Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

7. Аферата мис Стоун

Думата афера, под която днес се разбира нечиста сделка, е имала за македонските българи съвсем друго значение. Афера те са наричали всяко събитие в живота на революционната организация – провали в конспиративната дейност, големи акции и т. н. От всички афери в освободителните борби на Македония от турско робство най-известна е аферата мис Стоун, която за месеци приковава световното обществено мнение към дейността на революционната организация (ВМОРО) и прави каузата й широко известна както в Европа, така и в САЩ.
В края на ХІХ и началото на ХХ век вътрешната организация изпитва остра нужда от средства за въоръжаване и започва отвличания на по-богати хора за откуп. Пръв Гоце Делчев предлага да се използват незаконни средства за събиране на пари. С негово съгласие още през 1896 г. пощенски чиновник от Кюстендил открадва 20 000 лева от служебната каса, но при бягството си е принуден да изхвърли чувала с парите в реката и той се загубва. После на два пъти Делчев се опитва да отвлече заложници за откуп, като за най-ценния са поискани 3000 турски лири. Опитите излизат неуспешни, защото заложниците успяват да избягат.
Яне Сандански също дири средства. За известно време дори предоставя двора си в Дупница за производство на фалшиви сребърни монети. Сече ги Тимо Ангелов – Княза, който изработва по-късно взрива за парахода «Вашкапу» (виж № 3). През лятото на 1901 г. Яне, Гоце Делчев и Черню Пеев, останал в историята под името Христо Чернопеев, се събират в Кюстендил да обсъдят паричния проблем. Сандански предлага да бъде отвлечен самият български княз Фердинанд, като му направят засада по пътя към Рилския манастир. Делчев обаче се противопоставя на такава авантюра. Решават, че ако ще отвличат хора за откуп, това трябва да стане на турска територия.
Сандански се спира на солунския инспектор на американските мисионери в Османската империя д-р Джон Хаус. Той иска да удари с един куршум два заека – да получи голям откуп за организацията и да предизвика вниманието на международното обществено мнение към освободителната борба на македонските българи. Планът му е да примами д-р Хаус в Банско чрез тамошните протестанти и да го плени. Когато Сандански и Христо Чернопеев отиват в Банско да говорят с местните протестанти, случайно научават, че в града е друга мисионерка – мис Елън Стоун, която също е важна личност. Тя е на 55 години и е дошла в България още след Освобождението. През 1898 г. е преместена в Солун. Сандански и Чернопеев решават да вземат нея за заложник. Два дни и две нощи двамата войводи с още девет четника стоят в засада на пътя Банско–Горна Джумая (днес Благоевград) на прохода Предела. По онова време той е в турска територия. Там към тях се присъединява войводата Кръстьо Асенов, племенник на Хаджи Димитър, с още петима души. Сандански и Чернопеев разказват плана си на Асенов и той се съгласява да им помогне.
За да не бъдат заподозрени и репресирани българи, хората на Сандански са облечени като турци. Мис Стоун минава към пет следобед на третия ден, 21 август (3 септември по нов стил) 1901 г. Съпровождат я 12 протестанти, между които младата Катерина Стефанова, протестантка от Банско, и мъжът й, албанецът Глигор Цилка. В местността Подпряната скала четниците изскачат и ги пленяват. Пада и една жертва – случайно минаващ турчин контрабандист, който се опитва да побегне от засадата.
Макар че Сандански смята да се представят пред отвлечените за турски разбойници, той взема всички мерки да осигури, доколкото е възможно, комфорт за мис Стоун. Той си дава сметка, че тя ще се нуждае от прислужница и планира да вземе още една жена от групата протестанти – г-жа Ушева. Възрастната жена обаче припада и след като я свестяват, я пускат да си върви. Така с мис Стоун тръгва Катерина Цилка. Останалите, включително мъжът на Цилка, са освободени след няколко часа.
