Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

9. Смъртта на цар Борис ІІІ

На 28 август 1943 г. на 49 години умира последният български цар. Оттогава, вече повече от половин век, се спори дали смъртта му е била естествена. Официалната версия е, че Борис ІІІ е умрял от инфаркт, но още на следващия ден в София се разпространяват слухове, че е убит. Различията във версиите не се свеждат само до това. Според едни изследователи той е застрелян, според други – отровен. И накрая привържениците на отровата се делят според това кого обвиняват в убийството: Хитлер, българската царица, Сталин или англичаните. В процеса на спора са написани няколко книги. Нека разгледаме аргументите на всяка една от версиите.
Първата и най-популярна от тях е, че царят е убит по заповед на Хитлер. Още на 30 август 1943 г., т. е. два дни след смъртта на Борис ІІІ, германският пълномощен министър в София Адолф-Хайнц Бекерле докладва в Берлин, че в София се носи такъв слух. Действително две седмици преди смъртта си, на 14 август 1943 г., цар Борис заминава със самолет за седмата си среща с нацисткия фюрер Адолф Хитлер. Поканата е за 13 август и е предадена чрез Бекерле още в понеделник, 9-ти, но царят, който като баща си Фердинанд е много суеверен, решава да не тръгва в петък, 13-то число. Срещата започва в събота във Волфшанце – Вълчата бърлога, както се нарича главната квартира на Хитлер в Източна Прусия. В неделя царят се връща обратно и в 16.30 ч. каца на летище Враждебна.
Срещата с Хитлер е пазена в тайна. Сведения за нея проникват в чуждия печат чак на 26 август, а подробности се съобщават след смъртта на царя. Както обикновено, зле осведомената преса започва да разпространява догадки и слухове. Радио Лондон говори за атентат на софийската гара; изследователят Пашанко Димитров цитира едно съобщение, появило се в швейцарския град Берн след смъртта на Борис, че той бил застрелян от един от телохранителите на Хитлер и трупът му бил докаран в София. Дори Георги Димитров пише в “Правда”, че царят е умрял не без съдействието на Берлин.
Но много свидетели виждат Борис жив и здрав след завръщането му. Царят отива при Хитлер, придружен от своя личен секретар Станислав Балан и от още двама души. Те си идват с него. На летището го посрещат двама адютанти, а вечерта в неделя той се среща с министър-председателя Богдан Филов. В понеделник кани личния пилот на Хитлер Ханс Баур, който го е върнал в София, на обяд в двореца Враня, а във вторник заминава за Царска Бистрица. В сряда, петък и събота отива на лов, а на 19 август с брат си княз Кирил, Балан и един адютант даже се качва на връх Мусала. Той изглежда напълно здрав и в добра физическа форма. Става му лошо в София чак следващия понеделник, на 23 август, и само след пет дни умира. Точно това конспиратолозите изтъкват като причина за своите подозрения: как е възможно един напълно здрав и относително млад човек в добра форма да се разболее смъртоносно без чужда помощ?
Още на 24 август в София със специален самолет, предоставен от нацисткия министър Херман Гьоринг, пристигат берлинският професор Рудолф Зайц и виенският лекар д-р Ханс Епингер. Те потвърждават диагнозата на българските си колеги, че става дума за инфаркт. След смъртта на царя двамата чуждестранни лекари предлагат медицинското заключение да бъде подписано само от нашите специалисти. Привърженици на убийството тълкуват това като израз на съмнение в причините за смъртта. Интересни сведения дава дневникът на военновъздушния аташе в посолството на Германия в София, полковник Карл-Август фон Шонебек, на когото се дължи спешното изпращане на самолета с лекарите. Според Шонебек още след първия преглед те изразили пред него подозрения, че царят е отровен. След смъртта му двамата били вече категорични, защото по тялото на умиращия се появили странни петна, които подсказвали за абсорбция на отрова.
