Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

45. Убийството на Михаил Такев

Михаил Такев е човекът, вместо когото е убит Алеко Константинов (виж № 11). Такев е бил истинската цел на убийците, чиято случайна жертва става авторът на “Бай Ганю”. Днес това е главната причина да се помни неговото име, защото политическата популярност рядко надживява съвременниците. Все пак фактът, че са кроени заговори за убийството му, доказва, че в своята епоха Такев е бил влиятелна личност. До 9 септември 1944 г. негов бюст е стоял в градинката на ъгъла на софийските улици “Солунска” и “Ангел Кънчев”, но е свален след идването на комунистите на власт. Сега лицето му може да се намери само по неясни стари снимки. Димо Казасов го описва така: красиво лице, живи горящи очи, малка заострена брада, грижливо вчесана коса.
Михаил Такев има бурен живот. Роден е в Пещера през 1864 г. Бие се като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. На следващата година – вече юнкер - участва в преврата срещу княз Александър Батенберг и е един от тези, които го екстернират чак до руското пристанище Рени на устието на Дунава. След контрапреврата и връщането на Батенберг в България Такев е арестуван, разжалван и изключен от Военното училище, но по-късно го приемат отново. Той го завършва през 1887 г., произведен е офицер и се отдава на военна кариера. През 1890 г. след разкрития заговор на майор Паница срещу стамболовото правителство Такев е уволнен от армията като неблагонадежден. Приятели му помагат да завърши право във Франция. През юли 1892 г. той се връща в Пещера и става адвокат. Насочва се към политиката и скоро става един от най-видните последователи на Петко Каравелов, основател на Демократическата партия. На 11 септември 1894 г. е избран за пръв път за депутат и до смъртта си е преизбиран почти непрекъснато в Народното събрание.
Такев се отличава с големи организационни способности и си спечелва славата на справедлив човек и голям оратор. Един ден отива в Брацигово да държи реч. Между пещерци и брациговци съществува люта омраза. В църковния двор, където трябва да говори, го посрещат враждебно и не му дават да започне. Такев чака няколко минути, но дюдюканията на стихват. Тогава той извиква:
- Синове и внуци на живоизгорения Петлешков, брациговският герой бе опечен жив за свободата, която аз исках от вас, за да кажа политическото си верую. Кой е противник на Петлешкова?
Публиката стихва и се заслушва. След като по този начин привлича вниманието й, Такев говори повече от три часа и половина.
През 1908 г., когато Демократическата партия идва на власт, Такев става министър в кабинета на Александър Малинов. Като политик Такев си спечелва много врагове. Първият заговор срещу него датира още от 1886 г. По времето, когато конвоира арестувания български княз, колеги юнкери го увещават да се обяви против превратаджиите и да освободи Батенберг. Когато разбират, че няма да го спечелят на своя страна, те се наговарят да го убият, докато спи. Планът обаче пропада. По-късно стрелят по него в София. Атентатът, при който загива Алеко Константинов, е третото покушение срещу него.
На първите следвоенни избори през август 1919 г. от Пещерска околия са избрани двама депутати: Михаил Такев и социалдемократът Христо Пунев. На 16 януари 1920 г. двамата тръгват за Пещера да агитират за своите партии в предстоящите общински избори. Благодарение на Такев градът е крепост на демократите: те събират повече гласове, отколкото управляващите земеделци и комунистите, взети заедно. Заради железничарската стачка влакът им пътува от София до Пазарджик цели два дни. На път от Пазарджик за Пещера спират при паметника на лобното място на Алеко. От Пещера Такев заминава за някакво дело в Пловдив и връща на 23 януари. На следващия ден към 5 часа следобед се виждат с Христо Пунев, разменят няколко думи и се разделят. Всеки тръгва към своето партийно събрание.
След малко Пунев чува тропот на крака и викове. Излиза и вижда Такев да лежи на улицата, водеща към дома му. Той е още топъл, главата му е надупчена от куршуми, лявото му око се стича по бузата. Макар че вече се здрачава, убийството е извършено насред града и има много свидетели. Убиецът е Георги Донски, комунист от Пещера, който побягва и 15 дни се крие в околностите на града. Той е обявен за национално издирване, но не може да се каже, че властта се престарава в търсенето му. Земеделското правителство е толкова малко заинтересувано да накаже убийците на своя политически противник, че трупът на бившия министър и настоящ депутат остава да лежи на улицата край Стара река три дни, без никой да дойде да извърши оглед на местопрестъплението.
Убиецът е известен, но подбудите му са неясни. Из града плъзват най-различни слухове за причините на убийството. Говори се, че Донски е незаконен син на Такев и става дума за семейна разпра. Други припомнят, че по времето на първия Малинов кабинет Такев назначил Донски за писар в София, но после го уволнил за участие в първомайските празненства.
