Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история


4. Арабаконашкият обир

Това е епизод, за който всеки е чувал, но никой нищо не знае. Във всички учебници по история се споменава, че в резултат на обира в Арабаконак, извършен от Димитър Общи, тайната революционна организация била разкрита, а Левски ­ заловен. С това се изчерпват сведенията, които дава българското училище.
Повечето данни за този атентат дължим на Стоян Заимов, който през 1874 г. е бил заточен в Диарбекир и там се среща с осъдените съзаклятници на Димитър Общи. Той научава от първа ръка за “Арабаконашкото събитие” и през 1884 г. го описва във втора книга на своите спомени под общото заглавие “Миналото”. По това време повечето участници са били още живи. Заимовите мемоари имат недостатъка, че са белетризирани като разкази, а източниците му, конспираторите, не са били очевидци на всички описвани събития. Затова авторът не винаги е прецизен, но с помощта на турските съдебни протоколи повечето факти са уточнени.
Според Стоян Заимов решението да се нападне турската хазна е било взето от Ловешкия окръжен комитет на тайната революционна организация през август 1872 г. в дома на поп Лукан. Предложението е на Димитър Общи, помощник на Левски. Тази версия не е доказана. По-късно самият Общи пред турския съд заявява, че идеята дал Станьо Хаджистанев, чорбаджия от Тетевен и член на тамошния революционен комитет от основаването му. Арестуваният Хаджистанев естествено отрича. Няма обаче съмнение, че инициативата и цялата организация са работа на Димитър Общи.
Това е един от най-интересните авантюристи в нашата история. Истинското му име е Димитър Николов. Роден е в село Дяково близо до Скопие вероятно през 1835 г. Напълно неграмотен, той харесва думата "космополитизъм" и затова си дава сам прякора Общи; с това иска да каже на света, че той желае да принадлежи на всичките въстания ­ пише Заимов. И наистина Димитър Общи изживява живота си като гражданин на света и рейнджър на епохата. През 1862 г. се записва доброволец в Първата българска легия в Белград. Сетне где се е бавил до 1865 г. забравил съм ­ пише войводата Панайот Хитов, ­ но на 1865 г. той се появи у четицата при Стояна (Стоян войвода, шурей на Хитов). Сетне отива доброволец при италианския революционер Джузепе Гарибалди и остава в неговата армия от 24 май до 20 септември 1866 г., за което е награден с грамота. Стефан Каракостов, автор на няколко книги и очерци за Общи, го нарича фаталния гарибалдиец.
Когато Гарибалди разпуска доброволците си, Общи отива на остров Крит и през 1866-1867 г. взима участие във въстанието срещу турците. Ползата му е, че получава гръцки паспорт, който по-късно му спасява живота. След Критското въстание горещата кръв на Димитър Общи го тегли към българските хайдути. Той моли Панайот Хитов да му помогне със средства, за да организира своя чета, но Хитов му отказва: ... аз му казах, че не са опитни и ще ги избият потерите. Общи, който не обича да се подчинява, все пак хваща Балкана, но старият войвода излиза прав: скоро го залавят. От въжето го отървава гръцкият му паспорт. След това влиза в четата на Тодор войвода, но се скарва с него и се отделя с още двама четници. Скоро единият избягва, а при сражение с турците другият е тежко ранен. По негово желание Общи го убива. През 1870 г. той тръгва с друга малка чета, но и тя скоро се разпада.
След като Васил Левски създава Вътрешната революционна организация и двамата с Каравелов основават Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, от Румъния пращат Димитър Общи за помощник на Апостола. Дързък на думи, Общи обича да се изхвърля и някои членове на Ловешкия комитет като Анастас Попхинов, Иван Драсов и Димитър Пъшков са очаровани от него. Левски обаче е резервиран от самото начало и държи Общи настрани от големите тайни на организацията. Той вижда, че помощникът му е неподходящ за конспиратор. В едно писмо го описва така: Бай Димитър не е предател, но неразбран, горделив и говори за работи от себе си, без да знае къде водят... А на Каравелов се оплаква: Димитър Общи ще го извадим от службата му поради неспособността му... по кръчмите на хората говорел: "Ей, братя, купувайте си оръжие, че знаете ли, лятоска (ще) има нещо!"
