Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Разследвания

Сексафера разцепила българските националсоциалисти

Името “Атака” е взето от Гьобелс

Преди 70 години така се казвал нацисткият вестник у нас

Крум Благов

"Няма нищо ново под слънцето", констатирал някога Еклесиаст. И е бил прав. Историята се повтаря. В края на краищата се оказва, че всяка новост има свой прецедент. В България преди повече от 70 години пак е имало "Атака" само че без удивителна. Така се казвал "бойният орган" на българските нацисти, който започнал да излиза на 25 май 1932 г. Редакцията му, както и партийната централа били на столичния булевард "Дондуков" 54.

В първия си брой вестникът съобщава, че у нас е учредена нацистка политическа формация. По примера на германската тя се казва Националсоциалистическа българска работническа партия и получава поздравления от Адолф Хитлер, публикувани на първа страница. Намиращото се на бул. "Дондуков" 31

кафене "Средногорие" става сборен пункт

на нацистите. Там всеки четвъртък вечер те правят събрания.

Кръстник на самия вестник пък е бъдещият министър на пропагандата на Третия райх Йозеф Гьобелс, прочул се със своята максима, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина. През 1927 г. той започва да издава в Берлин седмичника "Ангриф" ("Атака"), който скоро набира тираж и става всекидневник.

Оттам заимстват името и българските нацисти.

Българската "Атака" е седмичник, наречен от издателите си "боен лист". Това е вярно, защото вестникът има само две страници голям формат. Както може да се очаква, той е откровено ксенофобско и антисемитско издание. Изобилстват заглавия като "Не купувай от евреи!", а призивите му могат да се интерпретират като "България на българите!"

В публикуваната партийна програма се казва: "Гражданин на държавата може да е само този, който е приятел на народа. Приятел на народа може да бъде само този, който носи българска кръв. Евреите не могат да бъдат приятели на народа." Българските нацисти искат да се спре влизането на чужденци и да бъдат изселени всички, настанили се у нас от 1916 г. "Ако цялото население не може да намери своя поминък и да се нахрани, поданиците на чужди нации трябва

да напуснат пределите на държавата

пише в програмата им. Като "работническа" партия нацистите са за национализация на големите предприятия. Специални мерки се предвиждат за пресата. "Всяко финансово участие в българските вестници или влияние от небългари ще бъде със закон забранено". Българската "Атака" често излиза с втори издания и се хвали, че вестникът се разграбва. В края на годината обаче се оказва, че над хиляда души не са си платили абонамента и бойният лист е пред фалит. Цената му е повишена от един на два лева, а абонаментът - от 50 на 70. Въпреки това само за пет месеца през 1933 г. той натрупва загуба от 7471 лева.

Скоро и партията, и вестникът са сполетени от по-голяма беда, характерна за българската политика - нацистите се разцепват на две. Председателят на Дисциплинарния съд Хараламби Тахов обявява, че фюрерът и редактор на "Атака" Христо Кунчев е свален от постовете си и изключен от партията, защото бил заварен в клуба "в деликатно положение с партийна членка". Освен това

нацистите останали една шепа хора

докато в Румъния за десет месеца привлекли 100 000 членове.

Тахов заема постовете на Кунчев, но основателят на партията го обявява за самозванец. Фюрерът окупира партийния офис на "Дондуков". Започват да се появяват две "Атаки" - Кунчевата и Таховата, настанена на ул. "Сердика" 11, а по-късно преместена на бул. "Мария Луиза" 27. На 12 и 18 август 1933 г. се провеждат два паралелни партийни конгреса. Колко познато, нали? Краят на "Атака" и на нацистката партия слага Деветнадесетомайският преврат през 1934 г., след който са забранени всички политически движения. Последният брой излиза на 22 май 1934 г. Така Гьобелсовата марка потъва в забрава за цели 70 години.

Родният фюрер бил неуспял репортер

Основателят на българската нацистка партия Христо Кунчев минал преди това през няколко поприща и политически формации. Той е роден в село Крушовица през 1896 г. и израснал в близкия Плевен. Там отворил книжарница, която прераснала в търговска верига. След като бил на фронта през Първата световна война, Кунчев могъл да си позволи да следва право във Виена. Книжарниците му обаче фалират и след две години той се завръща. Хваща се на работа като криминален репортер във вестниците "Утро" и "Дневник" и дори бил в катедралата "Света Неделя" по време на атентата през 1925 г., но се отървал само с рани. Кунчев влиза отрано в политиката. Отначало е тесен социалист, после участва в основаването на Занаятчийската партия. През 1927 г. е кандидат за депутат на Железния блок - коалиция между комунисти, леви земеделци и занаятчии, но не успява да влезе в парламента. Следващата година пак отива да следва в чужбина - този път право в Германия. Пак не завършва, но се сближава с Хитлер и става проводник на идеите му в България.

Останаха си малка и злобна партия

Виктор Шемтов,  който живее в Ерусалим, е бивш министър и депутат  в израелския Кнесет. Роден е в България и помни "Атака".

  1. Г-н Шемтов, какво правеха българските нацисти?
  2. Стояха на пост по улиците с антисемитски лозунги. Издадоха и една брошура против банкера Анжело Куюмджийски, която се казваше "България в ноктите на еврейския капитал". "Атака" беше първият отявлено хитлеристки вестник в София. Това сложи началото на германското влияние в България, която дотогава беше по-скоро във френската орбита.
  3. Имаше ли влияние вестникът?
- Не. Партията остана малка и доколкото си спомням, изобщо не се е явявала на избори. Помня, че ние реагирахме остро на излизането на "Атака". Eврейската общност заедно със социалдемократите направи протестно събрание. Там говори Димо Казасов. Нацистите нахлуха и се опитаха да прекъснат събранието, но не успяха. След кратка схватка ги изтласкахме навън.