Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

25. Убийството на задграничните представители

В дългата поредица братоубийства между македонските дейци това може да се смята за първото.То е вдъхновено от Яне Сандански и изпълнено от Тодор Паница. И двамата влизат в освободителните борби на македонските българи като четници на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), към който принадлежи и Борис Сарафов. По-късно преминават на страната на вътрешната организация (ВМОРО), ръководена от Иван Гарванов и Христо Матов. Защо бившите съратници стават смъртни врагове?
От самото си начало македонското движение е белязано от разцепление, което прераства във вражда, а после и в омраза. Първи помежду си враждуват ВМОРО И ВМОК, които имат обща цел, но различни възгледи за средствата на борбата. През 1905 г. Върховният комитет се разпуска, но започва разцеплението в самата вътрешна организация. В нея се очертават две крила. Едното, към което принадлежи Яне Сандански, е за интернационализиране на организацията, дотогава чисто българска, и против всякаква външна помощ, включително и от България. Това крило изпада под влиянието на тесните социалисти (после комунисти). Другото, по-умерено крило, се възглавява от Иван Гарванов, Христо Матов и бившия ръководител на “върховистите” Борис Сарафов. След като загива Даме Груев, наричан “геният на компромиса” между двете крила, разногласията провалят конгреса на организацията в София през 1906 г. и довеждат до разкол. Оттук нататък главни аргументи в споровете стават пистолетите.
В този драматичен момент в българската история се намесва едно ловно куче. Според английската историчка Мерсия Макдермот групата на Сандански напуска София и отива в Кочериново не за да провали конгреса, а за да чака преместването му в Рилския манастир, което някой в София бил предложил. На нова година (1 януари 1907 г. ст. стил) пияните революционери тръгват за село Рила. По пътя войводата Михаил Даев застрелва едно ловджийско куче, задето го лаело. Започва престрелка с ловците, при която двама от тях са убити, а един е ранен. Полицията погва групата на Сандански, която се спасява с бягство към границата в сняг до пояс. Така конгресът не успял да се открие поради привидно случайно стечение на обстоятелствата – пише г-жа Макдермот. И изказва подозрението, че Даев умишлено е убил кучето: Тепърва предстои напълно да се изясни до каква степен тези събития действително са били случайни или са били предизвикани умишлено.
Всъщност Мерсия Макдермот в своето пристрастие към Яне Сандански преувеличава заслугите му и подценява неговите грешки. Групата му просто проваля конгреса, след като не успява с процедурни манипулации да наложи своето мнозинство. Никакво продължение на конгреса в Рилския манастир не се е предвиждало. Самият Яне казва на пратените в Рила парламентьори, че с Гарванов и Сарафов не може да има компромиси, отстъпки или сътрудничество – цитатът е от самата г-жа Макдермот. В тяхно лице Сандански вижда съперници за лидерството в организацията. Още преди смъртта на Даме Груев той се опитва да завземе властта и предлага Серският окръжен комитет, чийто член е, да встъпи в ролята на Централен.
След като групата на Сандански напуска конгреса, останалите делегати решават да не избират нов Централен комитет, а само задгранични представители на ВМОРО в България. Избрани са Борис Сарафов, Христо Матов и Иван Гарванов. Сандански не ги признава и ги нарича “неовърховисти”. През август 1907 г. той предлага Задграничното представителство да бъде премахнато като орган, но понеже не може да наложи това решение, взема мерки да го изпълни в чисто физически смисъл.
Двата лагера започват да се дебнат взаимно. И днес историците не са единодушни кое от по-нататъшните събития е причина и кое – следствие. Със сигурност се знае, че войводата Михаил Даев се разочарова от Сандански и вижда в неговите амбиции главна пречка за единството във ВМОРО. Той предлага да използва близостта си с Яне, за да го убие. Не е известно дали Гарванов, Матов и Сарафов са узнали нещо за неговите намерения. Даев ги описва в писмо до Гарванов и го праща по най-близкия си приятел – Тодор Паница, на когото е кум. Това се оказва фатална грешка.
Паница не е от Македония, но е племенник на майор Константин Паница, боготворен от македонските революционери. Чичо му е екзекутиран за заговор срещу цар Фердинанд по времето на Стамболов. Като Яне Сандански младият Тодор влиза в Македония за пръв път с една върховистка чета и проявява забележителна смелост и всеотдайност. Името и личните качества му спечелват всеобщо уважение, затова е избран за заместник на войводата Даев. Веднага след като той му поверява писмото си, Паница го предава на Сандански. Заради “заговора” Даев, Сарафов и Гарванов са осъдени на смърт от Яне и трима негови съратници.
Присъдата на Даев е изпълнена на 30 октомври 1907 г. Според историка Христо Силянов, деен участник в организацията, войводата бил измъчван и убит; според г-жа Макдермот му разрешили да се самоубие, след като се разкаял и писмено признал вината си. Все пак факсимилето на тези писма никой не е виждал – съдържанието им е известно от публикации на санданистите в оправдание на извършеното. А Силянов твърди, че Даев е прострелян с два куршума и погребан с вързани ръце. Защо са го вързали самоубит, остава неясно.
Конспиративният гений на Сандански проличава от факта, че убийството на Даев е запазено в тайна повече от месец. Само Ванче Михайлов може да се мери в това отношение с него. Тази потайност е част от заговора за ликвидирането на Сарафов и Гарванов. За техен екзекутор е избран Тодор Паница. Той е известен като човек, който стреля еднакво добре с двете си ръце и с револвер улучва джобен часовник от 30 метра.
