Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

10. Атентатът срещу папата

Когато на римския площад “Свети Петър” прострелват Йоан Павел ІІ, първия в историята на църквата папа-поляк, никой не свързва това с България.
Атентатът става в сряда, 13 май 1981 г., в 17.17 ч., когато по време на редовната си седмична аудиенция на площада пред катедралата “Св. Петър” папата тъкмо се качва в открита кола. Улучен е с три 9-милиметрови куршума – в гърдите, в корема и в лявата ръка, и целият в кръв е закаран в болницата “Джемели”, където го оперират. За щастие раните не са смъртоносни и след около месец папата е изписан.
Атентаторът е заловен на местопрестъплението с пистолет “Браунинг” в ръка. Това е Мехмед Али Агджа (23), член на турската дясна терористична организация “Сивите вълци” и професионален убиец. През 1979 г. Агджа убива главния редактор на влиятелния турски вестник “Миллиет” Абди Ипекчи. Заловен е и е осъден на доживотен затвор, но избягва от турския военен затвор “Малтепе” на 26 ноември 1979 г. в навечерието на посещението на папа Йоан Павел ІІ в Анкара. От скривалището си Агджа изпраща писмо до в. ”Миллиет”, в което заплашва, че ще убие папата. Турските тайни служби са нащрек. За щастие папската визита минава без инциденти. И все пак година и половина по-късно терористът изпълнява заканата си.
Отначало следствието тръгва по следите на “Сивите вълци”. Оказва се, че Агджа не е бил сам на площад “Свети Петър”. Придружавал го е още един член на организацията – Орал Челик (22). Именно той купува браунинга на Агджа от австрийския търговец на оръжие Ото Тинтнер във Виена с посредничеството на друг турчин – Бекир Челенк (57). Агджа минава с пистолета австро-швейцарската граница и го дава на своя сънародник Омер Багджъ (35), който го пренася в Италия и го връща на Агджа в Милано. Очевидно става дума не за дело на религиозни фанатици, а за добре планиран заговор. Въпросът е кой стои зад терористите.
Изстрелите срещу светия отец са последвани от залп на позатихналата студена война между комунистическите държави начело със Съветския съюз и западния свят. Пропагандата на съветския блок говори за връзките на “Сивите вълци” с ЦРУ и други западни разузнавателни централи. На свой ред Западът обвинява съветския блок, че е посегнал на папата, защото е поляк.
Но какво значение има националността му? Полският кардинал Карол Войтила (58) е избран за папа на 16 октомври 1978 г. От 1523 г. до него в продължение на 455 години на Светия престол сядат само италианци. Изборът на кардинал Войтила съвпада с криза в тоталитарната система, установена по съветски образец в Източна Европа. Тя започва да се пропуква под натиска на народното недоволство. Невралгичната точка се оказва Полша. Там избухват спонтанно масови стачки. Работниците отхвърлят казионните профсъюзи, създадени от властта, и се организират в независимия синдикат “Солидарност” начело с електротехника от Гданската корабостроителница Лех Валенса. Властите не могат да овладеят положението въпреки неколкократните смени в партийното и държавното ръководство. Заговаря се за възможна съветска интервенция в Полша. Избирането на поляк за папа в този момент се оценява от комунистическата пропаганда като косвена подкрепа на “контрареволюцията” в Полша.
Първата книга за атентата излиза през януари 1982 г. и се казва “Драмата на 13 май”. Неин автор е свещеникът от Ватикана Венделин Слугоров, който заключава, че Москва е дала заповедта.Малко по-късно американската журналистка Клеър Стърлинг първа посочва “българска следа” в атентата срещу папата. През 1982 г. тя публикува книгата си “Времето на убийците”. Според Стърлинг “Сивите вълци” са избрани за изпълнители, за да не се заподозре съветска връзка. Целта е да се дестабилизират Турция и НАТО, а от друга страна – да се нанесе удар на полската католическа църква, която подкрепя “Солидарност”. Агджа посещава България с фалшив индийски паспорт под името Йогиндер Сингх.
