Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

42. Отравянето на софийския водопровод

На 23 февруари 1941 г. министър-председателят проф. Богдан Филов записва в своя дневник: ... полицията заловила при резервоара на Боянския водопад в една барака чувалче с доста взривове, фитили и някакви съмнителни ампули (предполага да не би да са микроби; сега се изследват). Откритието станало случайно от един ловец, чието куче влязло в бараката. Сигурно е английска работа...
Така едно ловджийско куче започва разнищването на конспирация, която трябвало да промени хода на българската история. Планираните терористични актове са първият опит да се поведе въоръжена борба против влизането на България в съюз с хитлеристка Германия. За съжаление мащабът на акцията надхвърля възможностите на изпълнителите. Заговорниците са пълни дилетанти и нескопосаните им опити да се правят на терористи ги въвлича в много нелепи ситуации. Това е сигурно най-смешният заговор в класацията. Той отговаря на класическото определение на комедията, дадено от Аристофан: грешка и беда, които не причиняват болка и вреда. Но по причини, които ще изясня по-нататък, тази комедия е отразена от цялата световна преса като драма.
Скоро се разпространява слухът за зловещия терористичен акт, който гласяли атентаторите - да отровят водата на София. Този мит преследва пропагандна цел: да се покаже какви злодеи са противниците на правителствения курс. Всъщност ампулите са целулоидни капсули с взрив, предназначени за подпалване на цистерни с гориво. Пуснати в тях, капсулите се разтварят от бензина и съдържащото се вътре вещество го възпламенява. Но дотам не се стига, защото водачът на заговорниците избягва, преди да е съставен даже план за действие.
Моментът е съдбоносен за България. Втората световна война обхваща все по-голяма част от Европа. Хитлер е решил през пролетта да нападне Гърция, за да помогне на Мусолини и да изтласка англичаните от Балканския полуостров. Той не иска да допусне грешката от Първата световна война да остави на противниците си плацдарм за втори фронт на Балканите. Върху България и Югославия се оказва натиск да влязат в Тристранния пакт и да пропуснат войските на Германия.
До този момент Съветският съюз и САЩ не са влезли във войната. Франция е разгромена от Хитлер и Англия се бори сама. Британската дипломация се мъчи да възстанови Балканския пакт, който се е разпаднал след влизането на немските войски в Румъния. Англичаните искат да организират блок от България, Гърция и Югославия, който да се противопостави на Хитлер. Гърция вече воюва, нападната от Италия, но Югославия и България се колебаят. Немските войски са на румънския бряг на Дунава и изглеждат страшна сила. Всъщност те тъй и тъй ще минат, дилемата е дали като приятел или като враг. Рисковете и в двата случая са големи.
Другата заплаха, която дебне България, е съветската окупация. През ноември 1940 г. СССР, подкрепян от българските комунисти, иска от България военни бази на черноморското крайбрежие. В съюза с Хитлер царят и Филов виждат гаранция против болшевишката опасност. На 20 януари 1941 г. те в пълна тайна решават да подпишат пакта на 1 март.
Англичаните усещат накъде духа вятърът и започват да подпомагат опозицията да направи преврат. Те опипват почвата в търсене на съюзници още след избухването на войната. В края на 1939 г. английският агент Джулиън Еймъри идва в София при водачите на левите земеделци Александър Оббов и д-р Георги М. Димитров, известен като Гемето. Това крило на БЗНС се казва "Александър Стамболийски", но по-често го наричат "Пладне" (по името на вестника им). Пладнарите са за политика на приятелство с Югославия с крайна цел създаването на Балканска федерация. Еймъри носи препоръчителни писма от сръбския земеделски водач Милан Гаврилович. Не се знае кога точно политическите контакти се израждат в конспирация, но се предполага, че това става около Димитровден на 1940 г. Според други изследователи Гемето не е политик сърбофил, а просто платен югославски лобист (според неговия биограф Димитър Х. Попов от 1936 г. той получавал по 40 000 швейцарски франка месечно "за пропаганда").
Помощник-аташето по печата в британската легация в София Норман Дейвис е резидент на английското Управление за специални операции (УСО). Той помага на журналиста Борис Николов да стане кореспондент на английския вестник "Дейли Телеграф" в София. Срещу това жилището на Николов става главна квартира на заговора, а самият той връзка между Дейвис и Г. М. Димитров. Гемето получава конспиративния псевдоним Иванов. От българска страна заговорът се ръководи от щаб в състав "Иванов" и пладнарите Димитър Мацанкиев, Иван Костов и Михаил Михайлов.
През януари 1941 г. Мацанкиев отива в Югославия през Румъния и в английската легация в Белград набелязва плана за действие. Превратът трябва да се извърши от БЗНС "Александър Стамболийски" и хора от бившия Военен съюз на 12 срещу 13 април 1941 г. Ако немската армия се намеси или съпротивата вътре в страната се окаже по-голяма, на помощ на заговорниците ще дойдат югославски войски. Превратът ще се предшества от серия диверсии и саботажи.
