Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

24. Убийството на Александър Димитров

Срещу правителството на Александър Стамболийски са извършени много атентати. Хвърляни са бомби срещу министерската ложа в Народния театър (виж № 47) и колата на Райко Даскалов; планирано, но неосъществено е убийството на самия Стамболийски. В основата на всички заговори е Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Нейна първа мишена сред земеделските лидери става Александър Димитров, наричан Брадата. Той е от кюстендилското село Слокощица, район, който македонските четници смятат за своя естествена база, тъй като е близо до границата. Димитров винаги е поддържал връзка с македонските дейци. Според неговия секретар Стоил Стефанов като млад учител дори е взел участие в една чета. Особено го възхищава Яне Сандански. Но когато става министър на вътрешните работи в правителството на Стамболийски, влиза в конфликт с възстановената ВМРО.
Още с поемането на премиерския пост през октомври 1919 г. Стамболийски започва да съставя списъци за арест на погромаджиите. Така наричат тогава отговорните за намесата на България във войната на страната на Централните сили. Целта на Стамболийски е още преди подписването на Ньойския договор да докаже на победителите, че българският народ ще търси отговорност от своите политици и така да издейства по-благоприятни условия за мира. Сред погромаджиите са главно видните дейци на младолибералната партия на Васил Радославов, управлявала през Първата световна война, но също ген. Александър Протогеров и Тодор Александров, членове на ЦК на ВМРО. Тодор Александров е един от най-активните привърженици на Централните сили. Чрез тях той се надява България да отвоюва Вардарска Македония, останала след Балканските войни в границите на Сърбия. Затова Александров организира през 1915 г. провокацията, известна в историята под названието Валандовската акция (виж № 31).
Погромаджиите, в това число Александров и Протогеров, са прибрани в участъците в нощта на 4 ноември 1919 г. Арестите поставят правителството в сложно положение. От правна гледна точка срещу задържаните не може да бъде повдигнато обвинение. За политика, дори когато е с пагубни последствия, може да съди само историята. Сърбия иска двамата да й бъдат предадени - целта на Белград е да обезглави опасната организация. Стамболийски е против, но не смее да откаже. След Първата световна война победителките Англия и Франция дават на своята съюзничка истинска империя. Срещу тази два пъти по-голяма, враждебно настроена държава, наречена по-късно Югославия, България е обезоръжена. Съзнавайки слабостта на страната, премиерът се стреми да поддържа добри отношения със западната съседка.
В правителството се оформят две мнения по въпроса: за и против. Ал. Димитров, привърженик на "здравата ръка" и "силната власт", предлага драстично решение: да се избият арестуваните без съд, включително двамата македонски водачи. Той, както свидетелства началникът на софийската полиция Антон Прудкин, смята, че е дошъл благоприятният момент да се ликвидира с македонските водачи, както и със самото движение. Има многобройни доказателства, че Александър Димитров никога не е изпитвал особено уважение към законите и политическата принципност. През Първата световна война например той увещава Стамболийски да се съгласи БЗНС да влезе в коалиционно правителство с либералната партия, а след като идеята пропада, планира убийството на премиера Радославов; след това пък го предупреждава за подготвяния атентат...
Своенравният софийски градоначалник не е съгласен със своя министър. Той смята, че за България ще е унижение нейни поданици да бъдат съдени от чужда държава, и след един разговор с Александър Димитров решава да действа на своя глава. Прудкин чува, че се готви бягството на двамата, и решава да го улесни. Когато му искат позволение да отведат Тодор Александров от затвора на разпит, той веднага го дава. По пътя естествено затворникът избягва. Скоро след това и Протогеров уж се разболява. Прудкин отново разрешава да го преведат в арестантското отделение на Александровската болница. Един ден в болницата идват полицаи с файтон и служебна бележка от следователя да вземат генерала на разпит. Никой повече не го вижда. В онези времена МВР не е давало работно облекло на своите служители - всеки полицай си е шиел униформата сам, така че не е било трудно да се осигури необходимият реквизит.
