Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

48. Убийството на редактора Евтимов

Пред новата 1933 г. в София цари голямо възбуждение. В разгара си е правителствената криза. На 29 декември 1932 г. председателят на Народното събрание Александър Малинов, водач на парламентарното мнозинство, е поканен на аудиенция при цар Борис ІІІ. На площада пред двореца е пълно с народ. И точно по обяд, когато се очаква Малинов да излезе, на мястото на днешната Българска народна банка започва истинска престрелка. На следващия ден вестник "Зора" описва събитието така:
В центъра на Столицата, срещу Двореца, на пл. "Ал. Батенберг", в 12 ч. без 5 м. бе извършено нападение върху директора на в. "Македония" г. Сим. Евтимов, при което бяха дадени повече от 30 револверни и пушечни изстрели. Впечатлението на случайните свидетели от стрелбата при това нападение е било, че се е завързало едно формено сражение, което продължило няколко минути и след приключването на което на улицата останали 5 души ранени и един стражар убит на място.
Всъщност равносметката е още по-жестока: ранени са десет души. Какво се случва? На ъгъла, където днешната улица "Батенберг" се влива в едноименния площад, по онова време е имало спирка. Няколко души, между които двама ловци, чакат трамвая. По обяд, както всеки ден, редакторът на в. "Македония" Симеон Евтимов (35) минава оттам на обичайната си разходка. Следван от трима телохранители, той върви край двореца и завива по ул. “Батенберг”. Неочаквано ловците откриват огън по него. Евтимов пада.
Телохранителите му вадят револверите си и отговарят на огъня. Ловците  раняват двама от тях ­ Йордан Димитров и Ефрем Атанасов. В това време стражарят Борис Георгиев, който е бил на пост пред Археологическия музей, тръгва с канче в ръка да получи обяда си. Оказал се на няколко крачки от единия ловец, Георгиев се хвърля върху него, но е покосен от изстрел. Макар и ранен, той се опитва да извади пистолета си, но нападателят от упор отправя още два изстрела в него. Единият в главата е смъртоносен. Стражарят оставя три деца сираци.
След това “ловците” побягват. Убиецът на стражаря хуква на изток по булевард "Цар Освободител". Полицаят на пост пред двореца, Ангел Андонов, се втурва подир него. Преследваният стреля и хвърля бомба по булеварда, но за щастие тя не избухва. Минувачите в паника се изпокриват в околните магазини и кафенета. Престрелката обаче не минава без невинни жертви ­ ранени са леко четирима случайни минувачи, а един чиновник от военното министерство, който се показал на прозореца да види каква е тая канонада, е пронизан от заблуден куршум в гърдите.
Макар и тежко ранен, атентаторът продължава да бяга, гонен от стражаря. Случайно минаващият по булеварда подпоручик Сладкаров не се стъписва от изстрелите, съобразително пресреща терориста и го поваля на земята. Това се оказва Христо (Харалампи) Траянов (21), родом от село Извор, Гевгелийско, който в тежко състояние е закаран в болница. Другият нападател хуква към Градската градина, преследван от третия телохранител на журналиста ­ Евтим Орлов. Бягайки, той го прострелва в крака и Орлов пада. Един стражар обаче успява да обезоръжи и залови атентатора в градината.
Евтимов остава на площада в локва кръв. Откарват го в Александровската болница без пулс. Той е ранен на 21 места. Оперират го веднъж, после втори път, но състоянието му е безнадеждно. На 31 декември сутринта журналистът умира от раните си. Малко преди него издъхва и единият от телохранителите му, Ефрем Атанасов. Така жертвите на този атентат стават общо три.
Единственият, който може да разкрие причините за нападението, е вторият “ловец”, 19-годишният Иван Петров. Той разказва, че от две седмици с Христо Траянов дебнели Евтимов, облечени като ловци, за да не правят впечатление пушките в ръцете им. Заповедта била екзекуцията да е на публично място, затова избрали най-публичното ­ площада пред двореца. Петров обаче не разкрива най-важното ­ кой е поръчал убийството на журналиста. Нареждането му предал непознат стар човек с брада. В София е направена полицейска хайка и са задържани 298 души без документи. У 36 от тях е намерено и конфискувано незаконно оръжие. Това обаче не доближава следствието до подбудителите.
За общественото мнение е ясно, че редакторът Евтимов е поредната жертва в братоубийствените битки между различните крила на македонското националноосвободително движение. Автономистите, обединени във Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), воюват с федералистите, които с помощта на българските комунисти и Коминтерна основават втора ВМРО и я наричат Обединена. “Истинската” ВМРО след убийството на Тодор Александров (виж № 34) също се разцепва на “протогеровисти” и “михайловисти” по името на двамата членове на ЦК ­ ген. Александър Протогеров и Ванче Михайлов. Довчерашните съратници се мразят фанатично. Всеки вижда в другия отстъпник. През 1928 г. михайловистите успяват да застрелят Протогеров. Привържениците на генерала минават в нелегалност и почват да дебнат Михайлов, когото смятат за узурпатор на ВМРО.
