Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Анализи

Смъртта на Литвиненко напомня за „българския чадър”

Отровата - най-старото оръжие за политически убийства

Историята е писана с помощта на арсеник, антракс и цианид

Крум Благов

Смъртта на Александър Литвиненко в Лондон много напомня края на българския писетал-дисидент Георги Марков преди 28 години. И тогава лекарите не успяха да поставят точна диагноза, също витаеше съмнението за отрова и заподозрените пак бяха в Кремъл.

Независимо от това дали при Литвиненко става дума за отравяне с

талий или заразяване с радиация

несъмнено разследването на Скотланд ярд ще възкреси спомена за „българския чадър”. В последните си часове Марков разказва, че преди да се почувства зле, се разминал на улицата с един мъж, който го одраскал с чадъра си. При аутопсията в тялото на писателя е открита миниатюрна куха сачма със следи от рицин – рядка и много силна отрова. Същата сачма откриват и в гърба на журналиста Владимир Костов, ранен няколко дни преди Марков в Париж. Костов обаче само вдига температура.

Това остана една от големите мистерии на близкото ни минало. Съмненията за политическо убийство остават, но извършителят не беше заловен, а връзките му с поръчителите са само логически изводи. Не е сигурно дори каква е била отровата, защото сачмата е твърде малка да съдържа смъртоносното количество рицин. Сигурно е само едно – отровите си остават политическо оръжие даже в наше време. Марков и Костов не са последните жертви.

През декември 1992 г. стана ясно, че е направен опит да бъде отровен тогавашният шеф на разузнаването ген. Бриго Аспарухов. Той се почувствал зле, след като пил кафе не другаде, а на „Дондуков” 2 с говорителя на президента Желю Желев Валентин Стоянов. Скоро след това дваматапотърсили медицинска помощ. В чашите им са открити следи от бензолов препарат. Плъзна слухът, че отровата сипала една секретарка в президентството на име Стефка, а според една версия целта не били отровените.

Второто кафе било за самия президент

След шест месеца обаче следствието беше прекратено, без да открие виновника. Всъщност концентрацията на бензол не била достатъчна да предизвика смърт.

Напоследък към рицина и бензола в политическия речник влязоха и други отрови. Днешният украински президент Виктор Юшченко се оплака, че са се опитали да го убият по този начин през септември 2004 г. Юшченко, тогава още кандидат за президент, бе изпратен на лечение в австрийската клиника „Рудолфинерхаус”. Австрийските лекари установиха, че здравословните му проблеми идват от отравяне с диоксин.

Между отравянето на Юшченко и на Литвиненко има сходства. Талият е тежък метал, чиито соли предизвикват отравяне със симптоми, които отначало приличат на вирусна инфекция. По-късно обаче се появяват нетипични за такива заболявания признаци – например косопад. Именно опадалата коса на Литвиненко кара английските лекари да се усъмнят, че става дума за отрова. Талият освен това води до трайни увреждания и деменция – точно както диоксинът, с който беше отровен Юшченко. И както и фармакологично чистият диоксин, талиевите соли са изключително трудни за намиране.

Друго предимство на талиевите соли за отровителски цели е, че приличат на вид на обикновена сол и нямат вкус, мирис и цвят. Това прави лесно добавянето им в храната. Това е най-често срещаният начин да се вкара отрова в организма на жертвата. Не случайно някога царете давали на някое животно да опита храната им, преди да седнат на трапезата. И днес телохранителите са длъжни да следят откъде идват продуктите и напитките за охраняваните от тях личности. Но

има и други начини да се сервира

отрова – при Марков и Костов например тя е била инжектирана, предполага се, чрез чадъра, станал оттогава символ. Преди пет години, малко след терористичните актове срещу кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, Америка беше хвърлена в паника от отрова, проникваща през кожата. Няколко души в Щатите починаха, след като получиха писма с бял прах, оказал се антракс. Оказа се, че отровата може да бъде и оръжие на терористи.

Паниката е заразителна и се пренесе през океана. По време на предишните президентски избори тя стигна до нас. Централната избирателна комисия на президентските избори на 11 ноември 2001 г. нареди да бъдат проверявани периодично тъмните стаи за поставен антракс. Причината беше, че подозрителен пакет с надпис „Антракс” се появи в секцията в петричкото село Яворица. Бяло прахообразно вещество беше намерено в Костинброд и в новопазарското село Преселка. Психозата стигна дотам, че ужасно много хора отказаха сухата сметана за кафе. Шегобийци, пращащи гипс в пощенски пликове, бяха разкрити, арестувани и съдени по бързата процедура.

Тамплиерите използвали живак, Медичите – антимон

Живакът е бил съставна част на всички средновековни отрови. Тайното оръжие  на Медичите пък съдържало съединения на антимона – сивобял метал, който днес се използва за производството на полупроводници. Векове наред антимонът се използвал като съставка на козметични средства. Чак през ХІХ век във Франция забранили употребата му. Още древноримският лекар Гален е казал, че разликата между отровата и лекарството е в дозировката. С други думи, всяка свръхдоза лекарство е вредна.

Според френския писател Морис Дрюон рицарите тамплиери използвали отрова, която се вдишва. Това е живачният сулфацианид, сол, която при горене дава сярна киселина, живачни пари и цианохидратни съединения, така че предизвиква едновременно живачно и цианохидратно отравяне. Веществото се смесвало с парафин и така влизало в състава на свещи, като ги правело отровни. После свещите се давали на жертвата, която ги използвала, без да подозира нищо.

В костите на Наполеон били открити следи от отравяне с арсеник. Според някои предположения дори на остров Света Елена бившият император бил смятан за заплаха от френския крал и затова бил пратен преждевременно в гроба само на 52 години. Съществуват съмнения, че с отрова е бил отстранен и Ленин. Пдозрението пада върху наследника му Сталин, когото Ленин през последните месеци от живота си решил да отстрани от лостовете на властта.


Публикувано във в. “Стандарт” на 27 ноември 2006 г.