Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Анализи

Да слезеш с достойнство от върха е изкуство

Политиците превърнаха оставката в трамплин

При Симеон всяка молба за напускане бе начало на водевил

Крум Благов

Оставката в политиката би трябвало да означава край на кариерата. У нас обаче понякога става обратното - тя се превръща в ново начало. Случаят с генерал Бойко Борисов май е точно такъв. Той приключва службата си в МВР, за да се впусне в политиката. Същото направи преди четири години Иван Костов, който подаде оставка като лидер на СДС след загубата на парламентарните избори през 2001 година. Но се оказа, че Командира не може, без да командва, и скоро си направи собствена партия. Все едно Живков да беше възстановил БКП през 1990-а. БСП можеше и да не оцелее.

Тодор Живков беше първият политик от най-ново време, който подаде оставка. Преди това тя се смяташе за буржоазен предразсъдък. Самата идея, че някой може да се оттегли по собствена воля от поста си, противоречеше на постулата за ръководната роля на компартията. Ето защо до 1989 г. никой не подаваше оставка, а ако случайно го правеше, това се премълчаваше. Политиците биваха освобождавани по решение на някакъв колективен орган, а не по тяхно искане. Само тези, които умееха да четат между редовете, можеха

да се досещат за истинската причина

Когато някой биваше понижаван, се казваше, че ще бъде преместен на друга работа. Виж, ако формулировката беше "друга отговорна работа", това значеше, че го чака повишение.

Оставката на Живков беше такава новост за тоталитарния режим, че дълго беше отричана от наследниците му. Даже пуснаха слуха, че той се готвел да използва МВР за въоръжен отпор на промяната, но доблестната армия парирала угрозата. Митът за гражданската война после се оказа измислица, съчинена да вдигне рейтинга на новите управници. Оттогава у нас започна да се възражда демократичната практика, която придава на доброволното напускане в политиката две значения - понасяне на отговорност за едно решение или израз на несъгласие с него. Като се оттегли от поста лидер на СДС след парламентарния вот през 1994 г., Филип Димитров пое тежестта на изборния неуспех. Като напусна вицепрезидентския пост през 1993 г., Блага Димитрова показа несъгласието си с линията на тогавашния президент Желю Желев. Това бяха някои от достойните оттегляния през последните 15 години. Е, има и трети вид оставки - предлагат ти избор

между молбата за напускане и уволнението

Дават ти възможност да се оттеглиш с достойнство, като си спестиш публичното унижение. Такава принудителна оставка подаде лидерът на СДС Петър Берон през 1990 г., когато беше съобщено, че е бил доносник на Държавна сигурност. После същата съдба сполетя Любомир Начев, първия министър на вътрешните работи при Жан Виденов. Постепенно обаче нашият така наречен елит внесе свой принос и превърна доброволното напускане в начин да привлече вниманието към себе си, за да излезе с летящ старт на друга писта. Така е с всяка световна практика у нас - първо се внедрява, а после се побългарява. Първопроходец беше създателят на повечето ни нови политици Андрей Луканов. През 1996 г. той шумно хвърли молбата си за напускане на депутатското кресло - първо в пресата, а чак след това в парламента. "Излизам от политиката, отивам в бизнеса" - твърдеше той от първите страници на вестниците. Всъщност бизнесът се оказа "Топенерджи", дружество, чрез което Луканов щеше да държи кранчето на руския газ за българската икономика. Така той пак щеше да командва политиката, но с икономически лостове. Човекът просто искаше да се върне като лидер, без да се явява на избори. Е, не му позволиха да го направи. Но за по-сигурно - за да не се опитва пак, после го гръмнаха. Постепенно челният опит на Луканов беше усвоен от всички партийци - червени, сини и даже жълти. Особено

се хареса този похват на царистите

При управлението на Симеон Сакскобургготски оставките станаха истински политически театър. Най-напред молбата си хвърли шефът на митниците Емил Димитров. Ревизоро се разсърди на финансовия министър Милен Велчев заради англичаните от "Краун ейджънтс", които щяха да му се наблюдават в работата. Велчев се оказа също обидчив и подаде оставка заради яхтения скандал. А скандала причини главният секретар на МВР, който съобщи, че в гръмнатия мерцедес на Иван Тодоров имало снимки на Доктора с министри на яхта в Монте Карло.

Смъмрен от премиера за своята несъобразителност, Бойко Борисов също подаде оставка - с копие до всички главни редактори под формата на SMS. Явно и двамата с Велчев бяха казали на царя: "Или той, или аз!" Но след като няколко седмици се цупиха като разсърдени деца, те оттеглиха молбите си, без да получат исканото публично удовлетворение.

Така че тази оставка на генерала му е третата. Втората беше преди два месеца, когато той напусна парламента. Политическият водевил продължава и сигурно ще ни предложи още по-интересни зрелища. Нали пак идват избори, макар и частични.


Публикувано във в. “Стандарт” на 19 септември 2005 г.