Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

16. Смъртта на цар Калоян

Калоян, един от най-великите български царе, умира мистериозно през нощта на 8 октомври 1207 г., в навечерието на щурма срещу Солун. Неговата смърт има няколко съдбоносни последици. Обсадата се вдига. България изпада в десетилетие на междуособици. Солун никога не става български.
Въпреки че са минали вече осем века, смъртта на цар Калоян и досега е обвита в тайнственост. Сведения за нея има много, тъй като под негово ръководство България се превръща във важен фактор в европейската политика и гибелта на владетеля й става забележително събитие. Но дори когато са писани от съвременници като византийския летописец Никита Хониат или от участници в събитията като френските рицари Жофроа дьо Вилардуен и Робер дьо Клари, тези разкази граничат с легендите. Българската писателка Фани Попова­Мутафова пише по темата два романа ­ “Солунският чудотворец” и “Дъщерята на Калояна”. Да се опитаме да отсеем безспорните факти от тази смес от история, митове и белетристика.
За разлика от съмненията около смъртта на цар Борис ІІІ (виж № 9) при Калоян е безспорно, че става дума за убийство. Знае се даже името на убиеца ­ това е българският военачалник Манастър, по произход куманин. Куманите са племе, обитавало земите на север от Дунава. Братята Асен, Петър и Калоян ги използват като съюзници в своите войни и те придобиват голямо влияние сред българската аристокрация. Сигурно е, че Калоян е бил женен за куманка, а според някои историци самите Асеневци са от кумански произход.
В ръкописа “Чудесата на Свети Димитър Солунски” от Йоан Ставракий, живял през ХІІІ век, Манастър е представен като воеводата на неговите (калояновите) войводи. По онова време Калоян воюва с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, които се отказват да освободят Божи гроб и вместо това превземат Константинопол. На мястото на разгромената Византия те провъзгласяват Латинска империя. През 1204 г. Калоян разбива латинците при Одрин и пленява императора им Балдуин Фландърски. След като го отвежда в Търново, българският цар става практически господар на всички земи от Стара планина до Родопите и прави опит да превземе Солун, където управлява маркграф Бонифаций Монфератски. Опитът се осуетява за малко. Един отряд прониква в града, ала не успява да завземе централното укрепление, наричано акропол, и се оттегля. През 1207 г. италианският рицар попада на засада в Родопите и е пронизан със стрела. българите отрязват главата му и я отнасят на Калоян, който решава, че е настъпил удобният момент да завладее Солун. Така през есента на 1207 г. той се озовава на лобното си място заедно с Манастър и многочислена войска.
Според житието на Свети Димитър солунският гарнизон нямало да издържи на обсадата. Но през нощта преди решителния щурм става чудо. В строго охраняваната шатра на Калоян влиза някой и пронизва царя с копие в реброто. На виковете му се притичват стражите и висшите военачалници, настанени вероятно в околните шатри. Сред тях е и самият Манастър. Пред всички Калоян го обвинява, че се е опитал да го убие. Манастър отрича. На следващия ден привечер Калоян умира в страшни мъки. От това описание може да се заключи, че или раната се е инфектирала, или копието е било намазано с отрова. Покрусени, българските войски вдигат обсадата. тялото на Калоян е осолено и пренесено в столицата Търново, където го погребват в църквата “Свети 40 мъченици”.
Бързо плъзва слух, че покровителят на Солун Свети Димитър е пронизал Калоян с копието си, като е взел лика на Манастър. Такова е описанието в житието на светеца. Повечето съвременници обаче предпочитат по-реалистично обяснение, основано на правилото “Търсете жената”. Жената в случая е българската царица Целгуба. Умозаключенията са прости и непоклатимо логични. Тя е куманка, убиецът Манастър ­ също. Тя набързо прежалва покойния си съпруг и скоро се омъжва повторно за новия цар Борил. Калоян има две деца, син на име Витлеем, вероятно починал като малък, и дъщеря, която играе важна роля по-нататък. При това положение законен престолонаследник е асеновият син Йоан, по онова време на около 13-14 години, а не братовчед му Борил, който е син на сестрата на Калоян. Йоан заедно с брат си е принуден да избяга в Русия. Това намирисва на заговор за узурпиране на трона.
Такива са безспорните исторически факти. Несъмнено от династията на Асеневци е имало много недоволни. Преди Калоян падат убити в резултат на заговори двамата му братя, царете Асен І и Петър (виж № 40). Самият Калоян е описван като много красив, но и много жесток човек и от управлението му е имало много недоволни. Според Никита Хониат веднага след голямата победа над кръстоносците през 1205 г. срещу българския цар имало бунт в Търново, който той потушил със страшни казни и новоизнамерени видове смърт. Така че заговор със сигурност е имало. Не се знае само какво е стояло в дъното му ­ политически причини или сърдечна драма.
