Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

6. Убийството на Гаврил-Радомир

Синът на Самуил ­ цар Гаврил-Радомир, е убит по време на лов през лятото на 1015 г. Историците са единодушни, че това не е нещастна случайност, а покушение. След неговата смърт наследниците му правят завой в българската политика, който довежда до бърза капитулация пред Византия. Само три години по-късно, през 1018-а, на Първото българско царство е сложен край. Затова атентатът срещу Гаврил-Радомир е пръв сред всички покушения срещу царе в класацията.
Гаврил-Радомир и цялото българско царство стават жертва на родова вражда, продължила повече от 50 години. В нея участват три поколения. Тя пламва между баща му и чичо му още когато Гаврил-Радомир е дете. Баща му Самуил е един от четиримата сина на комит Никола, управител на западните български области. В тях влиза и днешна Македония. През 971 г. византийският император Йоан Цимисхий превзема Източна България заедно със столицата Преслав и откарва цар Борис ІІ, внук на Симеон Велики, в плен. Синовете на комит Никола обаче продължават съпротивата. Двамата по-възрастни, Давид и Мойсей, скоро загиват. Остават Арон и най-малкият брат ­ Самуил. Между тях възникват разногласия. Арон смята битката с Византия за безнадеждна, докато Самуил, отличен пълководец, е непримирим и иска да продължи борбата. Въпреки военните си успехи обаче той не дръзва да се обяви за цар на България, докато законният държавен глава е жив, макар и пленен.
През 977 г. става един инцидент, който усложнява обстановката още повече. Цар Борис II успява да избяга от Цариград заедно с брат си Роман и се насочва към още свободните западни български земи. Според някои изследователи това не е щастлива случайност, а мъдър ход на новия византийски император Василий ІІ, който се надява по този начин да предизвика в България борба за власт. Планът му обаче не успява.
На границата българската стража взема двамата братя за византийци заради облеклото им и ги посреща със стрели. Борис ІІ е убит, а брат му е отведен при Самуил. Роман се оказва скопец и според традициите няма право да заеме престола. Арон предлага на брат си някой от тях двамата да се обяви за цар, но Самуил не се съгласява и Роман сяда на трона, макар и формално. Всъщност силният човек в държавата е Самуил.
Арон, изглежда, е смятал, че короната се пада нему като по-възрастен. Разочарованието му го тласка да потърси подкрепата на византийския император за своите планове. ала Самуил разбира това и го обвинява в предателство. По онова време владетелят е бил едновременно прокурор, съдия, а понякога и палач. На 14 юли 987 г. по нареждане на Самуил Арон и цялото му семейство са избити в лятната им резиденция в местността Царичина край река Разметаница, приток на Джерман. Целта на тази жестокост е да запази държавата от междуособни борби в бъдеще. (Вероятно по същата причина е бил кастриран и Роман, братът на цар Борис ІІ.)
Византийският хронист Йоан Скилица, единствен източник на сведения за тези драматични събития, пише, че най-големият син на Самуил, Гаврил-Радомир, бил по-силен и храбър от баща си, но по ум му отстъпвал значително. Гаврил-Радомир не оценява далновидността на подобна държавническа жестокост и проявява неуместно за епохата милосърдие. Той моли баща си да пощади първородния син на Арон ­ Иван-Владислав. Самуил отстъпва и така Гаврил-Радомир спасява живота на братовчед си, без да си дава сметка, че той е потенциален съперник за престола. И наистина, както се вижда от развоя на събитията, Иван-Владислав изпитва към Гаврил-Радомир не признателност, а омраза. По-хитър от братовчед си, той успешно я прикрива повече от 25 години.
През 997 г., когато Роман умира, Самуил вече няма съперник и се обявява за български цар. Цели 17 години той се противопоставя успешно на византийските нападения, подпомаган от Гаврил-Радомир. През 1014 г. обаче Василий ІІ пленява 14 000 български войни, ослепява ги и ги връща обратно на Самуил. Старият цар не издържа на жестоката гледка, получава сърдечен удар и на 6 октомври 1014 г. умира. На деветия ден от смъртта му Гаврил-Радомир се възкачва на престола.
Хронистите го описват като свиреп, ала праволинеен човек. Новият цар наивно продължава да държи близо до себе си своя любим братовчед Иван-Владислав, без да разбира какво таи той в сърцето си. За разлика от него византийският император добре се досеща за това. Прекарал целия си живот във войни и потушаване на метежи, на старини Василий ІІ е сразил всичките си противници освен Самуил. След смъртта му той решава, че най-после е ударил часът да се справи с България и използва случая, за да разпали нови междуособици за Самуиловото наследство.
