Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Разследвания

Софиянец събира пари за Испания чрез донорство

Мъж продава бъбрек, за да емигрира

Николай е отчаян от нищетата и безработицата

Крум БЛАГОВ

"Дарявам бъбрек срещу спонсорство." Срещу тази кратка обява в Интернет стои електронен адрес. По мейла човекът съобщава, че е 29-годишен мъж, от София, здрав и напълно нормален. Не е определил цена за органа си, но няма нищо против среща на живо. 

Той е млад, здрав и интелигентен, както се казва в един разказ на Иван Вазов. Опериран е само от апандисит. Разликата е, че героят на Вазов търси лека службица, защото не му се работи, а Николай - нека го наричаме така - продава бъбрека си, защото не може да си намери работа. Искам да се махна от тая държава - казва Николай. От няколко години не може да си намери постоянна работа и е затънал в мизерия. Казва, че последната зима е изкарвал средно с по 130 лева месечно, от които 110 му е наемът. Има средно образование и професионална шофьорска книжка. Фирмата, където работел, свила дейността си и се наложило да напусне. По това време се скарал с родителите си, напуснал дома си и наел една таванска стая. Прехранва се с работа по строителни обекти, когато я намери. Мобилният му телефон не е негов, също и велосипедът, с който идва на срещата. Има една карта "Прима", чиито импулси са отдавна изразходвани. Могат само да го търсят.

Идеята за бъбрека обмисля от по-миналата зима. Преди няколко години простреляли негов приятел и се наложило да му извадят единия бъбрек. От него Николай разбрал, че това не е фатално за организма. Миналото лято си направил пълна кръвна картина. Посъветвал се с един лекар как би могъл да продаде бъбрека си, но той му казал, че може да стане донор само след смъртта си - при това безплатно. Тогава решил да пусне обявата в Интернет.

Николай няма представа колко да иска. Чака оферти. През няколко дни жертва по някой лев за Интернет-клуб, където проверява електронната си поща. Имал е само две обаждания, но нищо обещаващо и перспективно. Родителите му са пенсионери и не могат да го издържат. Писал на приятели в чужбина. Те го окуражили да иде при тях, но на собствени разноски, а пари за това Николай няма. Обсъдил идеята за донорството с един приятел, който го нарекъл луд. Вижда му се наистина чудовищно да разчита да спечели от нещастието на други хора и дълго се колебал, преди да пусне обявата. Но бъбрекът му се струва единственият път към по-добър живот за самия него. С парите мечтае да иде в Испания. Не знае езика, но смята да го учи. На сбогуване Николай казва: "Благодаря, че ми се обадихте, макар че не сте клиент. Имах нужда да го обсъдя с някого, а няма с кого."

700 чакат трансплантация

Бъбречни трансплантации се правят и у нас. Първата датира от 1968 г., т. е. преди 35 години. Извършени са вече неколкостотин, дори може би повече от хиляда. Сега се правят 40-50 годишно. Клиниките могат да правят двойно и дори тройно повече, но не стигат органи. Списъкът на чакащите за бъбрек е от 700 души. На някои от тях присаждат орган за втори път, а има хора като Василен, чието име нашумя напоследък в пресата, които чакат за трета трансплантация.

Лекарят: Това е забранено в цял свят

Д-р Янко Начков е директор на Националния център за управление на трансплантациите "Бултрансплант", който контролира присажданията на органи. Той за първи път се сблъсква с подобен казус.

- Д-р Начков, може ли човек да продава органите си?

- Не, не може. Това е забранено, и то не само в България. Във всички цивилизовани държави идеята за търговия с човешки органи е недопустима и се третира като престъпление - в Европа, САЩ и Канада.

- Защо човек да не може да разполага със собственото си тяло?

- Не е престъпление да искаш да продадеш свой орган. Престъпление е да го купиш. Престъпници ще са купувачът и екипът, извършил трансплантацията. Принципът е, че човешкото тяло, също като човека,

не може да бъде стока

Не можеш да се продадеш в робство. Това е престъпление и предполагам, че звучи логично. По същата логика не може да се продават и части от човека.

Човешките органи могат само да се даряват. В най-масовите случаи това става след смъртта. По изключение се допуска живо донорство от роднини. Българският закон е извънредно строг в това отношение. Според него живото донорство е допустимо между родители и деца, братя и сестри и най-много между чичо и племенници.

- Значи не можеш да дадеш орган дори безплатно на свой приятел?

- Не. Подобен алтруизъм може да бъде маскировка на търговия с органи. Освен това най-близките кръвни роднини имат сходни биологични показатели и шансът за успешна трансплантация е по-голям, отколкото между случайни хора. Примерно еднояйчните близнаци са генетично еднакви, така че при трансплантация между тях не е необходимо потискане на имунната система. В повечето европейски страни също не се допуска нероднинско донорство. Изключение е Швейцария, но и там се разрешава само даряване.

- Защо тогава непрекъснато четем по вестниците призиви за помощ с банкови сметки?

- Защото безплатни са органите, а не трансплантациите. Те са много скъпи. У нас обаче и те не се плащат от пациента, а от бюджета на Министерството на здравеопазването. Но проблемът не са парите, поне за тези присаждания, които се правят у нас. Проблемът е медицински - избира се този реципиент, който има най-голям шанс да приеме чуждия орган. Не богатият получава шанс, а най-адекватният. Можем да извършваме и повече трансплантации, ако имаше органи.

- "Бултрансплант" ли ги осигурява?

- Не. Има 12 донорски центрове в големите болници в цялата страна, а разпределението им се извършва по медицинските критерии, които са различни за всеки орган. В момента например десет души чакат за сърце. Ние

само следим тези правила да се спазват

Системата е същата по цял свят. Така че подобна сделка - продавам бъбрека си, е невъзможна в цивилизования свят. Човек, който иска това, трябва да отиде в някоя дива азиатска страна. Но там ще остане разочарован от заплащането.


Публикувано във в. “Стандарт” на 11 юли 2003 г.