на живот.

Тези противоречия основателно хвърлят сянка на съмнение върху официалното заключение за ненасилствена смърт. Версиите за конспирация са много, но се свеждат до две. Едни казват, че Людмила Живкова се е самоубила, а други, че е била убита. Баща й в спомените си признава:

"Трудно ми е да го изрека, но не мога да кажа дали кончината й е била естествен резултат от изчерпване на жизнените й сили, или е имало и някакво външно "вмешателство".

Защо се е съмнявал Тодор Живков?

Публикувано във вестник “Стандарт” на 14 юли 2003 г.

2. Има ли Кремъл пръст в тайната?

Черненко идва да предупреди Живков да спре дъщеря си

Версията за убийство датира от първите дни след смъртта на Людмила Живкова. И тъй като беше немислимо някой в България да дръзне да посегне на дъщерята на Първия, съмненията се насочваха автоматично към господарите на Живков в Кремъл. Тогава на власт в СССР беше Леонид Брежнев, чиято доктрина за ограничения суверенитет допускаше намеса във вътрешните работи на всяка страна от съветския блок.

По онова време противоречията във върхушката грижливо се прикриваха, но сега вече е ясно, че

дъщерята на Първия влиза в конфликт

с праволинейните комунисти. Техен водач става председателят на Народното събрание, а по-късно председател на активните борци против фашизма Владимир Бонев, а сборен пункт - съветското посолство в София.

Правоверните се оплакват от увлеченията на Людмила по източния мистицизъм и окултизма, от срещите й с врачки, но ги представят като опасно "западно влияние". По дипломатическите канали тяхното безпокойство се предава в Кремъл. Преди смъртта си Тодор Живков признава:

"По време на визитата й в Съветския съюз през 1981 г. тя на два пъти е била критикувана в Централния комитет на КПСС за провежданата от нея културна политика. Навярно са я намирали за прозападна, а тя беше просто много разкрепостена и много българска..."

Факт е, че скоро след смъртта на Людмила Живкова рязко намаляха западните филми, пускани в българските кина, и преводната литература от Западна Европа и САЩ.

Според руския мистик Валентин Сидоров, приятел на Живкова и неин чест гост в България,

на тайна визита в София пристига

един от най-влиятелните членове на Политбюро на ЦК на КПСС, който след три години застана начело на Съветския съюз - Константин Черненко. Неговата цел е да тушира напрежението между българското ръководство и съветското посолство. Москва отказва паспорт на самия Сидоров, въпреки че той има лична покана от Живкова.

Но и българското Политбюро всъщност не е единно и сплотено зад Тодор Живков. Малко преди смъртта на Людмила консерваторите в него постигат важни победи - Людмила е отстранена от поста ръководител на подготовката за честването на 1300 годишнината на българската държава и на нейно място е избран баща й. Той няма как да възрази. През юни премиерът Станко Тодоров, смятан за либерал, е сменен с верния на Москва Гриша Филипов - хардлайнер, роден в Съветския съюз, който дори български говореше с руски акцент.

Самата Людмила мисли, че руснаците я шпионират. При последното си посещение в Индия през март 1981 г. тя се усъмнява, че телохранителят й Димитър Мурджев е съветски агент.

Всичко това дава основание на заместника й в Комитета за култура Емил Александров да твърди: "Твърдо съм убеден, че

помогнаха на Людмила да умре

Но как - не знам." Друг неин приближен, Любомир Левчев, развива поетичното подозрение, че е умъртвена чрез бавнодействаща отрова. Доказателството било, че тюркоазеният й пръстен побелял няколко дни преди смъртта й. Но Левчев не е виждал пръстена - разказала му го анонимна камериерка.

Обаче писателят Петър Христозов, който твърди, че е трето поколение руски шпионин и генерал от съветското военно разузнаване, категорично отхвърля такава вероятност: "Москва си имаше по-важни грижи!"

Леонид Брежнев беше добър приятел на Тодор Живков. Възможно ли е да нареди да убият дъщеря му? Факт е, че заради лошото му здраве работата се ръководеше от Юрий Андропов, преди това шеф на КГБ, а след смъртта на Брежнев през ноември 1982 г. негов наследник. И все пак: би ли действал Андропов на своя глава?