На всичко отгоре Общи не се подчинява на Левски. Той жадува за самостоятелност и се предлага за апостол в Македония, но Левски не го пуска. Все пак по настояването на Ловешкия комитет му се дава свобода на действие в района на Орхание. Но и в този ограничен периметър жадният за слава Димитър Общи крои големи планове.
Организацията има остра нужда от пари за оръжие. БРЦК иска от комитетите в страната 2000 турски лири. Тогава Общи предлага обира на турската хазна. Така, вместо да се налага "патриотичен данък" на по-богатите българи, парите ще отидат "от народа за народа". Планът е следният.
В Орхание се събират данъците от околията и с въоръжена охрана се изпращат в София. Ковчежникът в Орхание Марин Николов е българин и член на местния революционен комитет. Той знае кога пращат хазната в София и колко пари има в нея. По знак, даден от него, Общи с чета от десетина юнаци ще причака конвоя в теснините на Арабаконашкия проход и ще ограби хазната. За заблуда на властите хората му ще са облечени в униформи на турски войници от Видинския гарнизон.
По обичая си Общи се захваща да организира акцията с енергия, но без дискретност. На Тетевенския революционен комитет е възложено да излъчи "отбора юнаци" и да приготви турските униформи. Всички от комитета и четата знаят защо се събират. На преките участници е обещана награда от по 1000 гроша (10 лири). През нощта на 10 срещу 11 септември 1872 г. Димитър Общи събира членовете на Орханийския революционен комитет, за да се насрочи дата за обира. Събранието е разочарование за него. Първо, оказва се, че в хазната има само малко над 1000 лири. Второ, орханийци искат да знаят мнението на Централния комитет и на самия Левски за акцията. Още на сутринта идва куриер от Ловеч. Васил Левски е против обира. Според него такава авантюра няма смисъл, ако в хазната има по-малко от 10 000 лири. Апостола заповядва четата да се разпусне.
Честолюбивият Димитър Общи смята, че това ще накърни авторитета му пред тетевенци и решава на своя глава да извърши обира. Трябва да се признае, че революционните комитети в Тетевен, Етрополе и Орхание му оказват пълно съдействие. Приготвени са коне, които да пренесат парите, и даже лъжесвидетели ­ членове на революционните комитети, които да заблудят турските власти със сведения за някакви скитащи из гората войници, които грабят наред. На 19 септември четата, определена за нападението, се събира в махалата Черни Вит, Тетевенско. Според изследователя проф. Димитър Панчовски тя се състои от 17 души, между тях и един турчин. Те получават турските униформи и се отправят към мястото на засадата в Арабаконашкия проход. До местността Бели камък ги отвежда овчарят Ильо Керемидата. Там ги чакат куриерите на орханийския комитет Велчо Шунтов и Божко Генчев. Овчарят е отпратен с награда от 50 гроша и нареждане да мълчи под страх от смъртно наказание.
На 22 септември 1872 г. хазната тръгва за София. Парите се превозват с биволска кола. Охраната се състои от няколко конни заптиета. Велчо Шунтов настига уж случайно конвоя и го изпреварва, за да занесе на Общи вестта, че решителният миг наближава. По заповед на Димитър Общи трима четници трябва да се мерят в първия стражар, трима във втория, а останалите в задните. Когато конвоят наближава местността Пантата, го посреща залп. Охраната не прави никакъв опит за съпротива и препусва назад към Орхание. Каруцарят се скрива в храстите. Хазната е пленена, без да се пролее капка кръв.