Конспирацията обаче има един недостатък - четниците не знаят турски. Затова Сандански решава да открие на мис Стоун какви са, като се надява това да я успокои. Дотогава, както казва той, жените плачеха всеки ден почти първите пет-шест дена. През цялото време общуват на български език, който мис Стоун говори много добре. Появяват се и две медицински усложнения. Най-напред, още на втория ден след отвличането, Сандански си счупва крака. Заради това четата минава турско-българската граница и войводата отива на лекар в Дупница, но като разбира, че не може да се излекува бързо, се връща обратно при четата. На всичко отгоре се оказва, че Катерина Цилка е бременна в петия месец. Твърдо решени да не позволят косъм да падне от главите на заложничките, войводите започват да се готвят за раждането на бебето в полеви условия. Двете жени шият и плетат, подпомагани от домакините в къщите, където похитителите им ги оставят да пренощуват. Грижата за тях поемат местните комитети на революционната организация в селата Селище, Покровник, Сушица, Влахи и другаде. Записана е една от заръките на Яне: Таяжена ще гледате, както принцеса се гледа. Косъм не трябва да падне от главата й. Минутка не трябва да бъде нито гладна, нито жадна. Удобства ще й създадете, доколкото позволяват условията, разбира се.
Някои жестове на похитителите са трогателни. Българският търговски агент в Солун пише в доклада си до външния министър Стоян Данев: Един ден мис Стоун била особено умислена. Разбойниците попитали г-жа Цилка за причините за тая скръб и когато се научили, че него ден бил американски празник, за да доставят удоволствие на опечалената американка, доставили й една охранена мисирка, с която пленените се гощавали в чест на празника.Така четата на Сандански отбелязва Деня на благодарността. По време на пленничеството на двете жени в САЩ е извършен атентат срещу президента Уйлям Маккинли. Четниците ги държат в течение на събитията: Един ден пазачите им дошли и им известили, че бил ранен председателят на Американските щати, а след няколко дена, че бил умрял.
Отначало похитителите срещат сериозни затруднения, докато влязат във връзка с представители на САЩ. На заложничките се казва, че за тях искат откуп, и ги карат да напишат писмо до някой техен близък. Цената им е определена на 25 хиляди златни турски лири – приблизително 110 000 долара, което е огромна сума. Мис Стоун пише писмо до Костадин Петканчин в Банско, но нелегалните пощаджии оставят писмото на прага му и Петканчин го предава на властите. Близо два месеца четниците не успяват да влязат в преговори за откупа. Междувременно и българското, и турското правителство започват да ги преследват. В битката се намесват и въоръжени отряди на Върховния македоно-одрински комитет в София, които са в конфликт с ВМОРО и искат да отвлекат заложничките. В село Тросково става сражение между четите на Сандански и върховиста Дончо Златков, който идва със 78 човека.
Най-сетне Кръстьо Асенов успява да предаде писмо на американския мисионер Еди Хаскъл в Самоков, който заминава за Цариград и го занася в американската легация. Оттам за преговори с българското правителство в София изпращат генералния консул на САЩ в Цариград Чарлз Дикинсън. За консула тази мисия е удобен повод да се запознае с България, защото предстояло да бъде назначен за първи американски дипломатически агент в София. Дотогава интересите на САЩ в България, доколкото изобщо е имало такива, се защитават от руския дипломат в България Юрий Бахметиев. Похитителите най-напред поставят срок за предаване на откупа 13-14 октомври, след това го удължават с 8 дни. Американският съвет за ръководене на дейността на чуждестранните мисии обаче отказва да плати и преговорите не потръгват.
Мисионерите имат влиятелно лоби в САЩ, което оказва натиск върху американското правителство да плати откупа. Накрая се стига до соломоновско решение: мисионерите ще съберат парите от волни пожертвувания, но правителството ще гарантира на дарителите, че ще им върне парите. При това условие се събират 66 000 долара (15 000 лири). Дикинсън обаче решава да се пазари. На третата си среща с Чернопеев и Асенов той им предлага 10 000 лири. Двамата отказват и консулът демонстративно се връща в Цариград. Междувременно той успява да се скара и с българското правителство, тъй като го държи отговорно за съдбата на заложничките. Външният министър д-р Стоян Данев иска от него доказателства, че те са в България, но Дикинсън не може да ги даде. Както съобщава американската изследователка Лори Фелдман, която е проучила документацията на Държавния департамент, през целия си престой в България консулът се държи нетактично и накрая българското правителство отказва да му даде агреман за дипломатически агент на САЩ в София.