Цяла година след атентата Агджа неочаквано потвърждава тези данни. Той съобщава, че зад покушението на папата стоят българите. Самият Агджа след бягството си от затвора многократно е минавал през България с фалшив паспорт. През август 1980 г. турският търговец Бекир Челенк, който имал делови връзки с български предприятия, казва на Агджа, че българското правителство е готово да плати за убийството на папата три милиона западногермански марки; освен това ще снабди «Сивите вълци» с оръжие и ще даде убежище на някои преследвани от турските власти лица във Варна. След това го запознава с българина Сотир Колев, уж голяма клечка в българските тайни служби. В софийския парк-хотел «Москва» Агджа е посетен от секретар на съветското посолство в София, който се представя под името Маленков. Дипломатът директно го пита държи ли още на заплахата си да убие папата. Турчинът потвърждава. Руснакът му предлага съдействие.
Агджа извиква по телефона Челик да дойде от Истанбул и двамата приемат предложението. Четиримата с Колев и Челенк обсъждат и други убийства в полза на страните от съветския лагер: на Лех Валенса, на английската кралица Елизабет ІІ, на аятолах Хомейни и други личности, все от световна величина. След като постигат принципна договореност, на 29 август Агджа се връща за един ден в Турция, където Орал Челик му дава нов фалшив паспорт. На 30 август сутринта убиецът се връща в България, пресича я и отива в Югославия.
Сърцата на италианските следователи сигурно са се обърнали от тези разкрития. Слуховете се превръщат във версия с имена и факти, която Агджа подкрепя със свидетелските си показания. Оказва се, че Сотир Колев всъщност е касиерът на българското посолство в Рим Тодор Айвазов. През май 1981 г. Агджа и Челик отиват при него в Рим и се запознават с другите двама българи, участници в конспирацията. Между показаните му 56 снимки Агджа идентифицира тези лица. Единият се оказва секретарят на българския военен аташе в Италия майор Жельо Василев, а другият – заместникът на представителя на българската авиокомпания “Балкан” в Рим Сергей Антонов. Той се нарича пред Агджа Байрамич.
На 10 май 1981 г., неделя, заговорниците се съвещават в дома на Байрамич-Антонов, където е и жена му. На 11 май те оглеждат площада “Свети Петър” и обсъждат плана за атентата и за бягството, а на 12-ти правят генерална репетиция. Разпределението на задачите според Агджа е следното: те двамата с Челик стрелят в папата и ще хвърлят и по една ръчна граната, за да всеят паника, а после ще побягнат към колата, където ще ги чака Антонов. Той ще ги откара до български камион от международния транспорт, който пътува запечатан с ТИР карнет. С него през Югославия ще стигнат в България. Ако нещо в този план засече, резервният вариант е атентаторите да се укрият в българското, кубинското или сирийското посолство.
В 15 часа на 13 май 1981 г. според Агджа той, Челик, Айвазов и Антонов се срещат на бул. ”Република” и тръгват към бул. ”Триесте”, откъдето Антонов взема две куфарчета, всяко с по един пистолет “Валтер” и по една граната. В 16 ч. те паркират колата на ул. ”Кончилиационе”до канадското посолство. Там Айвазов им пожелава успех и си тръгва, а Антонов, Агджа и Челик влизат в едно кафене. После Агджа и Челик тръгват към площада, за да застрелят папата, а Антонов остава да ги чака при колата, за да ги откара. Агджа обаче е заловен на площада и според обвинението Антонов откарва само Челик. Открита е и една снимка, направена на площада, на която сред множеството се вижда Сергей Антонов.
На 25 ноември 1982 г., година и половина след атентата, Сергей Антонов е арестуван в Рим. След четиридневно колебание БТА съобщава за ареста на 29 ноември. Тодор Айвазов и Жельо Василев по това време са в София и така избягват неговата участ, обаче са привлечени като обвиняеми задочно.
Веднага е направена очна ставка на Антонов с Агджа, на която турчинът отново повтаря версията си. Той описва с големи подробности жилището на Антонов, негови навици, като например, че колекционира малки сувенирни бутилчици със спиртни напитки, знае малките имена на дъщеря му и на жена му. Нея той назовава Рози. Тя наистина се казва Росица. Според Агджа колата на Антонов е “Фиат 124”. Тя всъщност е съветска “Лада”, която се произвежда по лиценз на “Фиат”. На 11 януари 1983 г. следствието извършва оглед на жилището на Антонов в Рим на ул.”Пола”.