А през 1981 г. Кремъл наистина имаше големи проблеми в източноевропейската си империя. В Полша бе организиран антикомунистическият профсъюз "Солидарност", който стана такава сила, че наложи свалянето на партийното ръководство тъкмо в деня на смъртта на Живкова.

Новият американски президент Роналд Рейгън още с встъпването си в длъжност на 20 януари 1981 г. увеличи четири пъти помощта, отпускана от САЩ на дисидентските движения в Източна Европа. Съветските ръководители трепереха полската болест да не стане епидемия и внимават за идейната чистота в другите страни от източноевропейския им блок. Именно затова укорите срещу Людмила намират такъв благоприятен отзвук в Москва.

ЦРУ също подозира убийство

В книгата на Питър Швайцер "Победата. Тайната стратегия на администрацията на Рейгън", която според автора била написана по данни на ЦРУ, се казва:

"В началото на 1981 г. КГБ наредило да се предприеме акция за смазване на това (прозападно) движение. По-агресивни били действията срещу Живкова. През март тя починала внезапно при автомобилна катастрофа. Имало свидетели, че това е фалшифицирана игра..." Но как да вярваме на автора, като е объркал датите и фактите - Людмила Живкова катастрофира осем години по-рано - на 12 ноември 1973 г.

Александър Фол, Любомир Левчев и Димитър Мурджев са единодушни, че в последните месеци Людмила Живкова е разбирала своето поражение и е изпаднала в тежка депресия. Но след като руснаците успяват да я парират чрез политически средства, защо им е да я убиват? За да си отворят нов фронт и в България?

Освен това как би могъл да се изпълни заговорът чисто технически? Според бивши служители на УБО не е било възможно в строго охраняваната резиденция в Бояна да се промъкне външно лице. Следователно версията за убийство непременно включва съучастие на охраната. Очевидно Живков не е имал и най-малко съмнение в предаността на телохранителя й, защото след смъртта й полковник Мурджев се връща в собствената му охрана. А шефът на УБО ген. Илия Кашев остава на своя пост до смъртта си през 1986 г.

Подозренията, че Людмила Живкова е убита, не са подкрепени с никакви доказателства, няма нито един заподозрян. Самият Емил Александров я вижда за последен път на заседание на Комитета за култура на 30 юни, три седмици преди смъртта й. После не го допускат да разговаря с нея дори по телефона. Последната й поръка е да откаже срещата й с индийския министър на културата, който трябвало да пристигне около 22 юли.

Но доказателствата може и да са скрити. Нали всъщност не се знае точната причина за смъртта й?

Публикувано във вестник “Стандарт” на 15 юли 2003 г.

3. Прикрито самоубийство или нещастен случай?

Двамата очевидци на трагедията си противоречат

Десет години след смъртта на Людмила Живкова нейният телохранител полковник Димитър Мурджев лансира нова версия, която отговаряше на очакванията на публиката за скрита конспирация. Според Мурджев Людмила

се е натъпкала с приспивателно, за да умре

Телохранителят заедно с шофьора Кирил Зафиров са единствените свидетели на случилото се. Те са били през целия юли заедно с Живкова на Боровец. На 20 юли, понеделник, на обяд тя ненадейно им нарежда да тръгнат с нея за София. Пристигат към 15 ч във вилата в резиденция Бояна, където тя остава.

Според Мурджев Людмила ги пратила за лекарства от Правителствена болница - приспивателното дормопан и още нещо. След като й ги донасят, остават да чакат с шофьора в дежурната стая.

"Към 18 ч звънна телефонът от къщата - пише Мурджев в книгата си. - Подскочих като ужилен. Вдигнах слушалката и гласът на жената сякаш ме простреля с писъка си... Втурнахме се през двора към къщата, гонени от ясното предчувствие за развръзка. Жената пищеше пред банята. Влязохме и занемяхме - в басейнчето плуваше тялото на Людмила Живкова..."

Викат екип от Правителствена болница, който идва след повече от час - линейката спукала гума. През това време двамата мъже се опитват да окажат първа помощ на Людмила - правят й изкуствено дишане. Идва и прочутата медицинска сестра на Живков - майор Ани Младенова, повикана от Мурджев още в 15 ч.