През декември се разнася слух, че Цилка е умряла при раждане, а мис Стоун починала скоро след нея от скръб. Това кара американците да действат по-енергично. След като професионалният дипломат се проваля, преговорите се поемат от мисионера д-р Хаус, касиера на американския съвет в Цариград Уйлям Пийт и преводача в американската легация А. Гарджуло. Еди Хаскъл настоява да се плати изцяло исканата сума, защото пазарлъкът е само едно финансово съображение, което е недостойно за една велика сила. Накрая решават да предложат 15 000 лири (66 000 долара) и дори разпространяват слуха, че разполагат с горе-долу толкова.
Съдбата на двете жени месеци наред е централна тема в пресата от двете страни на Атлантическия океан. Пикантното положение на Цилка в ръцете на “разбойниците” го прави още по-голяма сензация. От отвличането са изтекли четири месеца. Четата със заложничките е принудена непрекъснато да се мести от село на село, за да не я открият. На 3 януари 1902 г. пристигат в село Сърбиново да пренощуват. Освен с потерите войводите вече правят плановете си и според термина на бременната. На Цилка казах, че ще пътуваме, и я питах може ли, дали приближава времето да добива – разказва Яне Сандански. – Бяхме приготвили всичко преди два месеца – ние взимахме плат, а те, жените, му приготовляваха дрешки и пелени, плетяха му и пр. Цилка ми обади подир един час, че ще роди ...
Почти сигурна, че след тези премеждия няма да оживее, Катерина прави устно своето завещание пред мис Стоун. Но всичко свършва благополучно – вечерта на 3 януари тя ражда здраво момиченце, което кръщава Елена на мис Стоун. По този случай четниците се почерпват. Но само след три дни в село Сърбиново пристига турски аскер и Сандански отново тръгва на път. Заложничките са вече три. Понеже родилката не може да язди, я скриват в един сандък. Бебето носят на ръце. Представете си каква комична картина са били четниците с пушки на рамо и пелени в раниците.
Цилка е учила в САЩ и гледа бебето според съветите на модерната за времето си американска педиатрия. Сандански гледа и запомня. Осем години по-късно той отива да кръщава едно бебе и вижда, че някаква баба го къпе по традиционния начин – с малко вода, за да не настине. Яне обяснява, че бебетата се къпят в дълбоко корито с много топла вода. Тя трябва да стига три пръста над пъпчето му. Той прави едно показно къпане и после поръчва на майката да го храни в определени часове, независимо дали плаче, или не, и да глади пелените му за дезинфекция.
Плачът на бебето увеличава опасността да ги открият. Някои четници предлагат да убият заложничките, но Сандански се възпротивява: Ако ги погубиме, убиваме и себе си, и своето дело пред народа; прочее нека измрем всички, но делото си да не погребем. Скриват се в родното село на Сандански – Влахи (днес Пирин, Благоевградско). Поради всичко това Сандански дава указание на Чернопеев и Асенов да свършат въпроса, както знаят, защото вече ни бе дотегнало. Хаус, Пийт и Гарджуло установяват контакт с четата и предлагат 14 000 лири. На 1 януари се постига споразумение за 14 500 лири (63 800 долара). На деветия ден от престоя на четата в село Влахи Кр. Асенов идва с вестта, че парите са събрани.
Уговорено е откупът да се предаде в Банско на 31 януари 1902 г. На среща с американския представител Хаус, който знае български, отиват Сандански и Асенов. Хаус получава парите от сметката на Държавния департамент на САЩ в Отоманската банка в Солун. Той ги носи, охраняван от 250 турски войници. Присъстват и трима английски кореспонденти. Сандански носи пълномощно от мис Стоун. Той обяснява на Хаус, че парите са за благородна кауза и изисква от него войниците да се оттеглят. Понеже те отказват, Хаус и Сандански решават да ги измамят. Официално се уговарят парите да се предадат в местността Арамибунар в Сярско, но Хаус изпразва дървените сандъчета с лирите в джобовете си и ги изнася при познати протестанти в града. Оттам Сандански ги взима и си тръгва. Вероятно двамата са направили много курсове, тъй като златото тежало общо 105 килограма. За да не заподозре аскерът измамата, в сандъчетата с парите слагат куршуми и Хаус, екскортиран от турска войска, си тръгва с тях. Едва в Сяр той разкрива на властите истината.
