Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

40. Убийството на цар Асен І

Това е един от най-старите атентати в българската история, известен предимно от класическата драма на Васил Друмев “Иванко, убиецът на Асеня І”. Тя е написана заради един облог с Добри Войников, което не й пречи да е добра и общо взето исторически вярна, макар и наивна от днешна гледна точка. Но понеже класиката е нещо, което всички хвалят и никой не чете, нека разгледаме подробно този заговор.
Главните сведения за Иванко черпим от византийския хронист Никита Хониат и от Паисий Хилендарски, който е ползвал изгубени днес исторически извори. Иванко е първи братовчед на братята Асен и Петър ­ през 1185 г. те въстават срещу византийското владичество и през 1187 г. създават Второто българско царство. По-големият брат е коронясан под името Петър ІІ, което подчертава приемственосттта с първото българско царство (Петър І е синът на цар Симеон, царувал от 927 до 969 г.). Скоро Петър ІІ отстъпва престола на Асен, който е добър пълководец. В продължение на почти десет години новият цар систематично прави набези южно от Стара планина и на няколко пъти разбива изпратените срещу него византийски войски. При едно от тези сражения той успява да плени севастократор Исак Комнин, зет на византийския император Алексий ІІІ Ангел, и го отвежда в Търново. Този знатен пленник играе важна роля в бъдещия заговор срещу българския цар.
От управлението на Асен изглежда е имало много недоволни боляри. Скоро те се организират под ръководството на царския братовчед Иванко, който според Паисий Хилендарски бил пръв барон, а според Васил Друмев ­ главен началник на войската. Константин Иречек го описва като болярин с исполински ръст... човек, отдаден на страстите, но заедно с това с много практичен ум. Васил Друмев рисува Иванко като някакъв български Макбет, у когото властолюбието се бори с верността към царя. В драмата Комнин е злият гений, който раздухва амбициите на Иванко с помощта на дъщеря си Тодорка. Коварната мома му дава дума да се ожени за него, след като стане цар.
Исторически факт е, че чрез Комнин Иванко получава обещание за подкрепа от византийския император и по-късно се сгодява за същата тази Теодора. Присъствието на византийката в Търново обаче сигурно е литературна измислица, защото би било странно пълководец да ходи на война заедно с дъщеря си. Но дори да е така, по онова време Теодора едва ли е била особено сексапилна ­ научно доказано е, че е била на четири години. Освен това според Никита Хониат, който е съвременник, Комнин бил по-скоро млад и прибързан, отколкото хитър и коварен човек, и умрял в плен преди покушението срещу цар Асен.
По всичко изглежда, че образите на Комнин и Иванко в пиесата са силно повлияни от Шекспир. Иванко изглежда е не само ръководител, но и вдъхновител на заговора. Животът и по-нататъшната му съдба показват, че той е бил изключително честолюбив. Предпочитал е да бъде независим, макар и на малка територия, отколкото втори в голямо царство. Но дали само лични съображения са го тласкали към престола, или е смятал да промени цялата политика на Асеневци? Убийството на цар Калоян например (виж № 16) изглежда е продиктувано изцяло от лични причини, защото наследилият го Борил отначало продължава неговата политика. При атентатите са важни не само резултатите, а и подбудите.
Цар Асен последователно воюва срещу Византия и отхвърля всички предложения за мир, поставяйки неприемливи условия. Управляващата там династия на Ангелите търси съюзник срещу него в лицето на унгарските крале, които нападат България от северозапад и така отвличат вниманието и силите й от Византия. Асен пък се съюзява със сръбския крал. Като търси опора в Константинопол, Иванко за разлика от Борил обръща наопаки дотогавашната външнополитическа ориентация на България, което би могло да има съдбоносни последици.
Днес вдъхновителите на атентатите стоят в сянка и за отстраняването на политическите си противници наемат обикновено платени убийци. Дори да ни изглежда странно, че Иванко се нагърбва лично с кървавия акт, това може да има съвсем просто обяснение. Несъмнено той се е ползвал с доверието на Асен, имал е лесен достъп до него и е можел да го посещава въоръжен. По онова време, когато от личността на царя е зависело всичко, мерките за сигурността му не са отстъпвали на задачите на днешната Национална служба за охрана. Нещо повече, щатът е бил раздут с разни несъществуващи днес служби като дегустатор на царските ястия и напитки (за да не отрови някой Негово Величество).
В пиесата Иванко заблуждава царската дъщеря Мария, че я обича и получава от нея ключ от покоите на Асен. Според Паисий обаче атентатът става другояче. До царя достигат сведения за заговора и една нощ той повиква Иванко при себе си, разобличава го и го осъжда на смърт. Асен обаче нарушава правилото “не отлагай днешната работа за утре”. Заговорниците са готови за действие и изпреварват изпълнението на присъдата. Иванко приготвил много свои хора по улиците. Уловили царските стражи и завладели царския дом. Накрая и в двете версии, литературната и историческата, Иванко вади меч и пробожда царя.