Реанимацията продължава и след полунощ, но безуспешно. Чак в 2 ч на 21 юли я обявяват за мъртва. "Истината за деня на нещастието беше скрита - твърди Мурджев. - Людмила Живкова беше мъртва около 19 ч."

И сега следва най-интересното от разказа на телохранителя: "Впоследствие Ани Младенова ми разказа как е намерила изпразнената опаковка от приспивателното (дормопан) и я е заменила с нова, от която е извадила само две таблетки". Накратко версията на Мурджев е, че Людмила се е самоубила, а Ани

Младенова прикрила доказателствата. Според телохранителя причината е тежката депресия, от която страдала Живкова. Тя започнала да повтаря, че "всичко е загубено". Подобни думи цитира и Любомир Левчев. Людмила почнала да гори архива си, в който имало много записи на беседи с Ванга.

Тази романтична версия се опитва да нарисува една Людмила - дисидент, която пада духом, като вижда, че е загубила политическата битка в Политбюро. Праволинейните и ограничени хардлайнери надделяват. "Софийската пражка пролет" не се случва, а погребението й, според Емил Александров, е "погребение на надеждите".

Тодор Живков също твърди, че е имал някакво предчувствие. Като разбрал, че Людмила е заминала за София, тръгнал и той. "Как съм пътувал, аз си знам", пише Живков в мемоарите си. Но пристига към полунощ. Късно!

При толкова много предчувствия е чудно как никой не е спрял Людмила в този последен фатален ден. Още по-интересното е, че единственият доказан парапсихологически феномен по онова време - Ванга, близка приятелка на Людмила, не е доловила знаци за предстоящото нещастие. И Мурджев, и Левчев я питали защо не ги е предупредила. "Нямаше написана смърт", рекла Ванга.

Това са мненията за фактите на приближените на Людмила. Но какви са самите факти? Мурджев, макар че цял час е чакал лекарите, докато е бил сам с шофьора и камериерката, не е видял с очите си празната опаковка дормопан. Ани Младенова по-късно му е разказала за нея. А защо го е направила? От кого е криела самоубийството?

Версията на Мурджев има тежест, защото е единственият жив свидетел, който е казал нещо. Но има и друг, който

22 години е мълчал

Шофьорът на Людмила Кирил Зафиров е бил с нея повече от седем години - от началото на 1974 г., малко след тежката катастрофа на 12 ноември 1973 г., при която дъщерята на Живков за малко не загива.

Зафиров днес е на 61 г. и живее в родното си село Клисура в една къща със сестра си. Тя никога няма да забрави този ден. Колегите й казали, че Людмила Живкова е загинала при катастрофа и тя ревнала. Всички започнали да се чудят защо лее сълзи за Людмила, а тя плачела за брат си. Мислела го за мъртъв.

Досега Зафиров не е говорил с журналисти. Неговият разказ значително се различава от този на Мурджев. Според шофьора Людмила обикновено мълчала в колата. Мълчала и по пътя от Боровец до Бояна. Зафиров я оставил и си отишъл до дома. Върнал се в 18 ч и тогава двамата с Мурджев отишли за лекарствата.

Викът на камериерката според него е дошъл в 20,15 ч. "Тъкмо гледахме "По света и у нас" за събитията в Полша." Когато камериерката ги повикала и с Мурджев дотичали в къщата, Людмила не била във ваната - жената я извадила веднага.

"Беше жива, беше топла"

твърди Зафиров. Лекарите прегледали всички лекарства. От дормопана липсвали само две таблетки. А Ани Младенова дошла след тях.

Версията за самоубийството освен романтична несъмнено е и най-благоприятната за УБО. Охраната е длъжна да пази своя обект както от посегателства, така и от нещастни случаи. Единственото, от което не може да го опази, е от самия него. В този смисъл тя е напълно невинна само при самоубийство.

"Беше си класически инсулт", твърди Зафиров. Но истинската причина за смъртта знаят само четиримата от медицинската комисия. Двама от тях вече не са живи, а другите двама винаги са казвали, че ще отнесат тайната със себе си.

