Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Анализи

Прокуратурата изпуска парата през свирката

Вместо съда обвинението убеждава медиите във вината на обвиняемите

Крум БЛАГОВ

В началото на март от прокуратурата съобщиха, че шефът на „Булгартабак” Христо Лачев е разследван за укриване на данъци и за длъжностни престъпления. Засега обаче той нямало да бъде отстранен от длъжност.

Подобни съобщения предизвикват недоумение. Да се предупреждава един високопоставен държавен служител, че е разследван, е най-малкото неразумно. Той би могъл да прикрие следите от извършените престъпления. Ако, разбира се, ги е извършил. Защото в последните две години имаше много случаи, когато шумно започнати разследвания срещу видни хора

 

бяха тихомълком прекратени

 

още в досъдебната фаза поради липса на престъпление. Най-яркият случай бяха обвиненията срещу председателя на Българския червен кръст Христо Григоров, оттеглени поради липса на доказателства.

Григоров беше задържан преди две години, на 3 февруари 2006-а, а складовете на организацията бяха претърсени показно от повече от 100 полицаи и държавни служители. Тогава пред телевизия БТВ министърът на вътрешните работи Румен Петков обясни, че в БЧК са извършени злоупотреби за милиони левове. Споменатото обвинение беше, че изпратени от чужбина помощи, получени чрез БЧК, вместо да се дадат за благотворителни цели, са били пуснати за продажба в търговската мрежа.

От БЧК обясниха, че по волята на дарителя помощите са били предназначени за Главното мюфтийство и са му предадени с протокол. Междувременно съдът освободи Григоров от ареста срещу подписка, защото не намери достатъчно основания за задържането му. Това е най-леката мярка за неотклонение и този факт вече навеждаше на мисълта, че обвиненията не са подкрепени с убедителни доказателства.

Няколко дни по-късно прокурорът Камен Ситнилски съобщи, че има и друго разследване за бизнеса с лекарства на семейството на Григоров. Тогавашният шеф на ГДБОП Ваньо Танов, който по-късно напусна, за да се хвърли в политиката, обясни на медиите, че Григоров е продавал на завишена цена лекарства за болни от рак,  т. е. шефът на организацията на милосърдието е печелел от страданието.

После информацията от обвинението силно намаля. През септември 2006 г. в отговор на запитване от в. „Труд” от Върховната касационна прокуратура обясниха, че срокът за разследването е удължен поради извършването на нови експертизи и пратената в Швейцария съдебна поръчка. Там се търсели банкови сметки на Христо Григоров. Като че ли първо се огласиха обвиненията, а после започаха да се търсят доказателства. Накрая те не бяха намерени и делото се прекрати, без изобщо да влезе в съда. Парадоксалното е, че именно обвиняемият искаше съдебен процес, но той става задължителен само ако разследването се проточи над две години. Подозрително е, че делото беше прекратено от прокуратурата точно седмица преди изтичането на този срок.

В случая с шефа на софийската „Топлофикация” Валентин Димитров беше точно обратното – разследването започна, след като от Австрия съобщиха за негови сметки в местни банки. Така работят австрийските служби. В делото срещу Димитров обаче също изтече информация от предварителното производство - че той е писал от ареста писмо, в което споменавал тогавашния министър Румен Овчаров. После се разбра, че писмото е заловено преди месеци, но се огласи тъкмо когато Овчаров беше попаднал в публичен скандал с бившия шеф на следствието и в края на краищата двамата бяха принудени да подадат оставки.

Трите случая – с Лачев, Григоров и Димитров, създават впечатлението, че с тези разследвания прокуратурата и МВР не целят да разкрият истински престъпления, а

 

извършват показни акции

 

Според едни наблюдатели целта е да се ударят конкретни личности и свързани с тях организации, според други – да се демонстрира пред Европейския съюз политическа воля за справяне с престъпността по високите етажи на властта.

Резултатът обаче е точно обратният. В обществото, а вероятно и в чужбина, остава впечатлението, че обвиненията са кьорфишеци, които правят само димна завеса и имитират борба с престъпността. Освен това засегнатите могат да потърсят обезщетение от държавата за накърненото си име. Христо Григоров поиска публично извинение от министър Петков и обеща да съди Ваньо Танов.

Законът за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, беше гласуван още по времето на Живков още през 1984 г. Повод за неговото приемане беше именно съдебна грешка – случаят с Ваньо Александров, който беше осъден на дълги години затвор за убийството на жена си. След като излежа част от присъдата си, беше заловен истинският убиец. Законът даде възможност на Александров да получи обезщетение, но преживяното се отрази на здравето му и той отдавна не е между живите.

Логичен е въпросът защо трябва данъкоплатците да плащат за чужди грешки. Според Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) данните от предварителното производство не могат да се разгласяват. Но с едно уговорка -  без разрешение на прокурор. В това има известно противоречие с други два постулата от НПК – че страните в наказателното производство са равни и че то е състезателно. Защото обвинението има права, които защитата и подсъдимият нямат.

Не е ясно дали министърът на вътрешните работи или шефът на ГДБОП са получили такива разрешения, но прокурорите по тези дела също системно даваха информация на медиите. Изобщо в прокуратурата като че ли се наложи нов стил – да се убеждава във вината на определени лица първо обществеността, а после съда - чрез създаденото обществено мнение. Състезанието от залите на Темида се премести в медиите. Всъщност възпроизвежда се старият модел „ние ги хващаме, те ги пускат”,  възприет още от Бойко Борисов като главен секретар на МВР. Така обществото беше убеждавано, че причина за престъпността е либерализмът на съда, което поставя под съмнение самата презумпция за невиновност, основа на наказателното право. А за общественото мнение тази презумпция е трудно разбираема. Това важи не само за България днес, а за всички времена и народи. Именно затова съдебната власт е отделна и независима.

Когато стане възможно да бъдат безнаказано нарушени правата на някого, значи могат да бъдат нарушени правата на всеки. Известните личности, обвинени публично, поне имат медийния ресурс да се защитят. За обикновения човек това е невъзможно. Попаднал в такава ситуация, той може да повтори съдбата на Ваньо Александров. Някога това се наричаше „обвинителен уклон” на прокуратурата. Сега като че ли той се възражда.

През тоталитарните времена действаше указ 1086 на Държавния съвет от 1976 г., който целеше да осигури гласността – термин, измислен да замести липсващата свобода на словото. Указът изрично забраняваше медиите да съобщават информация по същество за дела, които не са приключили с влязла в сила присъда. Течовете от прокуратурата през последните години са тъкмо по същество – разгласяват се избирателно доказателства, които са във вреда на обвиняемите. Полезно би било законодателят отново да забрани това – но не на медиите, а на обвинението, и то чрез промяна в самия НПК. Това ще помогне страните в наказателния процес наистина да са равнопоставени и ще върне състезанието в съда, където му е мястото.

Публикувано в сп. „Обектив”, брой 152 от март 2008 г.