Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

23. Атентатът в Марсилия

На времето си вестниците го наричат атентата на века – също като убийството на Кенеди по-късно. И също като смъртта на американския президент покушението е заснето случайно на филмова лента от един оператор. След време копие на филма е купено за обучение на охраната на Хитлер, а убиецът, вече извършил два политически атентата в България, е смятан за терорист № 1 в Европа.
На 9 октомври 1934 г. след обяд югославският крал Александър І Карагеогиевич пристига на първото си официално посещение във Франция. Кралят пътува през Адриатическо и Средиземно море на крайцера “Дубровник” и слиза на френска земя в Марсилия. Югославия е съюзник на Франция, затова посрещането е много тържествено. Десетки хиляди граждани на Марсилия стоят в шпалир по улиците, по които ще мине кортежът с госта. Хиляда и петстотин полицаи и войници осигуряват охраната по пътя.
Около 15.30 часа кралят заедно с френския външен министър Луи Барту се качва на задната седалка на автомобила, който води кортежа. В колата е още ветеранът от Първата световна война ген. Жорж, който се е сражавал със сръбските войски на Солунския фронт. Шофьорът Фуасен сваля гюрука и потегля със скоростта на пешеходец. От двете страни на колата върви ескорт от офицери на коне.
В 16.20 часа колата наближава площада пред борсата. В този момент от дясната й страна от тълпата изскача мъж, който вика на френски “Да живее кралят!” Той се промушва между двама полицаи, скача на стъпалото и стреля в крал Александър. Кралят се свлича на пода, улучен в сърцето и черния дроб. Луи Барту е ранен в ръката. Ген. Жорж се опитва да отблъсне атентатора, но получава четири куршума. Ранен е и шофьорът.
Конникът отдясно на колата, полковник Пиоле, успява да овладее подплашения си кон и с два саблени удара събаря атентатора. Той пада на улицата, но продължава да стреля. Един агент от охраната е убит. В паниката полицията започва да гърми безразборно и ранява още петима невинни от публиката. След като застрелва набелязаните жертви, атентаторът се опитва да налапа дулото на пистолета си и да се самоубие, но е възпрян и арестуван. В осем вечерта обаче умира от раните си. У него намират чехословашки паспорт с името Петер Келемен, но на рамото му има татуировка – череп с кръстосани кости и надпис “1924 г. ВМРО – свобода или смърт”.
Крал Александър издъхва след няколко минути. Френският външен министър Барту е опериран, но сърцето му не издържа и той също умира. След петмесечно лечение ген. Жорж оздравява. Цялата световна преса обсъжда атентата на века, който заплашва да запали нова война в Европа. В България, където след преврата на 19 май 1934 г. правителството на Кимон Георгиев се стреми към сближаване с Югославия, е обявен тридневен национален траур за крал Александър. Българската преса описва терориста като усташ. Министрите се молят убиецът да не излезе българин.
През нощта срещу 10 октомври френската полиция арестува в Париж усташките терористи Звонимир Поспишил и Иван Райч. Пет дни по-късно е заловен и Мио Крал, който признава всичко. Терористите, както установява полицията, били разделени на две двойки. Първата – убиецът и Крал, е трябвало да застреля краля още в Марсилия.
При неуспех се включвала втората двойка от Поспишил и Райч, които щели да извършат ново покушение след пристигането на краля в Париж. Цялата акция се ръководила от нелегалната хърватска националистическа организация “Усташа”.
Налага се да ексхумират трупа на убития атентатор, тъй като следователите са пропуснали да вземат отпечатъци от пръстите му. Те са изпратени в София и на 16 октомври директорът на полицията Владимир Начев обявява на пресконференция: Фактът, макар и печален, е верен. Убиецът е българинът Владо Черноземски с прякор Шофьора.
Черноземски е известен терорист на Вътрешната революционна македонска организация (ВМРО)*. Истинското му име е Величко Димитров Керин и е роден през 1897 г. в родопското село Каменица, близо до днешния Велинград. Учи само до четвърти клас, а в казармата става шофьор, откъдето идва прякорът му. Във ВМРО влиза през 1922 г., впечатлен от акцията на организацията в Кюстендил**. Точно тогава той се намира там с камиона си и веднага моли войводата Иван Бърльо да го вземе в своята чета. От този момент животът му потъва в дълбока конспирация. Дори втората му жена Траяна Будинова не знае истинското му име, нито нещо за миналото му.