Но един от тях проговори.

Публикувано във вестник “Стандарт” на 16 юли 2003 г.

4. Цялата истина за аутопсията

Причината за трагедията е удавяне, вероятно след припадък, твърди патологът, който я е правил

Това е първото интервю на проф. Сивчо Сивчев (89 г.). Той е завеждал катедра в Медицинската академия и от създаването на Правителствена болница е неин патолог. По нареждане на Тодор Живков проф. Сивчев прави аутопсията на неговата дъщеря Людмила и лично я подготвя за погребението. Досега е отклонявал всички журналистически въпроси с отговора, че ще отнесе тайната със себе си.

- Г-н професор, бяхте ли в Бояна, когато умря Людмила Живкова?

- Не. Посред нощ вкъщи дойде Йонко Белоев с кола. Помня го на моята врата тогава как каза: "Людмила почина." Викам: "И сега какво?" "Ами ще станеш да отиваме да видим какво става там. Аз съм с кола."

Тръгнахме за Бояна и аз му викам - Йонко, залата, в която трябва да я закараме, е толкова мръсна, че ако дойде, Тодор

Живков ще уволни цялата академия

заради тая мърсотия. Затова аз ще сляза, за да почистя помещението. Върнахме до патологията на ул. "Здраве" и аз останах там. Така не отидох на местопроизшествието. Никога не съм влизал в тая вила. Затова нямам никаква представа за положението й в момента на констатирането на произшествието и т. н. Това е моя грешка.

- Кога докараха Людмила?

- Тъкмо привършвах, когато линейката дойде. Не съм гледал часовника, но може би към три часа. Оставихме там охрана, която да не пуска никого.

- Веднага ли почнахте аутопсията?

- Не, на сутринта. Бяхме само двамата с шефа на Правителствена болница проф. Йонко Белоев.

- Значи акад. Малеев не е бил?

- Той беше в Италия и не присъства на аутопсията Дойде, когато правехме комюникето за пресата.

- А проф. Йорданов?

- Не.

- Нямахте ли асистенти?

- Абсолютно никой. Само двамата. Не беше позволено. Не смеехме да нарушим забраната.

- В съдебната медицина ли правихте аутопсията?

- Не, в патологията, в тая заличка, която мих през нощта.

- Проф. Иван Попвасилев, тогава шеф на съдебната медицина, твърди, че сте работили в самата хладилна камера и затова на резултатите не може да се вярва.

- Попвасилев дори не е виждал трупа, освен ако е ходил на поклонението. Всичко беше прегледано старателно, без да се пропусне и един квадратен сантиметър от кожата й. Огледът не показваше никакви травматични следи на насилие.

Направихме аутопсията и констатирахме, че причината за смъртта е мозъчното увреждане от двете автомобилни катастрофи. Тук (сочи над лявото око) тя имаше един белег, който се виждаше и по телевизията. Този дълъг цикатрикс беше правен в "Пирогов" след втората катастрофа. Мисля, че са й правили и козметична операция в Париж.

- Две ли са катастрофите?

- Две са. Първата е била по-лека, но ударът пак е бил в главата. Втората е известната тежка катастрофа на пътя за летището, където трябвало да изпрати баща си.

- Установихте ли мозъчен инсулт?

- Не. Тя навярно е изпаднала в безсъзнание в самата вана и там е загинала.

- Имаше ли в дробовете й вода?

- Имаше.

- Каква беше непосредствената причина за смъртта?

- Удавянето. Извадих от нейния гръден кош доста спринцовки вода. Асфиксията е причината за самата смърт, защото

белият дроб се е изпълнил с течност

и не е могла повече да диша. А не е имало кой да я извади оттам.

- Значи според вас тя е получила удар във ваната и се е удавила?

- Вижте... Ще започна малко по-отначало. Тя се беше върнала наскоро от Мексико. Там получава пристъпи на нервно разстройство, свързано с уврежданията на мозъка при двете катастрофи. Тя е получавала многократно такива пристъпи, може би при претоварване.

- Според съветския съдебен лекар д-р Шишков при такива мозъчни увреждания Людмила би трябвало да страда от травматична епилепсия.