Парите се натоварват на конете и четата се отправя към кошарата на Цоло Тополски, където е предвидено да се разделят парите. Те се оказват 125 000 гроша (1250 турски лири). Водачът на четниците Тодор Бръмбара получава награда от 1000 гроша, а останалите по 500. Участниците в обира се преобличат в собствените си дрехи и се пръсват по домовете си. Стоян Костов, който е раздал униформите, ги събира и ги скрива. От парите 36 000 гроша са заровени в двора на ханджията Цвятко Вълчев от Правец; две торби с по 1000 гроша са зарити близо до мястото на засадата, а останалите са пренесени и скрити в Тетевен.
В това време избягалите стражари занасят вестта за грабежа в Орхание. Каймакаминът съобщава телеграфически в Русе и София и на 27 септември в Орхание пристига софийският окръжен управител Мазхар паша, за да разследва станалото. На мястото на обира е открита една подофицерска нашивка. Тя е от униформата на Димитър Общи и потвърждава версията, че обирът е извършен от войници. Турските власти не попадат на никакви други следи и на 1 октомври пашата се връща в София. Орханийският каймакамин свиква на съвет първенците, за да се посъветва с тях какви мерки да се предприемат. Между участниците в съвещанието има много членове на тайните революционни комитети. Така конспираторите от самото начало са в течение на вземаните от властта мерки. Нещо повече, етрополският главен учител Тодор Пеев, председател на местния комитет, е изпратен на държавни разноски да търси следи от грабителите във Влашко.
Предателството става чак след месец. Разкритието започва заради една жена. Не е съвсем сигурно коя е тя. Заимов и Каракостов смятат, че е проговорила жената на Ильо Керемидата, д-р Парашкев Стоянов обвинява жената на Тодор Бръмбара, а Васил Бошаранов и Гаврил Брънчев, участници в акцията ­ жената на Стамен Ташев. Сигурно е, че самото предателство е извършено от братята Мино и Стамен Ташеви, които малко преди обира срещат Божко Генчев и Велчо Шунтов в гората. Братята съобразяват, че двамата са участници в конспирацията, и отначало се опитват да ги изнудват. Искат им 20 000 гроша от заграбеното, за да си мълчат. Шунтов ги заплашва със смърт, ако проговорят. Изглежда, че отначало това стряска Ташеви, но един октомврийски ден става фаталният семеен скандал в дома на Стамен. След Освобождението Васил Бошаранов го описва на Захари Стоянов така:
Стамен отишъл в клисурата за дърва, и срещнал един керван коли с ракия "Загарска". Той пинал: от тази бъчва малко, от онази малко и тъй наш Стамен се напил и не набрал дърва. Вечерта като се върнал празен, жена му се скарала и той се одумал (оправдал) с това: “че не го оставили хайдуците на хазната да набере дърва, понеже ги водил да им покаже пътят”. В този момент дохаждат заптиетата Абдураман и Ибу да изкарат колата стаменова на ангария, жената разядосана им отговорила, “че те знаят само ангария, кокошки и масло, а не можат да хванат хайдуците”. Прибавила още “че днес мъжът й водил хайдуците, утре на ангария, а децата й да седят гладни”...
Вестта, че Стамен Ташев знае нещо за обира, веднага стига до каймакамина и той го разпитва. Гаврил Брънчев съобщава, че той (Стамен) не знаел какво да каже друго... освен това, че Велчо Шунтов всичко знае. На 19 октомври Генчев и Шунтов са арестувани. Разпитите са придружени с мъчения и двамата скоро разказват всичко, което им е известно.
Известен веднага за разкритията, Димитър Общи отново съставя авантюристичен план ­ да се нападне орханийският конак и да се освободят затворените заговорници, а двамата братя предатели да се съсекат посред бял ден на улицата. Той се надява да събере стотина души за нападението, но тетевенският комитет се противопоставя заради силния гарнизон в Орхание, който превръща акцията в лудост.