Българското правителство ангажира най-добрите адвокати за обвиняемия българин. В привидно логичната постройка на обвинението те откриват редица пукнатини. На първо място, три служителки от бюрото на “Балкан” в Рим потвърждават алибито на Антонов. Той няма как да е превозвал Челик, защото по време на атентата срещу папата е бел в службата си. Снимката, направена на площад “Свети Петър”, е публикувана в целия свят и един американец се обажда, че лицето, което се вижда близо до папата, не е Антонов, а е той. Освен това се оказва, че Росица Антонова е заминала от Италия за България на 8 май 1981 г. и няма как да е присъствала на съвещанието на 10-ти. Под въпрос е поставена и първата среща на Агджа с Бекир Челенк през август 1980 г. в София, защото Челенк е напуснал България на 1 август 1980 г. Обвинението не може да обясни и на какъв език са общували турските терористи с Антонов, който говори френски и италиански, а те – турски и английски.
За да обясни последния факт, обвинението призовава като свидетел Величко Пейчев, политически емигрант, избягал от България, който познава семейството на Антонов и сътрудничи на радио “Свободна Европа”. Пейчев обаче не може да каже нищо повече от това, че чичото на обвиняемия е бил виден комунистически функционер и че според него всички, работещи в задграничните представителства на българската авиокомпания, са длъжни да знаят английски.
На свой ред българското правителство се втурва в пропагандна контраатака. Генералният директор на БТА Боян Трайков прави голяма пресконференция в София и участва в италианско телевизионно предаване за атентата. На френския адвокат Кристиян Рулет, автор на книга за Георги Димитров, е поръчана книга и за случая Антонов, която веднага е преведена на български. По примера на кампанията против Лайпцигския процес за подпалването на Райхстага през 1933 г. (виж № 14) леви общественици и политици започват да организират в своите страни национални комитети в защита на Сергей Антонов. Във Франция председател става Анри Алега, а в Португалия – бившият президент Франсиску да Коща Гомиш. Съветският печат включва в битката асовете на журналистиката Йона Андронов и Олег Битов.
В България са арестувани двама италиански туристи – Паоло Фарсети и Габриела Тревизин. В шумен процес те са осъдени за шпионаж с надежда да бъдат разменени за Антонов, но след като това не става, през 1984 г. българското правителство ги освобождава като израз на добра воля. Напразни остават надеждите, че Италия ще постъпи по същия начин с Антонов. Той остава под домашен арест в Рим.
След четиригодишно следствие на 27 май 1985 г. започва делото. Гледа го Първи римски наказателен съд. Освен Агджа като съучастници в атентата срещу папата са подсъдими българите Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Жельо Василев (последните двама задочно), турските граждани Омер Багджъ, Бекир Челенк, Орал Челик и ръководителя на “Сивите вълци” Муса Сердар Челеби. Челеби е заловен във ФРГ, а Багджъ – в Швейцария. Челик и Челенк са съдени задочно. Първият изобщо не е заловен, а вторият след арестуването на Антонов напуска Турция и търси убежище в София, където е задържан. Това е странен арест, защото Челенк дава пресконференции и интервюта, в които отрича показанията на Агджа и така защитава България и себе си. По-късно той е пуснат, връща се в Турция, арестуван е там и по време на процеса в Рим умира от сърдечен удар.
Пред съда Агджа отново е уличен в много противоречия и лъжи. В края на процеса показанията му съвсем олекват, когато той се обявява за Исус Христос. Обвинението не може да обясни редица нелогични постъпки на предполагаемите конспиратори. Антонов е слаб шофьор – на два пъти катастрофира леко в Рим, не познава добре града и трудно се ориентира в него. Защо тогава го избират да осигури бягството? И ако той наистина е топагент на Държавна сигурност, няма логика след провала на такава важна операция да остане на работа в Рим, когато атентаторът е арестуван и може да го издаде. Самата идея атентатът да се повери на “Сивите вълци” изключва нуждата българите да излизат на преден план. Много по-професионално би било да действат, скрити зад посредника Бекир Челенк. И ако българските тайни служби са способни да организират перфектен атентат като с “българския чадър” (виж № 20), без да оставят никакви следи, защо са действали така дилетантски в толкова важна операция? Един шведски дипломат нарича всичко това “ученическа конспирация”.
И още нещо нелогично. След като си осигуряват атентатор, българските тайни служби го пускат осем месеца да обикаля из Европа и Африка, като минава през Австрия, Испания, Италия, Тунис, рискувайки да го заловят.