Първата, която се усъмнява, е сестрата на царя княгиня Евдокия. Още на 24 август, когато научава за заболяването на Борис, тя пита брат си Кирил: Да не е бил отровен? Той беше там. Да не му е погодено нещо? До края на живота си тя остава сигурна, че това е дело на нацистите. Подозренията се споделят и от други, дори за известно време от премиера Филов. Според мълвата хороскопът на царя – около 60 страници, подготвен от астролога Любомир Лулчев – предсказвал, че август 1943 г. ще бъде фатален за него.
Слуховете се подхранват и от пълното информационно затъмнение около болестта на царя – семейството научава на 24 август, а премиерът чак на 25-и. Едва вечерта на следващия ден е първото официално съобщение. Тайният царски съветник арх. Йордан Севов направо пита Епингер възможно ли е Борис да е отровен. Пред него Епингер е категоричен, че не. Тук несъмнено има противоречие между свидетелствата на Шонебек и Севов, обаче Епингер не разпитван след войната – той се самоубива, тъй като бил замесен в медицински експерименти с концлагеристи в Дахау.
Но защо Хитлер ще иска да премахне своя съюзник? Ето любимата версия на привържениците на Борис ІІІ. Според тях на последната им среща Хитлер поискал България да обяви война на СССР и да прати войски на Източния фронт. Царският биограф Стефан Груев твърди, че още на 16 август 1943 г. Борис ІІІ посетил Страшимир Добрович, някога шеф на канцеларията на цар Фердинанд, който страдал от рак на гърлото в последен стадий. На Добрович царят разказал за последната си среща с Хитлер следното: Не им отстъпих в нищо и си развързах ръцете след страхотна борба. Осемнайсета няма да се повтори. Същото той казва и на бащата на Стефан Груев, Павел, началник на личния му кабинет.
Несъмнено преговорите във Волфшанце са били тежки.След срещата си с царя на 15 август вечерта Филов записва в дневника си: Той никак не е доволен от сегашното си посещение... Германците поискали две наши дивизии (един корпус) за Северна Гърция и евентуално Албания, които да пазят тила на германските войски... Но тази версия противоречи на по-нататъшното развитие на нещата. След смъртта на царя са избрани за регенти Филов, княз Кирил и ген. Михов. В своя дневник министърът на пропагандата на Хитлер Йозеф Гьобелс записва: Този регентски съвет е положително на наша страна. Ако целта на нацистите е била да отстранят царя, би трябвало след неговата смърт да поискат от регентите онова, което той им е отказал. Всъщност не става нищо подобно.
Ако се разсъждава от гледна точка на това кому е изгодна смъртта на цар Борис, подозренията трябва да се насочат към противниковия лагер. На Нюрнбергския процес бившият германски канцлер Франц фон Папен, по време на войната германски посланик в Турция, свидетелства , че царят е отровен от руснаците. Фон Шонебек твърди, че получил тайни сведения от Турция, че Борис ІІІ няма да доживее до септември. А в дневника си пише: Пет дни по-късно Уинстън Чърчил заплаши в една своя реч: “Каквото сполетя цар Борис, ще сполети също и други, които са на страната на Германия!” Внезапно противогерманските чувства се обърнаха и хората започнаха да подозират истинските убийци на царя. Това обаче са само умозаключения, неподкрепени от каквито и да било доказателства.
Само предположения има и по друг важен въпрос: каква е била тази отрова със закъснител и как е била дадена? Британският посланик в България до 1941 г. Джордж Рендел пише за някакво хапче, което Хитлер дал на царя, защото зле понасял полета. Царица Йоана и княз Кирил се съмняват, че това е бил газ, пуснат през кислородната маска в самолета. Според Шонебек д-р Епингер, специалист по отравянията, говорил пред него за някаква индийска отрова, която действала след месеци. Същите признаци Епингер открил у гръцкия диктатор ген. Яни Метаксас. Метаксас се опълчва против италианската агресия сам и отказва помощ от англичаните. През 1941 г. той умира и наследникът му приема британската намеса. С това немците намекват, че пръст в отравянето на българския цар имат англичаните.