След бягството им Александър Димитров започва да получава заплашителни писма от ВМРО. Той заповядва на Прудкин на всяка цена да намери и залови двамата македонски водачи. Трагедията на вътрешния министър е, че няма достатъчно власт дори над собствените си подчинени. По онова време много хора в полицията, армията и в държавния апарат изобщо симпатизират на македонската кауза. В спомените си Прудкин признава, че два пъти като градоначалник среща случайно Т. Александров по улиците след бягството му, но не се издава, че го е видял. На 23 декември 1919 г. се получава сигнал, че двамата се крият в една вила в курорта Костенец. Софийският градоначалник е изпратен да ги арестува със служебния автомобил на премиера, но сигналът се оказва фалшив. На посоченото място не намират никого.
На 30 май 1921 г. Александър Димитров се среща в Белград с министър-председателя на югославското кралство Никола Пашич и му обещава да не пропуска чети в Македония. В своята борба с ВМРО правителството на БЗНС се опира на другото крило в македонското движение - федералистите. Така се наричат последователите на убития Яне Сандански, които се борят за решаване на македонския въпрос в рамките на една балканска федерация. Хората на ВМРО, или автономистите (защото са за автономна Македония), взимат на мушка федералистите и така възобновяват братоубийствата, започнали през 1907 г. с хладнокръвния разстрел на Борис Сарафов и Иван Гарванов (виж № 25). На 28 юни 1921 г. на ул. "Веслец" в София автономистите убиват Гьорче Петров, един от ветераните на македонското революционно движение, съратник на Гоце Делчев и Даме Груев. На следващия ден по заповед на Александър Димитров в Кюстендил е арестуван автономистът Симеон Георгиев, близък на Тодор Александров. Георгиев е пребит до смърт, а трупът му е изхвърлен край кюстендилското село Жилинци. Министерството на вътрешните работи съобщава, че е освободило Георгиев и той си тръгнал за Кюстендил, но по пътя бил отвлечен от сръбски четници, които по-късно го убили. Намира се дори свидетел на отвличането - полицейският агент Тончев, но няколко дни по-късно и той е намерен убит. Разбира се, никой не вярва на официалната правителствена версия. Войната между македонския водач и министъра става открита и лична. На 3 август 1921 г. ВМРО издава смъртна присъда на Александър Димитров.
През юни 1921 г. Стамболийски прави една от многобройните реорганизации на кабинета си (през четиригодишното си властване той сменя 20 министри). Върху него се оказва силен натиск да отстрани Димитров от правителството, но в края на краищата той сменя портфейла на вътрешните работи с министерството на войната. Със своето влияние и решителност той остава вторият човек след Стамболийски и замества премиера през време на стодневната му обиколка из Европа. Вътрешното министерство е поето от Константин Томов.
В Пиринска Македония ВМРО изгражда държава в държавата. Правителството на БЗНС не може да се наложи над организацията. Петричкият окръжен управител Борис Козлев, който е близък помощник на Александър Димитров, издава заповед за арестуването на Александров и Протогеров и затяга граничния контрол, но е застрелян насред града от местния македонски войвода. През октомври 1921 г. наследникът му Васил Славов идва в София и вечерта сяда в кафе-сладкарница "Панах" ("България") с двама приятели. Запасният подполковник Георги Атанасов, буен офицер и сподвижник на Тодор Александров, отива до масата им, вади пистолета си и от упор разстрелва и тримата. После с помощта на ВМРО се укрива в Петричкия край.
В отговор правителството арестува много македонски четници и ги интернира в Източна България. Някои оказват съпротива и шестима са убити. Тодор Александров, който оправдава убийствата си като екзекуции, нарежда да се изпълни смъртната присъда на Александър Димитров. Според някои сведения той получава мълчаливата подкрепа на новия министър на вътрешните работи. Коста Тодоров, който от руски атентатор и френски шпионин е издигнат при Стамболийски до български дипломат, в спомените си разказва:
На една вечеря у Александър Димитров той ми каза: Скоро ще ме убият. Коста Томов е влязъл във връзка с македонците. Съгласи се да работи с тях, след като го заплашиха с убийство. Идва при мен два пъти, за да ме моли да им дам свобода на действие. Когато отказах, заяви: "Прави както искаш. Ценя собствената си кожа повече от твоята."