Като доверено лице на Даев Паница отива в София с препоръки от вече убития си кум и се представя за разочарован от Яне Сандански. Оплаква се, че заради женитбата си е порицан от него, и бързо спечелва доверието на задграничните представители. За последни уточнения на заговора Сандански също отива в София и вероятно по конспиративни съображения си тръгва на 28 ноември 1907 г.
На следващия ден, 29 ноември (12 декември по нов стил), Паница е поканен на прощална вечеря в дома на Борис Сарафов на ул. ”Осогово” 36 в София. На другия ден той уж щял да тръгне за Македония да се присъедини към Даев. Христо Матов не идва на вечерята и това му спасява живота. След гощавката семейството на Сарафов оставя тримата мъже сами. Към 23 часа двамата гости си тръгват и Сарафов ги изпраща. На вратата Паница се обръща и казва: Има само още един въпрос... При тези думи вади пистолета и застрелва двамата задгранични представители в главите.
Гарванов и Сарафов загиват на място. Телата им затискат вратата и убиецът не успява да я отвори. Паница се връща обратно, прекосява жилището покрай слугинята и избягва през задния двор. Полицията е вдигната на крак. Арестувани са много съратници на Яне Сандански, включително и писателят Антон Страшимиров, който е народен представител и за целта е лишен от депутатския си имунитет. Един актьор от Народния театър е задържан само защото се опитал да вземе от гримьорните перука и брада – заподозрели го, че ще ги даде на Паница да се дегизира. За залавянето на Сандански и Паница живи или мъртви е обявена награда.
Самият Паница обаче не е заловен. Той се досеща, че всички изходи на столицата ще бъдат блокирани и се скрива в София. На сутринта се предрешава и прекарва следващия ден в Борисовата градина. От вестниците научава за предположенията на полицията, че ще се опита да се върне в Македония през Дупница, затова решава да тръгне в обратна посока. Заминава с влака за Варна и оттам отива при жена си Екатерина Измирлиева – братовчедка на поета Христо Смирненски. Тя е учителка в Несебър. За наивността на полицията в онези години може да се съди по факта, че при най-близкия му човек, където би трябвало да го потърсят веднага, той остава необезпокояван два дни. След това пеш отива в Бургас, взема влака за София, слиза на гара Саранбей (днес Септември) и през Лъжене (днес Велинград) преминава в Македония.
Яне Сандански хладнокръвно изчаква в Рилския манастир вестта, че екзекуцията е извършена, и преминава в Македония. Арестуваните му съмишленици са второстепенни и след известно време са освободени. Eдва през втората половина на декември 1907 г. се разчува за смъртта на Даев. Сандански обяснява причините за убийството на задграничните представители в отворено писмо до софийската преса, но поради общественото възмущение в страната няколко месеца нито един вестник не се съгласява да го публикува. Турското правителство е обявило награда от 3500 лири за главите на Сарафов и Гарванов. Разнася се слухът, че наградата е изплатена. Въпреки това другарите на убитите начело с Христо Матов и Тодор Александров решават да не търсят отмъщение поне на българска територия.
Големият български артист Кръстьо Сарафов, брат на Борис, смята Антон Страшимиров за вдъхновител на двойното убийство. Дадох си дума, че ще го убия – разказва той на Ванче Михайлов 25 години по-късно. По онова време Страшимиров живее на партерния етаж в една къща на ул. “Раковски” в София. Една вечер Кръстьо Сарафов и другият му брат Вълчо издебват писателя, като се прибира и сяда зад бюрото си. Артистът се покачва на гърба на брат си и вдига револвера да застреля Страшимиров, но ръката не му се подчинява. Не съм за тая работа – признава Сарафов и се отказва от отмъщението.
През юли 1914 г. Сандански и Паница са обхванати от амнистията, гласувана от българския парламент. Но те не избягват отмъщението. Убийството на Сандански е описано в тази книга (виж № 27). Тодор Паница го надживява и остава сред привържениците на разрешаването на македонския въпрос в рамките на една Балканска федерация. Федералистите са толерирани от управлението на Стамболийски, но след преврата на 9 юни 1923 г. са принудени да емигрират. Автономистите, както се наричат членовете на възстановената от Тодор Александров вътрешна организация (ВМРО), ги преследват и в чужбина. Паница дори във Виена се движи само с телохранител и спи с пистолет под възглавницата.
След убийството на Тодор Александров (виж № 34) неговият наследник Ванче Михайлов решава да отмъсти на Паница. Този гений на конспирацията избира същия подход, който Паница използва при убийството на Сарафов и Гарванов – убийството да се извърши от доверено лице на жертвата. Михайлов се спира на собствената си годеница Менча Кърничева, родом от Крушево. Никой не знае, че тя му е близка, а Менча познава балдъзата на Тодор Паница Магдалена. На 19 януари 1925 г. Менча пристига във Виена и присъства на сватбата на Магдалена. Постепенно се сближава със семейството на Паница и на 7 май 1925 г. ги кани на постановката “Пер Гинт” от Ибсен във виенския Бургтеатър. Билетите са за отделна ложа. През четвъртото действие Менча Кърничева застрелва в гръб Паница и ранява жена му и телохранителя Яне Богатинов. Австрийският съд я осъжда на 8 години затвор, но е освободена поради заболяване. Когато Менча се връща в България, Ванче Михайлов се оженва за нея.
Така след 18 години идва разплатата, което показва колко дълготрайно въздействие има атентатът срещу Гарванов и Сарафов. Затова той е поставен пред всички други братоубийства сред македонските българи.