Англичаните не жалят парите и снаряжението. Конспираторите получават най-малко 850 000 лева, без да се броят платените на Гемето средства. Тъща му има три апартамента и не може да обясни откъде са парите за тях, а неговото жилище, по-рано обзаведено скромно, заприличва на мебелен магазин. Освен това Дейвис осигурява над 100 кг експлозиви и радиостанция. "Иванов" създава щедро платени заговорнически групи още в Пловдив, Стара Загора, Бургас, Карнобат, Фердинанд (днес Монтана), Ловеч, Кюстендил и Горна Джумая (днес Благоевград). В Пловдив Г. М. Димитров ангажира шефовете на местната Тракийска организация Георги Хълчев и на македонската левица Никола Гърнев. Сред посветените са младите Милан Дренчев, Илия Млечков и Ценко Барев, по-късно ръководители на БЗНС.
Заговорът обаче страда от два недостатъка. Първо, конспираторите нямат нито опит, нито план, и второ, повечето от тях гледат да не се замесват в противозаконна дейност. Такъв подвиг с една башибозушка орда не се прави - пише по-късно Илия Млечков. Второ, Военният съюз е разтурен през 1936 г. и дейците му изобщо не са посветени в заговора. Радиостанцията остава неизползвана, защото няма радист. Заговорниците си я прехвърлят като горещ картоф. Хълчев отказва да я вземе. След като минава през много ръце, тя стига до един студент в Пловдив и остава при него като непотребна вещ, защото слушалките и микрофонът пък са в родителите на Млечков в едно пазарджишко село.
Дейвис дава взрив на софийската група. Млекарят Никола Гинчев от Красно село го качва на своята количка и го скрива край Боянския водопровод. Тъкмо него намира кучето. Гемето посвещава в конспирацията някогашния си прислужник Антон Вълчев, който е бил във френския Чуждестранен легион и разбира от взривни материали. Вълчев мечтае да има обущарница. Гемето му дава 16 000 лева за целта и на софийската улица "Опълченска" 106 е открита обущарница-явка. Вълчев получава още 15 000 лева възнаграждение от англичаните, за да занесе на пловдивската група 30 килограма експлозив. Той дава част от него на Гърнев (който е получил 250 000 лева) и Хълчев (50 000). Двамата платени революционери веднага го изхвърлят по тоалетни и в езерото в пловдивската градска градина. Остатъка хвърля сам Вълчев.
Тези малки неуспехи не пречат на Гемето да се изживява като Стамболийски, Левски и Ботев едновременно. На 21 февруари 1941 г. в дома на демократа Никола Мушанов се провежда съвещание на лидерите на опозицията, които се противопоставят на влизането на България в Тристранния пакт. Също както през Първата световна война те пишат писмо до царя и искат аудиенция. През 1915 г. подобна аудиенция при Фердинанд става причина Стамболийски да бъде осъден на доживотен затвор. Сега Борис III изобщо не приема опозиционните водачи, а на 22 февруари започват превантивните им арести. Полицията дори не подозира, че се готви преврат (кучето намира ампулите чак на следващия ден). Когато идват в дома на д-р Г. М. Димитров да го арестуват, той моли да му позволят да се преоблече и се измъква през прозореца (живеел на партера). После описва този епизод в спомените си с клишетата на комунистическата пропаганда: Изтръгнал се от ноктите на българо-гестаповските палачи, аз минах в нелегалност и поех ръководството на съпротивата срещу Хитлеровата инвазия и нейните български агенти с пълна пара. В прощално писмо използва ботевите думи: Аз вече пушка нарамих и на глас тичам народен... И се подписва: "Бате ти Георги, народен хайдутин".
Оттам Гемето отива в дома на Милан Дренчев на ул. “Екзарх Антим I” 82 и написва един манифест с девиза на Левски: Ако загубя, губя себе си, ако спечеля, печели цял народ. Манифестът е занесен от Дренчев на Млечков да го отпечата. Самият Млечков срамежливо премълчава защо това не е станало, но според някои изследователи манифестът стига до Хълчев в Пловдив и той, за по-голяма конспиративност, го унищожава.
На 25 февруари 1941 г. народният хайдутин избягва в Турция, скрит в английски дипломатически багаж. На 27 февруари пристига в Истанбул, а на 9 март 1941 г. с английски паспорт под името Иван Григориев - в Белград. Там Гемето се среща с югославския премиер Драгиша Цветкович. Уверява го, че ще се върне в България да оглави въоръжената борба с режима на Филов, но остава в Югославия чак до 10 април.
Междувременно на 1 март българското правителство подписва Тристранния пакт и германските войски влизат в страната. Идеята за военен преврат се обезсмисля. Притисната от всички страни, Югославия влиза в пакта на 25 март, но на 27 март в Белград е извършен преврат. Цветкович и регентът принц Павел са свалени. На 6 април Хитлер напада страната. Югославия се съпротивлява точно 11 дни. Гемето се евакуира заедно с англичаните.