 Защо Стамболийски не го изгони?
 Разказах му всичко, но той отговори: "Костов е добър момък."
На 21 октомври 1921 г. Стоил Стефанов се вижда за последен път с Димитров в Народното събрание. Министърът го кани да отиде с него до кюстендилското село Горна Козница, където по негова инициатива се строи мелница. Стефанов отказва и се прибира в хотела си. През нощта сънувах особен, изключителен сън - разказва той. - Сънувах, че някакъв аероплан лети на високо. В него виждам Ал. Димитров и други още 3-4 човека. Изведнъж, тъй както си летеше, аероплана стремглаво и със свистене се юрна надолу към земята, удари се със силен трясък в една планинска местност, разби се и видях как черепа на Димитров се разпукна, а окървавени парчета от мозъка му се разпръснаха в разни посоки наоколо. Картината беше ужасна. Извиках силно и се събудих развълнуван_ Щом се съмна, побързах да се облека и изтичах да се обадя по телефона, да го потърся и помоля да отложи пътуването си. Казаха ми, че той вече бил заминал.
Министърът пътува с автомобил и носи в чантата си 120 хиляди лева за строежа. В колата освен шофьора Никола Бояджиев са още трима спътници: племенникът на Димитров Методи Георгиев, чешкият инженер Марек и директорът на акционерно дружество "Омния" Ото Нехелес. Предизвестен за маршрута, на 17 километра от Кюстендил в засада край едно мостче ги очаква отряд от 12 македонски четници. Командири са им е войводите Иван Бърльо и Панчо Михайлов. Когато автомобилът наближава, го посреща залп. Убити са министърът, двама от неговите спътници и шофьорът. Само Нехелес, леко ранен в ръката, успява да избяга и довежда работещи наблизо трудоваци. Намират труповете в колата доубити с ножове. Александър Димитров е намушкан многократно, гърлото му е прерязано и е прострелян в лявото слепоочие.
За залавянето на убийците Стамболийски обявява засилено военно положение в Софийски, Кюстендилски и Петрички окръг. Въведен е полицейски час, в София са затворени всички увеселителни заведения и даже са забранени частните телефонни разговори от пет след обяд до осем сутринта. Но мерките на властта не дават никакъв резултат. Всички разбират, че убийството е дело на ВМРО, петричкият войвода Алеко паша дори се хвали с това, но преките извършители не са открити. По-късно Александров, Михайлов и Бърльо падат жертва в македонските междуособици (виж № 34).
Убийците не бяха заловени, защото полицията на Томов не ги търсеше - обяснява Коста Тодоров. За опелото на Димитров в църквата "Света Неделя" той идва от чужбина. – Не можах да се въздържа, когато Коста Томов го целуна  спомня си Тодоров.  Сграбчих ръката му: "Излез оттук, Юда."
Томов пребледня. "Ще платиш за това"  промълви той гневно.
Версията на Коста Тодоров не се потвърждава от други доказателства. Възможно е да е искал да очерни Томов, с когото след смъртта на Стамболийски стават съперници за лидерската позиция в земеделското движение. Изследователят Иван Йовков допуска, че цар Борис III е знаел за предстоящото убийство от Тодор Александров, с когото често се е срещал. Но и това не е повече от предположение. Несъмнено обаче някой е предупредил екзекуторите за точния маршрут на Димитров. А това би могъл да бъде само човек, близък до властта.
Смъртта на Александър Димитров не слага край на войната между ВМРО и БЗНС, която продължава дори след свалянето на Стамболийски от власт и неговото убийство. Този атентат обаче съществено отслабва земеделското управление, затова е поставен преди всички други терористични актове срещу лидерите на БЗНС с изключение на убийството на Райко Даскалов.