Тайни пратеници посещават Иван-Владислав и му предават думите на императора: Защо ти не отмъстиш за твоя баща? Приеми от мен злато и сребро, колкото ти е угодно, и бъди в мир с нас, и си вземи царството на Самуила, който уби твоя баща. Василий ІІ намеква нещо, което Иван-Владислав не може да не си е мислил: че короната всъщност се е падала по право на Арон като по-възрастен и оттам на неговия наследник. Освен това му обещава стратегическото пристанище Драч на Адриатическо море (днес Дуръси в Албания) и най-важното ­ мир. Изтощена от близо 50-годишни непрекъснати войни, България има нужда от отдих. Василий ІІ богато възнаграждава българските велможи, които му се предават, и запазва сановете им. Самият Арон се изкушава да се признае за негов васал, за да запази привилегиите си. Само желязната воля на Самуил и суровото наказание, което той налага на брат си, възпират много боляри да предадат на императора крепостите си. След смъртта му единствената пречка пред разбирателството с Византия остава Гаврил-Радомир. Така мислят не само Иван-Владислав, но и жена му, и патриархът Давид (да не се бърка със Самуиловия брат), и много видни военачалници.
Иван-Владислав приема сделката. През август или септември 1015 г. двамата с Гаврил-Радомир отиват на лов край днешното село Петърско. Ловът бил любимо занимание на Самуиловия син и често цели села били задължавани да гонят дивеч за него. (Тази хилядолетна традиция продължава чак до наши дни ­ ловът е бил хоби на почти всички български държавни глави. Борис ІІІ и Тодор Живков са най-пресните примери.) Иван-Владислав издебва удобен момент и убива братовчед си. След това се обявява за цар и се разправя с целия Самуилов род. Гаврил-Радомир има седем деца от втория си брак с гъркинята Ирина, но всички трябва да са били малолетни. Единственият му син от първия брак, Петър Делян, е далеч ­ той израства при майка си, унгарска принцеса, която след развода се връща в родината си. За всеки случай Иван-Владислав заповядва да убият Ирина, да ослепят най-големия й син и съсича даже зетя на Самуил Иван-Владимир. Той бил княз на Зета (Черна гора), васал на българския цар, и бил женен за сестра му Косара. След това по един слуга новият цар изпраща на Василий ІІ вестта, че е изпълнил поетия ангажимент.
Въпреки цялото си коварство Иван-Владислав също се оказва лековерен. Императорът няма никакво намерение да изпълни обещанието си, нещо повече ­ опитва се да организира убийството и на Ароновия син. Новият български цар разкрива заговора и го предотвратява, но, вбесен от измамата, решава да вземе със сила това, което не му дават доброволно. Той обсажда на два пъти Драч и втория път, през февруари 1018 г., пада убит там.
Едва тогава става ясно колко силно е византийското лоби сред дворцовите кръгове в България. Царица Мария, патриархът Давид и някои от най-високопоставените военачалници не дават на престолонаследника Фружин, най-голям син на Иван-Владислав, да се качи на трона. Те просто предават царството на Василий ІІ и са отведени в Цариград. Византийският император мъдро им дава нови владения и санове, за да не се бунтуват, но далеч от България, където не могат да разчитат на опора сред народа.
Неизбежна ли е била съдбата на България? Василий ІІ наистина е бил един от най-великите византийски императори и е разполагал с многократно по-големи военни и стопански ресурси. Той обаче е бил възрастен човек и през 1025 г. умира. След неговата смърт в империята започва упадък, резултат на вътрешни борби за власт, продължили 50 години. В планините на Македония, осеяни с непристъпни крепости, българите биха могли да се съпротивяват успешно още дълго и да дочакат като независими неговата смърт. След нея натискът върху България би отслабнал. Ето защо гибелта на Гаврил-Радомир, непримирим борец като баща си, се оказва така фатална. По този повод историкът Петър Мутафчиев прави тъжния извод: Оставен сам на себе си, българинът тогава, както и през всички епохи на своята история, овладян от малодушие, се оказал негоден за по-нататъшни подвизи.
Но трагедията има още едно действие, или по-точно ­ епилог. Минават още две десетилетия и трети представител на Ароновия род извършва предателство към Самуиловото потомство и към България.
През 1040 г. византийските власти правят фатална грешка, като заменят един натурален данък с паричен. Явно те не са разбрали, че да бръкнеш в джоба на българина не е така безопасно като да отнемеш свободата му. По това време Петър Делян, синът на Гаврил-Радомир от първия му брак, се завръща в някогашните български земи. Още щом се появява, той е обявен за цар и под знамената му се стичат много недоволни от византийското господство (или от данъчните власти, което в случая е едно и също). Въстанието се разраства и скоро цяла Западна България е освободена.
Алусиан, вторият син на Иван-Владислав, по това време е византийски сановник в Армения, но изпада в немилост и даже му забраняват да посещава Цариград. Преоблечен като арменец, той избягва и успява да се добере до Острово (днес Арниса в Гърция), където бил лагерът на Петър Делян. Появата на един претендент за престола грози въстанието с двувластие и провал. Въпреки това Делян го приема сърдечно (или може би наивно). Той му поверява 40-хилядна войска, с която Алусиан обсажда Солун. Там обаче той е разбит и се спасява с бягство.
Като решава, че въстанието е обречено, Алусиан започва да търси път за помирение с византийския император. По време на едно угощение той ослепява Петър Делян и избягва обратно при византийците. Император Михаил ІV му дава титлата магистър и го взема на служба в Цариград. Скоро след това Петър Делян е пленен, а въстаниците разбити. Така завършва тази богата на предателства и кръв семейна сага, чиито герои са три поколения от последния царски род. Българската държава се възстановява чак след 150 години.