Сандански е поел ангажимента да предаде жените невредими и го изпълнява. По негово нареждане Чернопеев ги пуска на свобода в Струмишко на 23 февруари 1902 г. Те прекарват общо 173 дни в плен. Четниците минават границата през Якоруда и пренасят парите в България. Макар че акцията не е одобрена предварително от ВМОРО, откупът е предаден на Гоце Делчев. На участниците той дава по 2 лири. За съжаление, както свидетелства Гьорче Петров, повечето от «мис-стонките» отиват за междуособиците с върховистите. От тях Гоце Делчев дава 250 лири (1100 долара) на солунските атентатори (виж № 2).
След плащането на откупа главна грижа на правителството на султана става да не би САЩ да поискат парите от Турция, тъй като отвличането става на нейна територия. Пуска се слух, че мис Стоун била отвлечена с нейно знание и съгласие, а в плана бил посветен и мъжът на Цилка, който е протестантски пастор. За известно време той дори е арестуван. Американското правителство наистина се чуди как да постъпи. От една страна няма основание откупът да се поиска от България. От друга, да се поиска от Турция значи само да се насърчат българските революционери да продължат отвличанията. Сменят се двама президенти и няколко държавни секретари, а дарителите напразно очакват парите си. Най-накрая се стига до заключението, че най-разумно би било разходите да се поемат от бюджета, за да не се предизвика дипломатически конфликт с България или Турция. От 1908 до 1912 г. Сенатът на САЩ четири пъти приема законопроект в този смисъл, но Камарата на представителите го отхвърля. Най-сетне на 21 март 1912 г. Конгресът на САЩ го гласува. Той може да се нарече “Законът Сандански”. С него се решава платената за откупа сума да се върне на дарителите.
Мис Елън Стоун е първият гражданин на САЩ, отвлечен извън американския континент. Тя приковава вниманието на световната преса както след взимането й за заложник, така и след освобождаването й . Протестантската проповедничка се прибира в Америка като пламенен защитник на каузата за освобождение на Македония. Тя е вероятно първата жена в света жертва на Стокхолмския синдром, описан от психолозите едва през втората половина на ХХ век – привързването на заложниците към похитителите. Мис Стоун не дава на властите сведения, които да улеснят залавянето на похитителите. Тя е най-знаменитата и влиятелна заложничка в българската, а може би и в американската история. Сп.”Маклюърс магазин” й плаща 44 000 долара за публикуването на спомените й и за серия от 50 лекции в Америка през 1903–1904 г. В тях тя пропагандира идеята за независимост на Македония, а с хонорара обещава да открие занаятчийско училище за българите в Македония. В същото списание под заглавие “Родена сред разбойници” са публикувани и спомените на Цилка. Драматизмът и комизмът на тяхното отвличане са прекрасно пресъздадени в българския игрален филм “Мера според мера”.
Бебето Елена израства красива и умна девойка, която завършва протестантския колеж в Цариград и се омъжва за американския консул в Тирана Джордж Майнър. Разболява се от туберкулоза и умира едва на 24 години. Катерина Цилка ражда на мъжа си още една дъщеря и двама сина. Тя доживява дълбока старост и умира в Тирана през 1952 г. на 86 годишна възраст.
А какво става с похитителите? Кръстьо Асенов се оженва на връх Илинден 1903 г. За него сватбата и обявяването на въстанието стават двоен празник. Това обаче не се харесва на неговите четници и те го убиват едва 26-годишен. Яне Сандански пада също от ръката на българин през 1915 г., след като с убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов (виж № 25) започват междуособните войни сред дейците на ВМОРО. Христо Чернопеев е избран на два пъти за депутат. През Първата световна война влиза отново като офицер в българската армия и пада на фронта при Криволак през 1915 г. Мис Стоун надживява всичките си похитители и умира през 1927 г. на 81 години.


По онова време в България се използва още старият стил, а в Европа и Америка – новият. За да не настъпи объркване, в статията е възприет изцяло новият стил. – Бел. авт.

Маккинли е застрелян от анархиста Леон Чолгош на 6 септември 1901 г. и след осем дни умира от раните си. – Бел. авт.