През 1948 г. парижкият вестник “Фигаро” в два последователни броя излага сензационната версия, че Борис ІІІ бил ликвидиран от личния пилот на Хитлер Ханс Баур. Баур пишел: ...според получената заповед аз вдигах самолета рязко на 8000 метра височина, после се спусках вертикално почти до земното равнище и отново се качвах на 6000 метра... Царят се почувствал много зле още в самолета. Източникът на “Фигаро” е анонимен български емигрант, който в началото на септември 1944 г. намерил в напуснатата германска легация в София писмен доклад от летеца. Не е ясно защо личният пилот на Хитлер ще докладва на посолството в София, нито пък защо този свръхсекретен доклад е забравен там. По-вероятно изглежда българският емигрант да е искал да изкара малко пари от редакцията със сензационния си разказ. Един атентатор, зад който стои силата на Третия райх, едва ли би използвал такъв несигурен начин.
Биографът на цар Борис Стефан Груев изобщо отрича да е имало инциденти по време на полета. Според него царят, известен като голям любител на техниката, дори поема за известно време сам управлението на самолета и го изкачва на голяма височина, за да види кога ще му писнат ушите. Балан свидетелства, че царят е използвал неговата кислородна маска.
Самият Хитлер също е убеден, че цар Борис е отровен, само че той подозира италианския кралски двор. Широко известно е, че само благодарение на Мусолини нацисткият фюрер успява да привлече Италия на своя страна. Крал Виктор Емануил ІІІ, който е баща на българската царица Йоана, винаги е бил против съюза с Германия. Малко преди смъртта на Борис ІІІ, на 25 юли 1943 г., с помощта на краля Мусолини е свален и арестуван. Хитлер мрази цялата италианска династия. В дневника си Гьобелс пише:
Фюрерът възнамерява да съобщи на княз Кирил заключенията на германските лекари по отравянето на цар Борис, което според него е било организирано от италианския кралски двор. Твърде подозрително е, че княгиня Мафалда, най-злобната интригантска леш на италианското кралско семейство, е била в София няколко седмици преди смъртта на цар Борис. Не трябва да се забравя, че тя е сестра на българската царица.
В подкрепа на това твърдение се привежда фактът, че българското правителство се съгласява на аутопсия на трупа, но царицата се противопоставя и тя не е извършена. Хитлер дори искал тя и малолетният цар Симеон ІІ да бъдат арестувани и докарани в Берлин, но немските дипломати го разубедили. Камериерът на фюрера Хайнц Линге пък твърди, че съмненията паднаха върху персонала на двореца и се концентрираха главно срещу един готвач, емигрант от италиански произход.
Само че и тук всичко е изградено на основата на параноични презумпции, а не на факти. Готвачът е заподозрян не за друго, а защото е италианец. При голямата популярност на царя Хитлер не е можел да посегне на династията му, без да окупира България, и то в момент, когато всеки войник му е бил нужен на Източния фронт и в Италия. Ако той наистина е казал такова нещо, то е било сигурно в прочутите му пристъпи на гняв. Мафалда идва в София чак за погребението на царя. Но на нея фюрерът не прощава – тя загива в нацистки концентрационен лагер.
Цялата германска теза, изглежда, е с цел пропагандна контрадезинформация, за да се насочат подозренията в друга посока. Според акад. Илчо Димитров аутопсия е била извършена, и то още в деня на смъртта. Той не намерил документи за нея, но е разговарял с лекари, които са участвали в извършването й. Доц. Ружа Василева от Института по съдебна медицина казва: Тогава бях още млада лекарка и не бях виждала толкоз ясно изразен инфаркт. През 1998 г. е открит и протоколът от аутопсията, запазен от сина на проф. Иван Москов. Заключението е – тромбоза на лявата коронарна артерия и пресен инфаркт на миокарда.