Битката се води от засада на принципа око за око, зъб за зъб, журналист за журналист. От първостепенна важност е кой ще овладее органа на ВМРО в. “Македония”. Директорът му Георги Кулишев и редакторът Васил Пундев не следват “правилната линия” и са противници на братоубийствата. Затова Ванче Михайлов ги отстранява и поверява вестника на своя кумец Симеон Евтимов, когото повиква от Женева. След убийството на Протогеров Евтимов отначало заклеймява убийците, но после минава в лагера на михайловистите.
Кулишев и Пундев обаче не млъкват. Те започват да издават в. “Македонски глас”, а после “Вардар”. Студената вестникарска война става толкова гореща, че всеки главен редактор получава охрана. На 4 март 1930 г. журналистът Васил Пундев и телохранителят му са застреляни на ул. “Шипка” от двама терористи на Ванче Михайлов. Ответната акция на протогеровистите е убийството на Евтимов.
За своя главен редактор Ванче Михайлов устройва помпозно погребение, което продължава четири дни. Траурното шествие от 20 000 души обикаля центъра на София. После със специален влак ковчегът е откаран в Дупница, откъдето е пренесен в Пирин. Придружава го автомобилен кортеж, дълъг три километра. Евтимов е погребан до Тодор Александров на 5 януари 1933 г.
Но трагедията има и епилог. В стая № 9 на Александровската болница, където лежи убиецът на Евтимов Христо Траянов, в навечерието на Нова година пристигат полицаи със заповед да го вземат за разпит. Дежурният лекар обаче се усъмнява и се обажда в участъка. Мнимите полицаи изчезват. След това пред вратата е поставена охрана от трима стражари, които не пускат вътре никой, освен медицинския персонал и служителите от следствието.
На 5 януари към 23 часа от стая № 9 се разнасят три револверни изстрела. Когато стражарите се втурват вътре, медицинската сестра Екатерина Константинова им подава един револвер и казва:
­ Убих го!
На трупа е закачена бележка: ВМРО знае всичко и настига навсякъде. Константинова заявява, че следобеда, когато отивала към болницата, един непознат мъж й дал револвера и й заповядал да убие Траянов. Иначе самата тя щяла да бъде наказана със смърт. В стая № 9 обаче лежат още 16 души, които разказват друго. Константинова влязла, оправила възглавницата на терориста и като му пожелала иронично “Честит имен ден!”, стреляла в него три пъти. При всеки изстрел казвала:
­ Това за Евтимов, това за стражаря, това за Ефремчо...
Следствието установява, че Константинова е на 27 г. и е родом от Банско. Работи в болницата от 6 години. Арестувана е и по-късно я преместват в Пловдивския затвор.
Протогеровистите не се примиряват. На 1 юни 1933 г. в София те нападат новия редактор на в. “Македония”, бъдещия голям писател Димитър Талев. За щастие на българската литература атентатът е неуспешен. Иначе може би нямаше да бъдат написани “Железният светилник” и “Преспанските камбани”.
Симеон Евтимов не е сред най-видните българи, станали жертва на атентати, нито дори е от първостепенните македонски дейци. Александър Протогеров е далеч по-изтъкната личност от него. Защо тогава убийството на Евтимов е в класацията, а на генерала не е? Предпочетох да опиша атентата срещу журналиста заради перфектната му постановка и оригиналното отмъщение срещу убийците. Маскировката им на ловци, преследването из софийските улици, невинните жертви, предрешените полицаи и накрая разстрелът в болницата са все сцени, напомнящи гангстерските истории. По време убийствата на Евтимов и на Христо Траянов предхождат големите мафиотски войни в САЩ. Очевидно американските гангстери са черпели опит от македонските терористи.
Сражението в центъра на София потриса общественото мнение. Постепенно хората разбират, че организацията се изражда в чисто терористична, докато освободителното движение е в упадък. Враждата превръща отмъщението в цел и все по-голяма част от енергията на ВМРО отива за вътрешни борби. По сметките на двама генерали от смъртта на Тодор Александров до атентата срещу Евтимов в междуособиците се изтребват взаимно 225 македонски революционери. Всекидневните престрелки по софийските улици стават повод военните, дошли на власт след преврата на 19 май 1934 г., да забранят ВМРО. Ванче Михайлов избягва в чужбина и организацията, останала без корени, се разпада. Под натиска на комунистите федералистите също се обезличават напълно. Може да се каже, че убийството на журналиста Евтимов е един от последните големи македонски атентати в българската история.