Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Анализи

Версия “Пеликан” по български

Стоянов изпусна властта, Първанов я концентрира

Крум БЛАГОВ

Версия "Пеликан" е криминалето, с което се прочу Джон Гришам. То започва зашеметяващо - за един ден са убити двама членове на Върховния съд на САЩ. Една студентка, която има неблагоразумието да лансира своя версия за смъртта им, става мишена на поредица от атентати. ФБР и ЦРУ стигат до извода, че версията й, на която дават името "Пеликан", би трябвало да е вярна. А тя е, че съдиите са убити, за да може президентът да назначи други на тяхно място. Така той ще повлияе на едно дело за милиарди долари.

Върховният съд в Щатите се занимава с това, за което у нас съществува Конституционният съд. Той защитава и тълкува основния закон и всъщност така контролира даже Народното събрание. Разликата е, че американските съдии са пожизнени, а президентът във Вашингтон eдинствен назначава нови на мястото на починалите. Човекът на "Дондуков" 2 в София има своя квота в Конституционния съд, но съдиите се избират в него за девет години.

Петър Стоянов назначи трима конституционни съдии - Маргарита Златарева и Живан Димитров, които са още на постовете си, и покойния вече председател на КС Христо Данов. Георги Първанов пък изпрати там своите съветници Лазар Груев и Евгени Танчев.

Освен това и тримата досегашни президенти имаха възможността да назначат главен прокурор. Поради разликата в продължителността на мандатите

следващият ни държавен глава няма

да може да направи това. Практиката показа, че главният прокурор е човек с почти безконтролна власт, който може да я използва против политиците. Достатъчно е да си припомним, че Филчев, някога заместник-министър на правосъдието в кабинета на Иван Костов, като главен прокурор си позволи да го вика на разпит, а предшественикът на Командира, служебният премиер Стефан Софиянски, даже беше заплашен от затвор. При това Филчев беше наложен по доста брутален начин на Висшия съдебен съвет. Президентът Стоянов просто отказа да подпише указ за назначаването на първия избран за поста Бойко Рашков и така предизвика повторен избор във ВСС.

Така че ролята на държавния ни глава не е толкова формална, както често се твърди. Чрез хората, които поставя на ключови постове, той може да оказва влияние върху трите власти - изпълнителна, съдебна и дори законодателна. Така, макар и опосредствано, той оставя отпечатък на политиката и държавните институции дълго след като е напуснал "Дондуков" 2.

Между мандатите на Първанов и Стоянов има няколко забележителни прилики. И двамата

поеха поста при враждебни към тях

правителства

Стоянов - докато БСП имаше абсолютно мнозинство в ХХХVIII народно събрание, а Жан Виденов, макар подал оставка, беше още премиер. Първанов спечели изборите при управлението на Симеон Сакскобургготски, който беше заявил, че "нашият кандидат за президент е Петър Стоянов".

И двамата помогнаха на власт да дойдат партиите, които ги издигнаха за кандидати.

Стоянов имаше трудната задача да убеди БСП да се откаже от съставянето на ново правителство, за което тя имаше както необходимото мнозинство, така и безспорно конституционно право. Под неговия патронаж партийните лидери постигнаха споразумението за предсрочни избори от 4 февруари 1997 г., след което събралото се пред "Дондуков" 2 множество го понесе на ръце.

Така Стоянов получи шанса да назначи служебно правителство, което да проведе предсрочни избори. Начинът, по който кабинетът Софиянски успокои обстановката пред вота през април 1997 г., беше от съществено значение за повдигането на рейтинга на довчерашната опозиция и за идването на ОДС на власт.

През първата половина на своя мандат Първанов преживя трудни моменти, в които мнението му беше пренебрегвано от правителството. Правото на президентско вето върху законите е символично, защото едно стабилно мнозинство винаги може да прегласува върнатия от държавния глава нормативен акт. Първанов обаче успешно използва правото си да сезира Конституционния съд - нещо, което предшественикът му нито веднъж не направи. Така Първанов успя да спре приватизацията на "Булгартабак", която

царското правителство

искаше да прокара без съдебен контрол

Със своя авторитет президентът наложи Сергей Станишев за лидер на БСП, а през миналото лято стана и архитект на тройната коалиция. За външен министър бе назначен неговият съветник Ивайло Калфин. Така държавният глава се превърна в най-влиятелния политик у нас - нещо, което желаеха и предшествениците му, но не успяха да го постигнат.

Последните 15 години обаче показаха, че изпитанията за президента са по-големи, когато неговата партия спечели изборите. В опитите си да бъде коректив на изпълнителната власт той рискува да остане без подкрепа. Желю Желев и Петър Стоянов също се опитваха да влияят на сините правителства, но първият стигна до открит разрив със своите, а комплексът "Боянски ливади" беляза мандата на наследника му.

Стоянов не отиде по-далеч от плахия призив "Иване, кажи си!". Може би затова той се схващаше като протеже на Командира, докато сега ролите между премиер и президент са сменени. Мирът между Стоянов и Костов обаче беше платен с тиха война на "Дондуков" 2. И Стоянов като Желев влезе в открит конфликт със своя вицепрезидент, от което авторитетът на държавния глава несъмнено пострада.

В края на краищата този конфликт доведе Стоянов до груба предизборна грешка при избора на втори кандидат за вицепрезидент. Тодор Кавалджиев беше непослушен, но популярен, а ролята на вицето е по-голяма преди изборите, отколкото след тях. В това отношение изборът на Първанов беше мъдър и му донесе много гласове.

Сравнението между начина, по който Стоянов и Първанов изиграха своите карти, поне засега е в полза на сегашния президент. Стоянов стартира силно, после се задоволи с представителните си функции, а накрая завърши с фаул. Първанов пък прави бурен финален спринт. Още обаче е рано да се прогнозира какво ще стане, ако се стигне до мач реванш. Пилците се броят наесен.


Публикувано във в. „Стандарт” на 6 юли 2007 г.