Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Разследвания

Обявяват за политическо покушение катастрофа на лидера на ИКП

Италианци пак ни забъркват в атентат

Колата на Берлингуер е блъсната в София през 1973 г.

Крум Благов

София, 1973 г. – “Берлингуер трябва да умре” е заглавието на нова книга, излязла в Италия. Според авторите й, италианските журналисти Джовани Фазанело и Корадо Инчерти, българските тайни служби скроили атентат срещу генсека на италианската компартия по време на посещението му в България през 1973 г. Той обаче излязъл неуспешен. Версията не е нова, но подобно на атентата срещу покойния папа отново излиза на бял свят.

Енрико Берлингуер наистина преживява катастрофа на заминаване от София, която в България остава пълна тайна в продължение на години.

Изпраща го вторият човек

в БКП след Живков - Борис Велчев. На път за аерогарата правителствената "Чайка", в която са двамата, е блъсната от военен самосвал.

Колата е помляна. Загива преводачът Пейнарджиев, а шофьорът и телохранителят от УБО са ранени. Самият Берлингуер и Велчев са откарани с контузии в института "Пирогов", където ги преглеждат. Направили няколко шева на Велчев и на 4 октомври Берлингуер си заминава с полет на "Алиталия" за Рим.

Събитието става на стария надлез на жп линията преди аерогарата. Ветерани от тогавашното Управление за безопасност и охрана като бившия телохранител на Живков и дъщеря му Людмила, полк. Димитър Мурджев, са категорични, че

става дума за нещастен случай

Според покойния Борис Велчев кръстовището не било блокирано преди преминаването на кортежа.

Берлингуер пристига в България на 30 септември 1973 г. и е посрещнат с големи почести. Тодор Живков го приема в Евксиноград. Разхождат го с катер по черноморското крайбрежие, срещат го с работници от предприятия във Варненско и Добричко, а после той и двамата му придружители, Гастоне Дженсини и Анджело Олива, заминават със самолет за София.

На 2 октомври 1973 г. в резиденция "Лозенец" той се среща с членовете на политбюро на ЦК на БКП. Цялото посещение е отразено на първите страници на вестниците, но за катастрофата не се споменава нищо. Според авторите на книгата разговорите с Живков били напрегнати заради различията между двете партии. Те получили сведенията си срещу заплащане от бивши членове на партийната върхушка.

Изглежда невероятно обаче да се посегне на водач на чуждестранна делегация, чието посещение е публично. Освен това при катастрофата е можел да загине и самият Борис Велчев.

Ако Кремъл наистина е искал смъртта на Берлингуер, би могъл да направи това у дома, защото шест месеца по-рано италианският еврокомунист посещава Москва. Според бившия служител на КГБ Василий Митрохин, издал книга на Запад, Андропов забранил да се посяга на Берлингуер заради огромната му популярност.

Пражката пролет го скарва с Брежнев

Енрико Берлингуер става генерален секретар на ИКП през март 1972 г. Още през 1968 г. предшественикът му Луиджи Лонго осъжда смазването на Пражката пролет от съветските войски. Така италианската компартия, която е най-силната в Западна Европа, влиза в конфликт с Брежнев.

Въпреки това руснаците се надяват да постигнат споразумение с италианските комунисти. Те не прекъсват финансовата си помощ за тях. Москва отпуска на ИКП 5,7 милиона долара за изборите през май 1972 г.

Берлингуер отхвърля съветския модел на "диктатура на пролетариата". Според него има и друг, парламентарен път към комунизма, който гарантира свобода на печата и многопартийна система. Така Берлингуер се присъединява към еврокомунизма, изповядван също от френската и испанската компартии.

През 1976 г. ИКП с новите си тези печели рекордните 34,5 на сто от гласовете на парламентарните избори - 7,3 на сто повече, отколкото през 1972 г.

Според Митрохин шефът на КГБ Юрий Андропов отхвърлил идеята за атентат срещу Берлингуер и наредил да се вземат мерки за дискретирането му. В ЦК на КПСС се разпространил доклад, че Берлингуер е замесен в съмнителни строителни сделки.

Еврокомунист №1 умира през 1984 г. и е изпратен от един милион италианци. На следващата година новият съветски ръководител Михаил Горбачов слага край на войната на Кремъл срещу ИКП, като кани наследника на Берлингуер Алесандро Ната на погребението на Черненко.


Публикувано във в. “Стандарт” на 10 юни 2005 г.