Много бързо Черноземски е признат за един от най-смелите и предани членове на организацията. Този нисък мъж с кафяви очи (висок е само 1,67 м.) е от най-опасния вид терористи – готовите на саможертва. През 1927 г. той предлага на Ванче Михайлов да се опаше с гранати и да се взриви в сградата на Обществото на народите в Женева, за да привлече вниманието към репресиите срещу македонските българи в Югославия. В разгара на междуособните борби в македонското движение на Шофьора поверяват изпълнението на “смъртните присъди”, които организацията издава над политически противници. На 13 септември 1924 г. той убива комунистическия депутат Димо Хаджидимов. Залавят го и го осъждат на смърт под името Владимир Владимиров, но успява да избяга. На 2 декември 1930 г. пак той застрелва бившия член на Задграничното представителство на ВМРО Наум Томалевски и един телохранител. Арестуван е под името Черноземски. Този път присъдата е доживотен затвор, но през януари 1932 г. е амнистиран. След преврата на 19 май ВМРО е обявена за разтурена, а на 7 септември 1934 г. в “Държавен вестник” са публикувани имената на десет видни дейци на организацията, които се издирват. Списъкът започва с Иван (Ванче) Михайлов, а на девето място е Владо Черноземски. Той обаче е изчезнал. Жена му не го е виждала от юли 1932 г. ВМРО й плаща по 1000 лева на месец – нещо като пенсия.
Как Черноземски се озовава сред усташите? Крал Александър отдавна е мишена № 1 на ВМРО заради насилствената сърбизация на българите в Македония, започнала още от Балканската война. На 27 март 1927 г. Ванче Михайлов предлага на ген. Протогеров, също член на ЦК на ВМРО, план за дързък атентат: да спрат кралския влак в теснините на р. Вардар и да убият Александър І. Още тогава Михайлов препоръчва за изпълнител Владо Шофьора. Генералът обаче не се съгласява, защото това може да доведе до окупация на България.
През 1929 г. ВМРО се сдобива с неочакван съюзник – усташите. На 6 януари, сръбската Коледа, крал Александър разтуря югославския парламент и установява диктаторски режим. Усташите са обявени извън закона и емигрират в Италия и Унгария. Водачът им Анте Павелич пристига на гости на ВМРО в София през април същата година. Още тогава двете организации стигат до извода на лютата рана да се постави лют цяр. На следващата среща с Ванче Михайлов в швейцарския град Люцерн през 1930 г. Павелич предлага да се побърза с отстраняването на краля. Михайлов обаче не желае да се ангажира открито. Все пак те решават да си сътрудничат. Усташите помагат за въоръжаването на ВМРО, а македонските терористи обучават хърватите. Именно като “инструктор-терорист” на 15 юли 1932 г. Черноземски тайно е изпратен в усташки лагер в Италия.
И Павелич, и Михайлов високо ценят Владо Шофьора заради изключителната му смелост и жертвоготовност. Михайлов заявява на Павелич, че това лице не бива да се жертвува за по-малък обект.
Две седмици преди атентата в Марсилия крал Александър посещава България. Правителството взема извънредни мерки за сигурност, но опасенията, че в София ще посегнат на живота му, не се оправдават. Ванче Михайлов изобщо не планира атентат, защото си дава сметка за опасното положение в България. Малко по-рано Югославия, Гърция, Турция и Румъния са сключили Балканския пакт и всяка акция на ВМРО може да доведе до окупация и даже до разкъсване на страната.
Докато крал Александър е в София, трима усташки терористи, избрани по жребий, са изпратени от Унгария в Швейцария. Там ги посрещат Черноземски и усташкият ръководител Евгений Кватерник, разбира се, под чужди имена. Кватерник дава на тримата усташи и на Черноземски чехословашки паспорти, защото Чехословакия като съюзник има безвизов режим с Франция. Заради конспирацията паспортите и дрехите няколко пъти се сменят. В Париж на терористите е представен “нашият ръководител Петър”. По паспорт това е чехът Ян Вудрачек, придружаван от жена си Мария. Полицията обаче предполага, че “Петър” е или самият Анте Павелич, или друг усташки водач – Антун Година. Кватерник оставя едната двойка терористи в Париж с поръката на 9 октомври да търсят писмо да поискване с по-нататъшни указания. Във втората двойка са Черноземски и Крал, които Кватерник и Мария Вудрачкова завеждат до Марсилия. Там те внимателно изучават маршрута на краля и определят мястото на покушението. Кватерник им дава по 1500 франка, карта на града и компас, а Вудрачкова – по два пистолета и една бомба. На 9 октомври двойката получава от Вудрачек последни наставления. Около 14 часа двамата терористи се смесват с тълпата, очакваща краля. Задачата на Крал е да хвърли бомба след изстрелите, за да отвлече вниманието. Само че той се паникьосва и побягва още преди автомобилът да се приближи. Черноземски извършва атентата сам, макар да заплаща с живота си.
За радост на българското правителство фактът, че убиецът е българин, остава в сянката на усташкия заговор. Югославия обвинява Италия и Унгария, че носят моралната отговорност за атентата, тъй като дават убежище на усташите. Обществото на народите се събира на спешно заседание, за да предотврати сблъсък между Югославия и Италия. На 10 декември 1934 г. Съветът на ОН осъжда политическия тероризъм и иска от Унгария мерки в това отношение. Френският съд осъжда тримата заловени терористи на доживотен затвор, а Павелич и Кватерник, които са вече в Италия – задочно на смърт. Под натиска на международното обществено мнение обаче Мусолини е принуден да ги арестува и те лежат в затвора до 1936 г.
