Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

43. Заговорът против цар Фердинанд
и руския император

Тринайсет години преди комунистите да взривят църквата "Света Неделя" такава идея хрумва на турското разузнаване. През 1912 г. завършва строежът на катедралата "Свети Александър Невски" в София. Освещаването й е част от тържествата по случай 25 годишнината от възкачването на цар Фердинанд на престола, насрочени за август. За тях е поканен руският император Николай II. Русофилските настроения в България са в апогея си. Всички очакват скорошна война с Турция за освобождаването на Македония.
Турското правителство е притиснато от много заплахи. То воюва с Италия за Триполитания (днешна Либия в Африка), албанците се бунтуват, а България, Сърбия, Гърция и Черна гора градят враждебен съюз с благословията на руския император. За да избегне войната, кабинетът в Цариград съставя дързък план: да организира убийството на Николай II по време на посещението му в България заедно с цар Фердинанд и цялото русофилско правителство на Иван Евст. Гешов. С това турците се надяват да осуетят съюзяването на балканските държави и да избегнат войната, която чука на вратата.
Планът е разработен от министрите на вътрешните работи Талаат паша и на просветата Шукри бей. За изпълнители са привлечени няколко анархисти. Всички те са българи от Солун и членуват в терористичната организация "Червените братя", създадена след младотурската революция от 1908 г., която за кратко провъзгласява равенството на всички народности в Османската империя. Това са Владимир Попнайденов, Иван Икилюлев, Милан Манолев, Владо Чолаков и Панчо Йосифов. Към тях се присъединява Христо Иванов - Дежурния, мошеник с неясна националност. Непосредственото ръководство на операцията е възложено на Исмаил Хакъ бей, инспектор от турската тайна полиция. Той също е българин по произход. Преди да влезе в "Червените братя", е бил член на ВМОРО. В плана е посветен и Наум Тюфекчиев, без чието участие не минава нито един голям атентат от убийството на Христо Белчев насам (виж № 32).
През май 1912 г. шестимата терористи са доведени от Солун и посрещнати на гарата от Исмаил Хакъ бей. Той ги настанява в хотел "Олимпия" и след няколко дни ги качва на парахода за Варна заедно с бомбите. Самият бей не е посветен в плана, но полага всички усилия да научи за кого са експлозивите. Вечерта преди заминаването на терористите той напива Иван Икилюлев и научава от него цялата конспирация.
Заговорниците са разделени на два отряда с по един куфар бомби, осигурени от Тюфекчиев и подобни на произвежданите в Сърбия. Целта е следите да се насочат нататък и да се всее подозрение между съюзниците. Очаква се Николай II да пристигне в България с кораб през Черно море и от Варна да замине за София, където ще бъдат тържествата за освещаването на храма. В първата група са Чолаков, Йосифов, Манолев и Дежурния. Те трябва да взривят бомбите на някой митинг във Варна, на който присъстват двамата царе. Ако не успеят, тогава Икилюлев и Попнайденов ще извършат атентат по време на самото освещаване на храм-паметника "Св. Александър Невски" в София.
Това, което началниците не подозират, е, че Хакъ бей - Георги Парталев, съобщава на българското разузнаване плановете на турското правителство. Студентът по право Петър Стоянов, който следва в Цариград, е връзката на Хакъ бей с българския пълномощен министър в Турция Михаил Сарафов. Стоянов е съгражданин на Парталев - и двамата са родом от Велес. Чрез него и с анонимни писма до софийския градоначалник Петър Шопов Георги Парталев предупреждава и за аферата с библиите (виж № 49).
Така става и сега. Още с пристигането на парахода от Цариград във Варна българската полиция знае целта на терористите. Икилюлев и Попнайденов се качват на влака за София и по пътя са арестувани на гара Горна Оряховица. Във Варна остават Дежурния, Чолаков, Йосифов и Манолев, у когото са бомбите. Полицията ги причаква край турското консулство, но те надушват опасността. Йосифов и Дежурния вадят пистолетите си и откриват огън. Завързва се истинско сражение и терористите успяват да се измъкнат. Дежурния, у когото има компрометиращи документи, се връща в Турция. Чолаков се укрива в Трънско, а Манолев необезпокояван отнася бомбите в дома си в София.
Но не българската полиция, а развоят на събитията осуетява заговора. Заради магарешките атентати (виж № 8) България и нейните съюзници решават да обявят война на Турция. Траурни митинги и шествия в памет на жертвите в Македония помрачават тържествата по случай годишнината на цар Фердинанд. Освещаването на катедралата се отлага, а това осуетява и визитата на император Николай II. Планът пропада и бомбите остават неизползвани. С тях три години по-късно е извършен атентатът в Градското казино (виж № 12).
Икилюлев и Попнайденов остават в ареста до края на Балканските войни, но понеже няма доказателства, през 1914 г. са пуснати на свобода. Турският полицай Парталев продължава да дава сведения на българската полиция. Благодарение на него е разкрит атентатът в Градското казино. Той предупреждава и за готвеното от турците покушение срещу братя Бъкстон, извършено в Букурещ през 1915 г. По времето на Първата световна война Парталев е изпратен от турското разузнаване в Босна и Херцеговина да организира местните мюсюлмани в партизански отряди, които да смущават сръбския тил. Пътят му минава през неутрална България и той решава да остане в родината.
Смятан за предател от ръководителя на ВМРО Тодор Александров, Парталев се страхува от отмъщение. Отначало се укрива при своя познат, търновския кмет Борис Мокрев, а после отива в чифлика на протосингела на Българската екзархия архимандрит Паисий, някъде между Сливен и Ямбол. След войната го залавя ВМРО. Хора на организацията го набедяват в някакво престъпление и го предават на властите. Така Парталев попада в затвора. Случайно за това научава Павел Генадиев, брат на политика д-р Никола Генадиев. Той се застъпва за него пред министъра на вътрешните работи Александър Димитров и взема бившия турски полицай за управител на своята мина "Цар Асен" в Родопите. Павел Генадиев го описва така: Парталев бе едър, здрав, спокоен човек с голямо чело, умни очи и широка малка брада, твърд и прям. През 1921 г. Парталев решава да отиде при сестра си в София за Великден. Фатална грешка. Убийците го издебват и застрелват на улица "Кирил и Методий". Така загива един от най-полезните разузнавачи, които България е имала в чужбина, при това работил изключително по идейни подбуди.
Освещаването на храма "Свети Александър Невски" е отлагано на няколко пъти и почти винаги във връзка с него е замисляно някакво покушение. Най-накрая церемонията се провежда на 12 септември 1924 г. Цар е вече Борис III. Пак се носят слухове за атентат и той не идва в църквата. Този път в храма не се случва нищо, но освещаването съвпада с кървавата чистка, която Ванче Михайлов прави във ВМРО. На излизане от катедралата е застрелян съдията Слави Ковачев. През 1925 г. комунистите също замислят атентат в "Св. Александър Невски", но после предпочитат църквата "Света Неделя" и го осъществяват там. Идеята им дават всъщност "Червените братя". Затова, макар да е осуетен при подготовката му, този заговор заслужава място в класацията.