Междувременно Донски пише изповед-обяснение, предназначена за пресата. На 9 февруари 1920 г. той се предава на коменданта на ихтиманския военен отряд поручик Владимир Илиев, който го откарва в София и го предава лично на началника на столичната полиция Антон Прудкин. Започва следствие, в което все повече излизат наяве политическите мотиви за убийството на Такев. Изяснява се, че Донски, отличил се с храбростта си в Балканската война, е свързан с комунистите и дори е определен за войвода на бъдещата пещерска чета. Оръжие за четата осигурява Асен Павлов, по-късно един от ортанизаторите на атентата в църквата “Света Неделя” (виж № 1).
Донски се връща от София в родния си град малко преди убийството, за да установи връзка с бандата на Тирката и Главока – известни родопски разбойници, които оправдават грабежите си с анархистка фразеология. Придружават го бъдещите четници Ангел Балкански, Стефан Попов и Сотир Атанасов. Тирката и Главока обаче са предпазливи и изчакват потенциалните им съюзници да извършат престъпление, за да отрежат пътя си за връщане към мирния живот. Докато стоят в Пещера, Донски на няколко пъти вижда Такев и се заканва да го убие. Най-сетне на 24 януари той го среща и казва на другаря си Ангел Балкански: Сега е моментът. Вземи чувала, защото аз ще отида да убия Такев. После настига стария демократ и с четири изстрела в гръб го поваля мъртъв.
Разкритията говорят за комунистически заговор, но има няколко факта, които противоречат на тази версия. На първо място е сигурно, че комунистите са въздържали Донски от разправа с Такев по чисто прагматични съображения. Главната им цел тогава е да съберат средства за бъдещата пролетарска революция чрез съвместни грабежи с Тирката и Главока (наричат ги експроприации). Убийството на бившия министър според тях само ще привлече вниманието на властта и може би ще предизвика разгрома им.
В същото време е сигурно, че Георги Ловчалиев, активист на БЗНС от Пещера, е поощрявал Донски да убие Такев. За местните земеделци общинските избори са били от първостепенна важност. Стамболийски, който ръководи коалиционното правителство, се стреми към предсрочни парламентарни избори, които да му дадат така желаното от него абсолютно мнозинство.
Широкият социалист Пунев свидетелства, че при последното им пътуване към Пещера, като слизат в Пазарджик, Такев му казва:
- Слушай, Христо. Ей на тази гара онзи ми каза преди известно време: “Ти не успя да вземеш главата ми, аз ще взема твоята.” Виждам, че ще ме убият, но не мога да избегна присъдата на злодеите.
Кой е “оня”? Логично е да се предположи, че става дума за Александър Стамболийски, който също е от Пазарджишко. Земеделците смятат Такев за свой кръвен враг, защото като министър на вътрешните работи през 1918 г. участва в смазването на войнишкото въстание, ръководено от Райко Даскалов. Нещо повече, в края на 1918 г., когато правителството на Малинов обсъжда законопроект за амнистия на участниците във въстанието, Такев се обявява против:
- Вие ще гласувате амнистия, защото не познавате Стамболийски. Помнете моите думи: аз няма да бъда жив, вас Стамболийски ще преследва и изтезава. Сега вие ще решавате неговата амнистия, но един ден вашите глави ще се търкалят по улиците...
Братът на Такев Владимир упорито продължава да тръби, че убийството е дело на властта, организирано от Антон Прудкин. През 1921 г. Донски от затвора се обръща към съда с обещанието да разкаже цялата истина. Каква е била тя никога не се узнава, защото престъпникът, несъмнено неуравновесена личност, един ден убива надзирателя, ранява един войник и при опита си за бягство е застрелян. След смъртта му тримата “четници”, с които идва в Пещера, са осъдени на по шест години и половина затвор, а Ловчалиев и останалите подсъдими за убийството на Такев са оправдани.
В тази книга е описан краят на седем български министри: Райко Даскалов, Христо Белчев, д-р Вълкович, Александър Димитров, Людмила Живкова, Никола Генадиев и Михаил Такев. Сред тези покушения атентатът срещу него е оставен предпоследен, защото Такев, подобно на Генадиев, е застрелян, когато е в опозиция, преминал зенита на политическата си кариера. Убийството му не оказва голямо влияние върху българската история. И без него Демократическата партия в Пещера печели изборите. По някакво стечение на обстоятелствата даже постаментът на паметника му в София е използван от неговите политически противници – комунистите поставят отгоре бюст на Райко Даскалов.


Тирката е бил съученик на моя дядо, който като командир на горски взвод е участвал в преследването му. Баба ми, тогава младоженка, е обиколила с мъжа си Родопите и често ми разказваше за разбойниците. Според нея след залавянето си Тирката поискал да говори с поручик Благов на четири очи. Дали обаче са говорили за Такев тя не знаеше. – Бел. авт.

По нейно време Комитетът за изкуство и култура е с ранг на министерство. – Бел. авт.