- Тя сигурно я е имала и е припаднала в банята.

- Смятате, че е получила епилептичен припадък във ваната?

- Какво е станало, никой не знае, защото е била сама. Всичко това се е пазело в тайна. Но тези припадъци са като епилептични. Фактът, че тя е била в безсъзнание и е вдишала толкова много течност в белия дроб, показва, че... Но нямаше нищо, което да е криминално, да предполага насилие, външно въздействие.

- Кой написа съобщението за пресата?

- Аз бях скицирал друг текст - че не сме намерили никакво насилие, че причината за смъртта е травмена болест на мозъка, което всъщност е медицинската диагноза. Тая

болест е довела до пристъпа в Мексико

и други пристъпи.

- Споменавахте ли във вашия текст за удавяне?

- Не, не съм.

- А кой редактира вашия текст?

- Вуйчо й. Каза: "Няма защо да занимаваме населението с тази работа." И затова го написахме по-достъпно. Аз го подписах последен.

- Защо последен? Нещо против ли имахте?

- Не, такъв е редът. Патологът подписва последен.

- Възможно ли е да се е самоубила с дормопан?

- Не мога да отговоря на тоя въпрос. Трябваше да се направят химически изследвания. Никой тогава не ни е дал такива данни.

- Но след като не е правен химически анализ, може ли да се изключи напълно самоубийство или убийство чрез приспивателно или отрова?

- Не може. Трябва да се отвори гробът й и да се провери за химически вещества.

- Може ли да се открие нещо?

- Зависи какво е мястото. Може всичко да е отмито.

- Вие ли я подготвихте за погребението.

- Аз, да. Един санитар я облече, но аз подготвих лицето и стоях до Тодор Живков на поклонението в Народното събрание. Аз съм патолог на Правителствена болница от нейното основаване. Това ми е било задължение при смъртта на всички видни лица.

- Подписвахте ли някакви документи, че ще пазите тайна?

- Не, защото нямаше нужда. За мен това е житейско правило. Това сега е първото интервю, което давам на журналист.

- Защо решихте да разкажете?

- Много време мина. Нямам какво да крия. Пък и трябва да се спре с тия измислици и предположения за нейната смърт.

Заключение на медицинската комисия
във връзка със смъртта
на др. Людмила Тодорова Живкова

В последно време в резултат на голямо пренапрежение здравословното състояние на другарката Людмила Живкова се влоши.

Предприетите мерки за възстановяване на здравето й доведоха до бързо подобряване. На 20 юли 1981 г. обаче състоянието й отново рязко се влоши в резултат на внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 2 часа на 21 юли 1981 г.

1. Акад. проф. д-р Атанас Малеев - първи заместник-министър на народното здраве и председател на Медицинска академия

2. Проф. д-р Йонко Белоев, директор на Правителствена обединена болница

3. Проф. д-р Йордан Йорданов, д. м. н., ръководител на Център за борба с острата дихателна недостатъчност

4. Проф. д-р Сивчо Сивчев, патологоанатом

София, 22 юли 1981 г.

Публикувано във вестник “Стандарт” на 17 юли 2003 г.

5. Защо не е имало следствие

Трагедията започва от автомобилната катастрофа през 1973 г.

Смъртта на Людмила Живкова е нещастен случай. Аутопсията доказва, че тя се е удавила. Това съобщи пред "Стандарт" патологът проф. Сивчо Сивчев, правил аутопсията. Този извод обяснява защо за реанимацията й е бил повикан проф. Йорданов, ръководител на Центъра за борба с острата дихателна недостатъчност, и защо първата помощ, по свидетелствата на шофьора Кирил Зафиров,

се е състояла в изкуствено дишане

Защото то е абсолютно безполезно при отравяне или свръхдоза приспивателно.

Мозъчната смърт при удавяне настъпва само след няколко минути. Напълно възможно е телохранителят Димитър Мурджев да е прав и Людмила да е била мъртва далеч преди полунощ, още преди идването на медицинския екип от Правителствена болница, а не както е според медицинското заключение - в два след полунощ. Проф. Сивчев казва, че "часът на смъртта не е бил предмет на аутопсията", а съобщението за пресата, нахвърляно от него, е било редактирано от акад. Малеев.