След убийството на Асен той завзема столицата, но не успява да установи контрол над държавата. През зимата на 1196-1197 г. бившият цар Петър ІІ обсажда Търново с верните си войски и за да се удържи на престола, Иванко иска обещаната помощ от византийския император. Той му праща две армии, чието нашествие в столицата би поставило под въпрос толкова скоро извоюваната българска независимост. По пътя към целта си обаче Иванко не се спира пред нищо и излага страната на риск. За негово нещастие (и за късмет на България) по пътя армиите се вдигат на бунт и се връщат, без да стигнат Търново. Тогава Иванко напуска столицата и според Константин Иречек се предава на Петър, който отново се възкачва на престола.
По онова време законите не се различавали много от Крумовите, а наказанията били доста по-сурови, отколкото са днес. Вместо затвор имало тъмница, вместо принудително изселване ­ заточение. Както е известно, хан Крум наказвал кражбата с отрязване на ръка, което било мека присъда и отговаряло горе-долу на днешния поправителен труд. Обикновено държавната измяна се наказвала със смърт, а замяната й с ослепяване се смятала за особено хуманно отношение. Подобна снизходителност се проявявала, когато се смятало, че престъпникът може да се поправи, т. е. ослепяването било нещо като условна присъда. Смъртните наказания още не били отменени и се извършвали по най-различни изпълнени с фантазия начини ­ набиване на кол, разкъсване с коне, отсичане на главата или хвърляне от скала, за което търновският хълм Царевец предлагал подходящи природни условия. Освен това екзекуциите били публични, което съчетавало полезното с приятното. От една страна, народът се уверявал в силата на властта (днес теорията го нарича възпираща функция на наказанието), а от друга ­ запълвал донякъде острия си недостиг от развлечения.
След като Иванко се предава, към него се отнасят доста снизходително, което противоречи на духа на епохата. Той нито е убит, нито даже ослепен. Възможни са две обяснения за учудващото великодушие на цар Петър ІІ. Според византийските хронисти той бил мек и добър човек с повече дипломатически, отколкото военни способности. Или Петър просто се е смилил над братовчед си, защото не е виждал бъдеща заплаха за престола и династията от негова страна, или, напротив, съмишлениците на Иванко са били доста силни и влиятелни, така че царят не е могъл да се разправи с тях и се е страхувал, че с убийството на предводителя им ще ги подтикне към отмъщение. Развитието на събитията лансира втората версия като по-достоверна.
Така Иванко спасява живота си и се впуска в нови приключения. Скоро той успява да избяга при византийците, които го посрещат с почести. И как не, след като е отстранил един техен опасен противник. Алексий ІІІ го сгодява за племенницата си Теодора, дъщеря на Исак Комнин от императорската сестра, и му дава своето име. Иванко-Алексий хвърлил око на майка й Анна, но се примирил, след като бил назначен за управител на Пловдивска област с главна задача да спира набезите на българите и куманите в Тракия. Той изглежда е бил талантлив пълководец, защото успява да се справи със задачата си, но жаждата му за власт скоро го подтиква към нова измяна.
През 1198 г. Иванко решава да се обяви за независим владетел. За да се противопостави на византийците, той построява крепости в Родопите и сключва съюз с цар Калоян, който наследява междувременно убития Петър на търновския престол. Както се вижда, пред политическите съображения отстъпват дори роднинските чувства ­ срещу главния си враг Калоян се съюзява с убиеца на своя брат. Византийският император праща срещу Иванко пълководеца Мануил Камица със силна войска. Пред превъзхождащия го по численост противник пловдивският управител отстъпва равнината и се оттегля в Родопите. Камица го преследва в планината, но там Иванко устройва засада, разбива войската му, а него пленява и го праща като подарък на цар Калоян.
Тогава византийският император решава да замени силата с коварство. В тази дисциплина Алексий ІІІ бил особено добър ­ той заграбва престола от родния си брат Исак Ангел, като го ослепява. Императорът подлъгва Иванко с обещание да му отстъпи всички завзети от него земи и през 1200 г. с измама го пленява близо до днешния Асеновград. Иванко е хвърлен в константинополска тъмница, където умира. В това последно негово начинание може и да са му помогнали. Смъртта му очевидно е настъпила преди 1204 г., защото когато кръстоносците завладяват византийската столица, те не го заварват жив. Според Паисий го наследил брат му Митар, който продължил да воюва с Калоян, но накрая българският цар го победил и убил.
А каква е съдбата на другите герои на тоя заговор? Комнин, който в пиесата накрая избягва заедно с дъщеря си, според Никита Хониат не надживява Асен и умира в Търново. Братята на убития цар ­ Петър и Калоян ­ го наследяват, но също стават жертва на атентати. Фаталната жена Теодора Комнина-Иванкова пък е омъжена за друг български болярин, Стрез, който се откъсва от Калоян и се установява като самостоятелен владетел в Македония.
Асен е един от четиримата български царе, чиито убийства са включени в класацията. Неговото е оставено последно не защото той е бил слаб и незначителен владетел, а защото смъртта му не подлага страната на големи сътресения. Атентатът срещу него е успешен, но заговорниците не постигат целите си. Цар Асен става родоначалник на династия, която издига България до първостепенна европейска сила.