И все пак “италианската връзка” в предполагаемото убийство на цар Борис ІІІ трябва да се разгледа, макар и в по-различна светлина. Обстоятелствата, при които той отива при Хитлер, са крайно драматични. През юли 1943 г. англичаните и американците стоварват десант на остров Сицилия и започват да изтласкват оттам италианските и германските войски. На 19 юли за пръв път е бомбардиран Рим. След свалянето на Мусолини новият министър-председател маршал Бадолио започва да търси сепаративен мир. Италия фактически излиза от войната още на 3 септември 1943 г. На нейна територия със съюзниците се сражават германски войски. Може би Хитлер се е опасявал, че Борис ІІІ ще тръгне по стъпките на Италия. Може би той не искал от българския цар да обяви война на Русия, а само да му остане верен. Може да го е подозирал, че чрез италианския кралски двор или по друг от многобройните си тайни канали ще се свърже със съюзниците и ще му изневери. Рендел споменава в мемоарите си за още един слух:
Изглежда, че цар Борис е бил непредпазлив да води дълъг телефонен разговор със сестра си, княгиня Евдокия, в навечерието на отпътуването си. Той изразил решителността си да не изпраща български войски срещу Русия, както и намерението си, ако крал Виктор Емануил постигне споразумение със съюзниците, веднага да последва неговия пример. Изглежда, че телефонната линия е била подслушвана от германците и мълвата твърди, че цар Борис е бил приет от Хитлер с истерично избухване.
В тази версия има ако не факти, поне логика. Защото с отстраняването на царя нацисткият фюрер си е осигурил верността на България. Премиерът Филов, който след смъртта на Борис ІІІ става регент, е абсолютно предан на германците. На 16 август 1943 г. той е сондиран от един румънски дипломат за евентуално споразумение с “англосаксонците” и веднага докладва на Бекерле. В негови ръце България би била далеч по-сигурен съюзник на нацистите. Никой друг български политик не е имал нито връзките, нито авторитета на царя в чужбина, за да започне тайна дипломация зад гърба на Хитлер.
Общата слабост на всички версии е, че липсват доказателства за насилствената смърт на царя. Не са възможни никакви експертизи. Неговият гроб е унищожен от комунистите. Запазено е само сърцето му, намерено през 1991 г. в парка на двореца “Враня”. Извадено по време на аутопсията, то е поставено в стъкленица със спирт и положено в ковчега. Петорна експертиза го изследва и потвърждава диагнозата инфаркт. А царят е имал достатъчно причини да стане жертва на сърдечно заболяване и без чужда помощ.
Борис ІІІ е виждал ясно, че е повел България по гибелен път. След битката при Сталинград на източния фронт цял свят разбира, че е настъпил обрат. Италия е пред капитулация. От Апенинския полуостров България става уязвима за атаки от англо-американските въздушни сили. Само три месеца по-късно, на 15 ноември 1943 г., Великобритания и САЩ, на които България съвсем безсмислено е обявила “символична война” през декември 1941 г., започват бомбардировки над София, извършени от бази в Италия. След срещата с Хитлер царят казва на Филов, че на връщане даже пожелал да го срещне неприятелски аероплан, та да се свърши с него. Според Груев му е минавала мисълта за самоубийство.
Най-вероятно си остава от притесненията цар Борис ІІІ да е получил обикновен инфаркт. Той усеща болки още на 19 август по време на слизането от връх Мусала, а на 21 август казва на брат си: Мисля, че страдам от ангина пекторис . ?Лекуващият лекар д-р Борис Разсолков разказва: Още когато го видях – повикаха ме в двореца във вторник – разбрах какво има. Но и самият цар го знаеше – той ми каза: ”Докторе, това е инфаркт!”. Известна доза съмнение обаче остава – заради съдбоносния за България момент, в който тя се оказва без авторитетен ръководител. Затова не можем да изключим тази мистерия от класацията. И до днес много хора вярват, че ако царят беше жив, щеше да намери някакъв изход, да се раздели с Германия по-рано и да избегне болшевизирането на страната. Тази възможност не е невероятна. Ролята на Борис ІІІ в нашата история е много важна, затова загадъчната му смърт е поставена толкова напред.


Някои автори погрешно посочват за място на срещата Берхтесгаден. Че царят е бил в Източна Прусия свидетелстват пред Народния съд Станислав Балан, полк. Христо Бърдаров и Георги Ханджиев, които са го придружавали. – Бел. авт.

Има се предвид разгромът на България в Първата световна вона, завършила през 1918 г. – Бел. авт.

  Ангина пекторис – сърдечно заболяване, изразяващо се в разстройство на кръвообращението на коронарните артерии; гръдна жаба. – Бел. авт.