Съдът взема предвид всички тези съмнения. На 29 март 1986 г. е прочетена присъдата. Агджа е осъден на доживотен затвор, а тримата българи са оправдани поради липса на доказателства. Тази формула оставя някои съмнения, но Антонов е освободен и се връща в родината. Той е възстановен на работа в авиокомпанията, но изглежда психиката му е увредена. Когато го посетих през 1990 г., той почти не говореше. Живее сам с майка си, напълно затворен в себе си. Чувам, че оттогава състоянието му се е влошило.
Какво става с другите българи, замесени в атентата? И двамата остават в предишните си служби. До преди няколко години Тодор Айвазов беше финансист на посолството на България в Белград. През 1995 г. Жельо Василев загина при автомобилна катастрофа край Мъглиж на 53-годишна възраст. Забележително е, че четири години преди това, също при катастрофа, но в Италия, загива Паоло Фарсети (43). Сигурно много любители на конспирациите ще се запитат това нещастни случаи ли са или замитане на следите.
Преди смъртта й се чух по телефона с Клеър Стърлинг, която оставаше убедена в участието на българи в атентата. Как наистина Агджа е описал така точно навиците на Антонов и жилището му, след като накрая се отрича от показанията си, че го е посещавал? Версията на комунистическата пропаганда е, че на атентатора са предоставени данни да набеди Антонов, България и чрез нея – целия съветски лагер като закрилници на терористи. В последните години все повече хора на Запад са склонни да приемат това обяснение. Самият папа Йоан Павел ІІ обяви, че не вярва в “българската следа”. Той направи и нещо повече – срещна се с Агджа. Какво са си казали, знаят само те двамата.
Любопитно е, че на 12 май 1982 г. срещу папата беше извършено ново покушение. По случай годишнината от щастливото си избавление от смъртта той беше отишъл да се помоли в една църква в Португалия. Там върху него се нахвърли един свещеник, скрил под расото си байонет. Охраната успя да го хване и обезоръжи. Папата остава невредим.
През юни 2000 г. Агджа е помилван. От доживотната си присъда той излежава в Италия 19 години. След това е екстрадиран в Турция, където трябва да остане зад решетките още 9 години за убийството на Ипекчи (доживотната му присъда за тозш атентат междувременно е намалена на 10 години затвор).
Орал Челик се връща в Турция и живее мирно и тихо в родния си град Малатия, където е президент на местния футболен отбор. През 1998 г. лидерът на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдулах Йоджалан дава пред големия вестник “Република” сензационно интервю, в което обвинява за атентата срещу папата тогавашния турски военен режим. Според Йоджалан Агджа е избягал от затвора със знанието и помощта на генералите, а за отплата терористът е трябвало да застреля папата. Поръчката идвала от турските съюзници – западните държави начело със САЩ. Като се възползвали от връзката между българската Държавна сигурност, турската мафия и “Сивите вълци”, организаторите на атентата хвърлили вината върху тях. Вероятно българите са били интелигентно използвани - заключава Йоджалан. Той отива още по-далеч и прави връзка между атентата срещу папата и убийството на шведския министър-председател Улоф Палме през 1986 г, останало също така неразкрито.
Йоджалан не привежда никакви доказателства, затова думите му трябва да се приемат с резерви. Обстоятелствата, при които дово това интервю, не са обикновени. Италия току-що е отказала да го предаде на Турция, която иска да го съди като терорист. В Турция се разгаря яростна антииталианска кампания, стига се до търговски бойкот на стоки от Апенинския полуостров. Затова контраобвиненията на Йоджалан към Турция са добре дошли за италианците. И все пак версията на кюрда не бива да се пренебрегва – тя е интересна и теоретически възможна. Пък и за коя ли от другите хипотези има доказателства? Очевидно срещу папата е имало заговор, но тайната му се пази дълбоко и едва ли ще бъде разкрита в наше време.
Атентатът срещу папата прилича на Лайпцигския процес. И в двата случая българи са замесени в терористична акция със световен отзвук. И в двата случая те са оправдани. Наистина опитът на комунистическата пропаганда да направи от Сергей Антонов втори Георги Димитров не успява поради разликата в характерите на двамата. Но друга, по-важна разлика е, че в Лайпцигския процес подсъдимите са емигранти и даже формално не са български граждани, докато обвинението срещу Антонов косвено пада върху българската държава и дори върху целия съветски блок. Те се включват в неговата защита и превръщат процеса в една от най-големите битки на студената война. Затова атентатът срещу папата е поставен преди подпалването на Райхстага.