Ситуацията е житейски логична. След като са закъснели може би фатално, уплашените лекари са се заели да реанимират трупа, за да не ги обвинят, че са дошли само да констатират смъртта на дъщерята на Първия.

Но, както казва патологът, удавянето е само следствие от изпадането на Людмила в безсъзнание. Това не изключва версията на Мурджев за предварителен опит за самоубийство с приспивателно. Химически анализи при аутопсията не са правени. Възможно е тя да е заспала във ваната и, упоена, да се е удавила. Само че поради голямото количество ворда в дробовете проф. Сивчев смята, че по-вероятно е тя да е получила припадък.

При всички случаи следите на нещастието водят далеч назад - към

тежката автомобилна катастрофа

на 12 ноември 1973 г., когато Людмила Живкова е тежко ранена при челен удар на колата й с един "Москвич" на Околовръстното шосе. Тя бързала за летището, за да изпрати баща си, който заминавал на официално посещение в чужбина. Хирурзите едва спасяват живота й. Тя претърпява няколко операции, а според проф. Сивчев е била и на пластичен хирург в Париж. Летописът на живота й, издаден през 1987 г., показва, че тя не е е появявала никъде от 12 ноември 1973 г. до 30 януари 1974 г. с едно изключение - на Коледа.

От този момент започват нейните здравословни проблеми и нейните залитания по източния мистицизъм и окултизма. Тя многократно посещава Индия, става вегетарианка и теглото й никога не надвишава 48 кг.

Но това не означава, че Живкова е страдала от шизофрения, както твърди бившият шеф на съдебната медицина проф. Иван Попвасилев. Това е тежко наследствено психическо заболяване, за каквото няма никакви данни.

Проф. Попвасилев е имал основание да мрази и Малеев, и Живков, което обяснява някои негови неверни или дори невероятни твърдения - как му Малеев, който всъщност е бил в Италия, дошъл и взел от неговата катедра трупа на Людмила, как лекарите я намерили да плува във ваната с един пешкир в ръце, как изчезнали скъпоценностите й. Линейката идва след повече от час. Чудовищно и нелогично е да се помисли, че за това време тримата, които са я намерили, няма да я извадят и да й окажат първа помощ.

Но Живкова наистина е имала нервни кризи и тежки припадъци, които

грижливо са се пазели в тайна

Още през 1990 г. съветският съдебен медик д-р Т. Шишков дистанционно - от Москва, изказва хипотезата, че вследствие на катастрофата Людмила Живкова е получила травматична епилепсия и при един от тези припадъци си вероятно се е удавила. Аутопсията на проф. Сивчев потвърждава тази хипотеза. Той е намерил мозъка й увреден и също смята, че това е довело до фаталния припадък в басейна на правителствената вила.

Но защо не е извършено следствие, както се прави при всеки нещастен случай? Може би за да не научат тази тайна други хора. Дори самият Тодор Живков не е проявил никакво любопитство - нито тогава, нито по-късно - да разпита шофьора и телохранителя.

А може би той се е чувствал отговорен за станалото. Няма съмнение, че бързата политическа кариера на дъщеря му е била ако не активно подпомагана, поне благосклонно гледана от него. Може да се е съблазнявал от мисълта да създаде комунистическа династия - като Чаушеску в Румъния и Ким Ир Сен в Северна Корея. Нали след смъртта на Людмила започна лансирането на сина му Владимир, съвсем чужд и неподходящ за политиката човек.

А според д-р Шишков Людмила вместо това е трябвало да бъде инвалидизирана първа група и да се пази от всякакво умствено и психическо напрежение.

Акад. Малеев, който освен заместник-министър и виден лекар беше шурей на Тодор Живков, неведнъж си е позволявал да му казва, че дъщеря му се нуждае от лечение, а не от политическа кариера.

Може би Живков е разбрал правотата му твърде късно. Дали се е обвинявал за смъртта на дъщеря си? Житейската драма на политика не е била разследвана от правосъдието, но може би ще развълнува някой човек на изкуството в бъдеще.

Публикувано във вестник “Стандарт” на 18 юли 2003 г.