Единственият, който проявява готовност за военна акция, е анархистът Нешо Тумангелов, който е участвал в покушението срещу цар Борис III в Арабаконашкия проход през 1925 г. (виж № 33). На 7 април 1941 г. той тръгва от Пожаревац към България да вдигне въстание с малка чета, обаче още преди да мине границата, групата му се разпада. Самият Тумангелов изчезва безследно. Предполага се, че е загинал край Пирот в сражение с настъпващи немски части.
Една от бомбите все пак гръмва. След като България става съюзник на Хитлер, дипломатическите отношения с Англия са прекъснати и членовете на мисията заминават с влак за Истанбул. На софийската гара са двама известни български полицаи Никола Гешев и Андрей Праматаров. Англичаните пристигат в Истанбул и се настаняват в хотел “Пера палас”. На 11 март 1941 г. там гръмва адска машина, скрита в един от сандъците с багаж. Шестима души са убити и 16 ранени. Англичаните бяха внесли у нас твърде много взрив - обяснява Праматаров по-късно. - Гешев просто им върна част от него.
Заговорниците в България остават на самотек. Д-р Г. М. Димитров им изпраща нов манифест, отпечатан в Югославия според някои източници в тираж 40 000 екземпляра. Манифестът завършва с думите "Свобода или смърт!". Милан Дренчев получава задачата да го разпространи и го раздава, но повечето куриери, макар че им е платено за това, го изгарят. Цялата конспирация замира и може би властта така и нямаше да разбере, че някой е замислял да я сваля, ако не беше един дребен инцидент. На 9 април полицията намира манифеста у Иван Гутов и Добри Маджаров в Бургас и ги задържа. Започва верига от арести и заговорниците са изловени, без да предприемат никакво действие. За тях комедията наистина става драма. Както обикновено става, измъкват се само шефовете. Освен "Иванов" емигрират още Мацанкиев, Костов и Михайлов, а Дейвис и чиновниците от югославската легация в София, замесени в заговора, се евакуират като дипломатически персонал.
Вече в безопасност, ръководителите на заговора намират общ интерес с българската полиция да изтъкнат каква страшна конспирация са подготвили. На пресконференция в София се съобщава за голямата шпионска организация и противодържавния заговор. На 9 май 1941 г. в. "Днес" публикува на първа страница сензационните разкрития за готвения преврат и снимки на по-известните заговорници. След два дни за това съобщава и в. "Ню Йорк таймс". На неопитните конспиратори са приписани страшни деяния - даже и железопътната катастрофа при Калотина на 10 февруари 1941 г., при която загиват 7 железничари. Тя е плод на техническа неизправност, а не на саботаж, но заради Норман Дейвис и това е стоварено на плещите на пишман конспираторите. За да впечатли един българин, когото вербува за свой агент, Дейвис му казва, че инцидентът се дължи на британски саботаж. Агентът обаче е внедрен от военното контраразузнаване. Тази версия е изгодна и за двете страни. Англичаните си приписват дейност, а българите уж ги разкриват. На всичко отгоре Дейвис плаща на агента на контраразузнаването 200 хиляди лева.
Под съд са дадени 35 души, включително ръководителите на заговора и дипломатите задочно. Обвинителната реч трае 37 часа, а целият процес - 67 дни. Разпитани са над 200 свидетели, между които има и политици. БЗНС "Александър Стамболийски", компартията, македонските и тракийски организации се дистанцират от заговора и го обявяват за лична инициатива на д-р Г. М. Димитров.
Като се има предвид, че заговорниците не извършват никаква акция, присъдите са жестоки: 11 души, вкл. д-р Г. М. Димитров, Дейвис и четирима югославски дипломати, са осъдени на смърт, четирима на доживотен затвор, а останалите получават между 3 и 15 години. Оправдана е само съпругата на Гемето Мария, но е интернирана с двете си деца. За щастие никой не е обесен, тъй като повечето смъртни присъди са задочни, но конспираторите остават в затвора до 9 септември 1944 г.
След това д-р Г. М. Димитров се завръща в България. Поради отказа си да сътрудничи на комунистите той е принуден отново да емигрира и за втори път е осъден задочно на смърт. Никодим Попов го нарича "вечният емигрант". Умира във Вашингтон през 1972 г. През 1992 г. костите му са върнати в България. Ценко Барев споделя емигрантската му съдба, а Илия Млечков и Милан Дренчев лежат дълги години в комунистическите затвори. Тримата доживяват възстановяването на демокрацията в България и отново се включват в политическия живот.
Заговорът на Гемето, също както и на Горуня 25 години по-късно, остава само в сферата на плановете. Затова и двете конспирации са поставени назад в класацията. Все пак между тях има една съществена разлика. Ако пладнарите бяха постигнали целта си, историческата съдба на България през войната, а може би и след нея щеше да е друга, тъй като е ставало дума за тотална външнополитическа преориентация на страната. Това не може да се каже за заговора на Горуня. Конспирацията на Гемето, макар да е несериозна, е поставена по-напред заради по-високите си цели.