Черноземски става герой на ВМРО. Македонски дружества в САЩ и Канада носят името му, съчинява се даже песен за него. Изглежда, че всичко за Марсилския атентат е изяснено. Остава без отговор само един въпрос, зададен от френския вестник “Пти Паризиен” девет дни след покушението: “Кой е тайнственият посетител?” Според вестника на 3 октомври 1934 г. семейство Вудрачек са посетени в хотела си от някакъв дипломат, който бил без багаж и си тръгнал пет минути преди полунощ. На процеса не се обяснява и друга, по-важна подробност: откъде усташите (или ВМРО) са се снабдили с програмата и маршрута на краля?
Минават 23 години. На 23 май 1957 г. в берлинския вестник “Нойес Дойчланд” излиза статия против генерал Ханс Шпайдел, назначен тогава за главнокомандващ сухопътните сили на НАТО в Централна Европа. Публикацията е част от пропагандната война на Германската демократична република срещу НАТО. На 18 юли правителственият пресцентър на ГДР представя на журналистите два оригинални документа от нацистките архиви, които доказват, че Ханс Шпайдел е “тайнственият дипломат”, организирал атентата в Марсилия по нареждане на Хитлер. През 1934 г. Ханс Шпайдел е помощник на военния аташе в немското посолство в Париж. Негов агент на име д-р Ханс Хаак пък бил близък с един от шефовете на френската полиция – Де Лафоркад. На 1 октомври 1934 г. д-р Хаак съобщава на Шпайдел подробности за маршрута, програмата и охраната на краля. Накрая пише:
Армия за охрана на реда не се привлича. По думите на Лафоркад предвиденият по-рано ескорт от мотоциклетисти ще бъде отменен. За това ще ви съобщя допълнително.
Два дни по-късно Шпайдел докладва на Гьоринг:
Разрешете да ви докладвам, че в съответствие с вашите указания подготовката на операция “Тевтонски меч” вече е завършена. Аз подробно обсъдих с господин Ванчо Михайлов всички възможности. Ние решихме да проведем операцията в Марсилия: там ще се срещнат двете интересуващи ни лица. “Владо Шофьора” е подготвен.
За операцията, наречена “Тевтонски меч”, по-късно излизат две книги и филм със същото заглавие. Дали това е истина или фалшификация с пропагандна цел? Шпайдел несъмнено е интересна личност. Роден през 1987 г., през 1944 г. той служи под командването на фелдмаршал Ервин Ромел и според руския изследовател Владимир Волков е бил посветен в заговора за убийството на Хитлер. След като атентатът срещу фюрера се проваля, Шпайдел оцелява само защото предава Ромел. Версията на Волков обаче има едно слабо място – тя не обяснява убедително мотивите за атентата. Волков смята за главна цел на заговора убийството на Луи Барту, което според него е могло да бъде организирано само като покушение над крал Александър. Фактите обаче сочат друго. От толкова много куршуми към Барту е насочен само един. Той е ранен сравнително леко и умира поради зле организираната медицинска помощ. Така или иначе пропагандната акция срещу Шпайдел не успява и генералът остава на своя пост до 1963 г., когато се пенсионира.
До смъртта си през 1990 г. Ванче Михайлов отрича да се е срещал с някой немец и определя като случайно убийството на Луи Барту. В последното си интервю преди да умре, той твърди: Този куршум е бил насочен единствено срещу сръбския крал.
Думите на Ванче Михайлов обаче трябва да се приемат с резерви. Той е може би най-големият конспиратор в българската история. Ванче казвал, че тайната е тайна, когато я знае един човек – и изписвал цифрата 1. Когато той я каже на още един – и Ванче дописвал втора единица до първата – я знаят 11. Когато я научи трети, стават 111.
Възможно ли е Шпайдел и Михайлов да са се срещали? Ръководителят на ВМРО напуска България нелегално на 10-и срещу 11-ти септември 1934 г. и преминава в Турция, където е арестуван и интерниран. За атентата по собствените му думи научил на турския кораб “Анкара” в Черно море. Но Шпайдел получава заповедта на Гьоринг за операцията на 1 септември 1934 г., така че може срещата да се е състояла между 1-и и 10 септември в България или другаде, и след 11-и в Турция. Факт е, че след смъртта на краля Германия постепенно постига своята цел – разпада се малката Антанта (съюзът между Югославия, Чехословакия и Румъния), създадена под егидата на Франция. Не може да се отрече, че версията “Тевтонски меч” обяснява всички неясни факти около Марсилския атентат. С едно изключение – коя е била главната мишена на убиеца, министърът или кралят?
Убийството на крал Александър и на Луи Барту несъмнено е един от най-големите атентати на ХХ век. Макар да е организиран от чужденци, той поставя България в трудно положение. Затова е поставен в първата половина на класацията.


Още като престолонаследник през Балканската война Александър удря плесница на десетгодишната Веска Зойчева от Скопие, която му поднася букет при тържественото посрещане на сръбските войски в града. Причината е, че детето се нарекло българче. По този повод Иван Вазов пише стихотворение. – Бел. авт.