Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

49. Аферата с библиите

На 17 април 1912 г. пощальонът донася в дома на д-р Никола Генадиев колет от Египет. Като го отваря, шефът на Народнолибералната партия намира в него една луксозно подвързана история на Армения на френски. Нещо в дебелия том обаче смущава Генадиев. Той предпазливо повдига корицата и вижда, че тя е свързана с книжното тяло с жици. Той се обажда на пристава Митович и му показва книгата.
Опитният полицай веднага забелязва, че на опаковката няма печат на българската поща, а на египетската е нечетлив. Той взема подозрителния пакет и го отнася в участъка. Същия ден по телефона му се обажда журналистът Трифон Кунев от вестник "Воля" и му разказва, че собственикът на вестника Симеон Радев е получил колет със същата книга. Митович прибира и него и предава двата тома в Арсенала. Пиротехниците установяват, че книгите са всъщност бомби, направени така, че да избухнат, като се отворят. Бомбата съдържаше около 100 грама експлозив, който при възпламеняването може да причини смъртта на човека, който отваря книгата, и да нарани близкостоящите - пише в експертизата.
Разследването установява, че колетите-бомби не са минавали през пощата. Предрешените пощальони, които са ги донесли, са изчезнали. Чак тогава градоначалникът на София Петър Шопов се сеща за писмото-предупреждение, което е получил неотдавна. В него "българин-родолюбец" предупреждава, че турската тайна полиция готви атентат срещу четирима видни дейци на македонското освободително движение. Същото казва на посланика ни в Цариград Михаил Сарафов и един български студент там Петър Стоянов. Според Стоянов, който не иска да издаде източника си на информация, има още две набелязани жертви - Христо Матов и Тане Николов. Христо Матов е бивш член на ЦК на ВМОРО, а Николов войвода, който през 1908 г. в Солун се опитва да убие Яне Сандански (виж № 27), по онова време близък с младотурците.
Градоначалникът Шопов поставя тайни полицейски постове пред домовете на двамата набелязани за убиване. На следващия ден, 18 април 1912 г., там се появяват "пощальоните". Арестуват ги, но не намират в тях нищо - по някакъв начин те са предусетили опасността и са успели да изхвърлят опасните колети. Те се оказват българи - Александър Попов и Стоян Димитров. Пускат ги поради липса на доказателства - носенето на фалшива пощенска униформа не е престъпление.
Така българската полиция осуетява един голям атентат, без да знае на кого дължи този успех. Появява се даже мълва, че всичко е фалшификация, измайсторена от самия д-р Никола Генадиев, за да си направи реклама. По-късно мълвата нарича тези книги библии и така атентатът остава в историята като "Аферата с библиите". Чак през 1915 г. се разкрива истината за него. Признания прави инспекторът от турската тайна полиция Исмаил Хакъ бей, същият, който разкрива истината и за атентата в градското казино (виж № 12) и заговора срещу цар Фердинанд и руския император Николай II (виж № 43). Той всъщност е българин на турска служба, който отдавна иска да се върне в родината си. Именно той е анонимният "родолюбец", който пише писмото-предупреждение до софийския градоначалник и праща студента Стоянов при посланика Сарафов.
Заповедта дава турският министър на вътрешните работи Талаат паша в началото на 1912 г. По това време той е председател на младотурската партия и един от четиримата политици, които фактически управляват Османската империя. С убийството на четиримата видни българи в Цариград се надяват да отслабят македонското освободително движение. Тъй като набелязаните жертви живеят в София, началникът на турската тайна полиция Шукри бей, станал по-късно министър, разработва операция с кодовото име "Единадесета игра". С нейното изпълнение са натоварени двама българи: Георги Парталев и Стоян Димитров. Подготовката на атентата е възложена също на българин - Петър Блъсков, бивш пиротехник от Софийския арсенал, свидетел по делото за убийството на министър-председателя Димитър Петков (виж № 13).
Защо точно на българи е поверена задачата да организират атентат срещу други българи? И тримата са ренегати, които имат лични основания да мразят македонските революционери или да се страхуват от тях. Георги Парталев е от Велес и е вербуван от младотурците с шантаж. Той е назначен за инспектор в тайната полиция в Цариград и приема името Исмаил Хакъ бей. Стоян Димитров с прякорите Пелтека или Инджето е от шуменското село Върбица. Става четник на Яне Сандански, но през 1906 г. изнасилва една жена и вероятно за да не го накажат, избягва при турците. С негова помощ те правят големи разкрития за организацията в Серски окръг. Инджето, който знае турски от малък, приема исляма и под името Мехмед Садък бей е назначен при Парталев като негов подчинен. Петър Блъсков е анархист, който е замесен и в убийството на министър-председателя Димитър Петков, но в съда се явява само като свидетел. След един опит за банков обир е принуден да избяга от България и се установява в Египет. Той мрази Генадиев и е в конфликт с ръководителите на ВМОРО.
При Блъсков в Александрия са изпратени двама сътрудници на турската тайна полиция. Тримата изработват четири адски машини, скрити в луксозно подвързани екземпляри на арменската история на френски език. Те са така направени, че взривът да избухне при отварянето им. Терористите подкупват един пощенски чиновник и с негова помощ книгите са опаковани като колетни пратки от Александрия. Адресирани са до четирите жертви в София и имат всички необходими марки, бандероли и печати. През февруари 1912 г. Блъсков ги праща в Цариград на Исмаил Хакъ бей (Парталев) по Христо Иванов - Дежурния. Това е друга тъмна личност, замесена в атентата в градското казино (виж № 12) и в неосъщественото покушение срещу цар Фердинанд и руския император Николай II в току-що построената софийска катедрална църква "Св. Александър Невски" (виж № 43).
Още докато се подготвят колетите, по поръчка на полицията един шивач в Цариград измайсторява четири български пощенски униформи. С книгите-бомби и униформите четирима атентатори - Мехмед Садък бей (Димитров), българинът Александър Попов, един грък и един албанец, са изпратени в България с влак. В един и същи ден и час те, преоблечени като пощальони, трябва да доставят в домовете на жертвите смъртоносните пратки. Попов и Димитров обаче закъсняват и затова са заловени.
След неуспеха с "библиите" Садък бей се връща в Турция и е назначен за началник на тайната полиция в Шкодра. Пиротехникът Блъсков си поставя друга цел - да убие Яне Сандански. През Солун той отива в Горна Джумая (днес Благоевград), по онова време в Турция. Заради някаква кавга обаче, завършила с престрелка, той е арестуван и началото на Балканската война го заварва в затвора. При оттеглянето си от града турците избиват всички затворници християни. Такава е съдбата на човека, изработил първите колети-бомби в световната история.
Аферата с библиите заслужава да влезе в класацията като първия в света опит да се използва пощата за изпращане на пратки-бомби. "Юнабомбър" и други световноизвестни терористи всъщност са използвали българския опит. Тъй като остава неуспешен, атентатът е поставен след взрива в горнооряховската поща през 1984 година.