В своите романи Фани Попова­Мутафова набляга на любовната версия. Според писателката царицата е била доста шавлива. Когато Калоян довежда латинския император Балдуин в Търново, жена му се влюбва в знатния пленник. Според рицарските обичаи Балдуин дава дума да не бяга, затова може да се разхожда свободно из Царевец. Настанен е в една запазена и до днес кула, която носи неговото име. Царицата успява да му разкрие любовта си, но рицарят я отблъсква, защото не желае да постъпва нечестно спрямо българския цар. Пренебрегнатата жена става страшен враг. Тя измисля коварен план: оплаква се на Калоян, че Балдуин се е опитал да я прелъсти. Вбесен, царят заповядва да го убият. Според Никита Хониат той нарежда да отсекат ръцете и краката на императора и да го хвърлят в един трап, където Балдуин след три дни умира в страшни мъки.
Тази версия звучи романтично и е подходяща за сюжет на роман. Вероятно затова писателката се спира на нея. Тя е описана за първи път от западния хронист, монаха Алберик, около 1241 г., но достоверността й е съмнителна по две причини. Първо, минало е доста време и летописецът не е съвременник. Второ, тя повтаря един популярен библейски разказ за Йосиф и жената на Пентефрий. Всъщност няма нищо сигурно за смъртта на Балдуин, освен че е умрял като пленник в Търново през 1206 г. Папа Инокентий ІІІ, който привлича Калоян към католицизма и го признава за цар, води с него кореспонденция за съдбата на кръстоносеца. Папата настоява българският цар да освободи бившия император, но Калоян не се съгласява. Въпреки това папата не го обвинява за смъртта на Балдуин, което говори, че е възможно тя да е била естествена.
Някои историци застъпват становището, че следите на заговора против Калоян водят не към Търново, а към гърците. След като кръстоносците превземат Константинопол, в Никея в Мала Азия и в Епир в днешна Гърция се провъзгласяват две отделни и понякога враждуващи помежду си византийски империи. Възможно е гърците да са виждали в българския цар по-страшен противник от кръстоносците и да са подкупили Манастър да го премахне. В полза на това предположение говори фактът, че след убийството Манастър избягва и за него повече не се чува нищо. Ако той беше сред ръководителите на заговор, изплетен в Търново, сигурно щеше да бъде награден с висок пост от Борил. Но и това не е съвсем сигурно, защото, след като не успява да убие Калоян с един удар и е разкрит, Манастър би компрометирал заговорниците. Връзката на Борил с убийството на царя би станала очевидна.
Макар любовната история между царицата и Балдуин да изглежда измислица, много е възможно Борил наистина да е организирал убийството на Калоян заради жена му. Отначало той продължава политиката на покойния цар на конфронтация с Латинската империя, но след няколко военни неуспеха през 1213 г. се принуждава да се съюзи с нея. Борил дава доведената си дъщеря (всъщност родна дъщеря на Калоян) за жена на новия латински император Анри, брат на Балдуин. През 1216 г. Анри неочаквано умира. Сред кръстоносците в Константинопол се пръска слух, че той е отровен от жена си, българката. Това не е вярно, но кръстоносците развалят отношенията си с Борил. Загубил всякаква външна подкрепа, слаб като пълководец, той не успява да се задържи на престола. През 1217 г. от Русия с въоръжени отряди се връщат синовете на Асен І Йоан и Александър. В България ги посрещат като освободители. Борил се опитва да избяга, но е заловен и ослепен. Такава е съдбата на убийците на Калоян.
Йоан се коронясва за български цар под името Иван Асен ІІ. Под негова власт България постига най-големите териториални придобивки в цялата си история, и то не чрез войни, а предимно по пътя на дипломацията. В крайна сметка убийството на Калоян довежда до временен упадък на България, затова е поставено по-напред от атентата срещу цар Асен І. Този упадък обаче не води до ликвидиране на държавата, както става след смъртта на самуиловия син Гаврил-Радомир, нито до коренна промяна на системата, както след гибелта на Борис ІІІ. По тази причина убийството на Калоян е класирано след атентатите срещу тези двама български царе.


Правилно е да се каже Бодуен, но името Балдуин вече е придобило гражданственост. – Бел. авт.

Биографът на Свети Сава Сръбски, Теодосий, твърди, че Калоян умрял от „невидима рана в сърцето”. От това византийският хронист Георги Акрополит заключава, че смъртта на царя се дължи на плеврит. Акрополит обаче се е родил 10 години след събитието и е черпил сведения от втора ръка. Днешните историци са единодушни, че става дума за убийство. – Бел. авт.

Калоян на гръцки значи красивият Йоан. Йоан е истинското име на царя. – Бел. авт.

Със смъртта на Балдуин се е спекулирало и на Запад. След около 20 години във Франция се появява някакъв измамник, който твърди, че е избягалият от български плен фландърски граф. Лъже-Балдуин намира доста привърженици, но накрая е хванат и обесен в Лил. – Бел. авт.