На 20 октомври 1872 г. Мазхар паша идва лично да ръководи следствието. Арестувани са някои от четниците, извършили грабежа, и са намерени почти всички пари ­ около 115 000 гроша (1150 лири). От останалите 10 000 гроша само 3500 се използват наистина от революционната организация ­ Общи ги праща по Тодор Пеев на Любен каравелов в Букурещ за издаването на в. "Свобода". Водачът на четата Тодор Бръмбара веднага издава Димитър Общи. Той побягва от Тетевен, преоблечен в женски дрехи, за да се опита да премине в Румъния, но по пътя за Плевен е арестуван в един хан. Подведен от огромното си самомнение, той иска да го отведат в Цариград, за да говори със султана, но накрая склонява да даде показания пред специалната правителствена комисия в София. В този извънреден съд са участвали 10 души, от които четирима са българи. Същите хора по-късно съдят и Левски.
При разпитите Общи и другарите му възприемат наивната тактика да подчертават, че са революционери, а не престъпници, и да разказват за масовостта на вътрешната организация, за да стреснат властите. При това Общи, за разлика от много други, не е инквизиран. Той издава целите комитети в Орхание, Етрополе, Тетевен и Ловеч и започват масови арести. Тетевенският учител Иван Фурнаджиев пръв споменава името на Левски. Става ясна ролята на Каравелов. Избухва дипломатически скандал, който предизвиква правителствена криза в Румъния. Високата порта иска от букурещкия кабинет да й предаде Любен Каравелов, за да бъде съден. Министър-председателят Катарджи се съгласява, но Каравелов е предупреден от приятели и избягва в Сърбия. Там го посрещат с възторг като “Мацини на Балканите”. Румънската общественост обвинява правителството в слабост и отстъпчивост пред Турция и на 10 януари 1873 г. то подава оставка. Новият премиер Когълничану разрешава на емигранта да се върне в Букурещ, но архивата на БРЦК вече е предадена на турското консулство, което веднага я препраща в София. Заловена е и снимка на Апостола. Властите я размножават и разпращат из империята.
Като се има пред вид, че при обира не е проляна кръв, присъдите са изключително жестоки. Димитър Общи е осъден на смърт, а 62 души са заточени в Мала Азия. На 19 декември присъдата на Общи е утвърдена от султана, но изпълнението й е забавено поради едно много важно събитие ­ на 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен в Къкринското ханче. Съдът прави няколко очни ставки между него и Общи, на които Димитър потвърждава самоличността на Апостола. След като прави тази последна услуга на турските власти, Общи е обесен на 16 януари 1873 г. в София.
Подобно на аферата мис Стоун (виж № 7) и това нападение е замислено, за да се финансира националноосвободителното движение. Макар обирът да е успешен, той се превръща в провал, защото хората, които го извършват, са храбри бойци, но лоши конспиратори. Поставен е толкова високо, защото той става причина да бъде заловен Левски. Като национален герой Апостола на свободата стои над всички други личности, върху които са извършени покушенията, описани в тази книга.
Минават 66 години и Димитър Общи едва не се сдобива с паметник. На 14 декември 1939 г. в петия си брой току-що създаденият вестник “Ботевградска дума” съобщава: Образуван е в София Комитет под председателството на г. Станчо Кехлибаров ­ председател на Софийската колоездачна област, който си е поставил за задача да увековечи делото на ония доблестни българи, които организираха и извършиха обирът на турската хазна в Арабаконашкия проход през периода на революционната освободителна епоха. В историята това дело е известно под името “Арабаконашкото приключение” и в него са взели участие членове на революционните комитети от нашата и Тетевенска околии.
За щастие комитетът не успява да постигне целта си. На мястото на засадата има паметник на руски воини, убити в Освободителната война през 1877-1878 г. Този чужд гроб напомня за една от най-злощастните фигури в българската история ­ Димитър Общи.


Орхание се е казвал днешният Ботевград. До 1864 г. той е с. Самунджиево, но Мидхат паша го прави околийски център и му дава името Орхание в чест на един от първите турски султани Урхан или Орхан (1326-1359). – Бел. авт.

Джузепе Мацини (1805-1872) ­ италиански национален герой, борил се заедно с Гарибалди за обединението на родината си. ­ Бел. авт.