Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Анализи

Ордените не са великденски яйца

Каква държава сме, ако не може да отнемем отличието на Кадафи

Крум Благов

Откритието на "Стандарт", че либийският лидер Муамар Кадафи е носител на най-високото българско държавно отличие, разбуни политическия кошер. Опозицията иска да се вземе орденът на Кадафи, управляващите твърдят, че не може.

Дискусията би била полезна, ако моралният проблем не се използваше за партийна пропаганда. Десните имат възможност да атакуват президента затова прехвърлят топката на него.

Левицата пък мисли, че му помага, като обявява казуса за нерешим. Никой не предприема действията, които са възможни, а те са поне три.

1. Какво мисли Външно? Депутатите биха могли да зададат въпрос по време на парламентарния контрол. И президентът сега, и Държавният съвет преди не са награждавали никога по своя инициатива, а само по предложение на държавни и обществени органи. Чужденци предлага единствено МВнР.

2. Какво е мнението на Конституционния съд? Кадафи е получил наградата си по някогашния Указ 1094 за духовното стимулиране, отменен с новия закон от 2003 г. В него изрично се казва, че наградените запазват отличията, дадени по указа. А той е предвиждал възможност ордените да се отнемат, "когато се установи, че те са били без основание" (член 108, ал. 2).

По силата на някои решения на КС бяха върнати имоти за милиони на осъдени и екзекутирани от Народния съд. Как да повярваме, че няма законен механизъм да се отнеме един орден?

3. Парламентът може да коригира сегашния закон, като предвиди текст за отнемане на отличията.

Това е третият скандал с ордени през последните години. Първият беше около предложението "Стара планина" да се даде на бившия главен прокурор проф. Васил Мръчков, вторият - когато Ахмед Доган обяви, че ще върне своя. Но и двата пъти споровете не излязоха извън рамките на конкретния казус.

Орденът на Кадафи като най-скандален би трябвало да предизвика по-широка дискусия около политиката на държавните награди. Ясно е, че той е даден навремето от Тодор Живков по конюнктурни политически съображения. Очевидно практиката да се раздават ордени кажи-речи на всеки висок гост е била някаква дипломатическа куртоазия. Един бивш министър се оправдаваше: "Такива бяха времената".

Но тази практика всъщност продължава и сега. Достатъчен е един бегъл преглед на указите от последните години, за да се види, че с орден "Стара планина" с лента се удостояват почти без изключение всички държавни глави и премиери, които посещават България. Даваме ги на всеки гост, като яйца по Великден.

Българи се удостояват с орден "Стара планина" също стереотипно, изключително по повод на кръгли годишнини от 50 нагоре, а не за някакви актуални постижения.

Най-високият ни орден започна да се дава посмъртно, включително и на хора, починали, преди той да бъде учреден. Не е ясно само защо още не са наградени хан Аспарух, княз Борис I и цар Иван Асен II, които отговарят на всички изисквания.

Преди години, когато беше депутат, артистът Явор Милушев предложи да се въведе лимит за броя на орденоносците. Това всъщност е връщане към традициите. Когато през 1909 г. е въведен като най-високо държавно отличие орденът "Св. св. Кирил и Методий", е било записано, че той се дава само на чужденци и на до 15 живи българи. Не бива да допускаме държавните награди да се обезценяват. Ако ще я караме, както по времето на Живков, може да се появи нов казус "а ла Кадафи".


Публикувано във в. „Стандарт” на 6 април 2007 г.