Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Анализи

Фалшификатите се оказаха оръжие за политическо самоубийство

Компроматите са като бумеранг

Те закопаха вече един президент, но май никой не си е взел поука

Крум Благов

След дълго затишие през последните дни пак почнаха да ни заливат с компромати. Изглежда, жанрът е в нов възход.

Най-напред се появиха листовките за софийския кмет Бойко Борисов с текст "От Тато до Гоце - винаги верен на партията". След това поясниха, че Гоце бил самият президент Георги Първанов. А от вчера намесиха и предшественика му Петър Стоянов, който уж бил агент Виктор.

Ментетата станаха любимо оръжие на българските политици. Те се оказват по чудодеен начин в пощенските кутии на депутатите, излизат в интернет или се разпращат в пликове на определени хора. Това са пътеки към медиите - вентилаторът, в който партийните централи хвърлят кал по своите противници.

Да вземем например "сведенията" за агент Виктор, т. е. Петър Стоянов. Това е напълно анонимен донос в сайта с адрес www.krimi.dir.bg. Неговите автори и собственици не са дали никакъв телефон или адрес за връзка - само ICQ и електронна пощенска кутия. Сайтът е създаден на 5 януари т. г., а след два дни на него е качен и компроматът срещу бившия президент. За всеки случай той е определен като "препечатка", неизвестно откъде, за която собствениците на сайта "не носят отговорност". Типичен случай за настъплението на жълтата преса в интернет.

В коментарите към досието могат да се прочетат и други версии, които нямат връзка с главния мозък - че Стоянов е българомохамеданин (майка му била от помашко село), а за президент го е лансирало турското разузнаване (не се обяснява само защо тогава ДПС не го подкрепи за втори мандат).

От подобен характер са и сведенията за агент Гоце, сиреч за Георги Първанов. Той имал досие и псевдоним, обаче, както знаем, това не е привилегия само на агентите, а и на шпионираните от Държавна сигурност. Писателят дисидент Георги Марков например е бил наричан Скитник, което изобщо не му е било известно.

Компроматът срещу столичния кмет пък е съвсем смешен. Бойко Борисов наистина е бил бодигард на Живков, но години след неговото падане. По-възрастните помнят, че докато Тато беше на власт, частни охранители изобщо нямаше.

Ако се разровим в помийната яма на предизборните кампании, ще намерим там

досиета, картончета, списъци, жълти пликове, сини книги

и какво ли не още във всички цветове на дъгата и със съответните миризми. В държава, където печатат най-добрите ментета на еврото на Стария континент, няма как да не се намерят майстори на всякакви фалшификати.

Преди десет години точно преди деня за размисъл на местните избори един всекидневник публикува партийния билет на Стефан Софиянски. Кандидатът на СДС за кмет на София уж бил член на БКП някога. Компроматът се оказа фалшификат, чийто автор не се разкри - пратили го в редакцията по факса. Целта обаче не беше постигната: Софиянски бе избран за кмет.

През 2001 г. президентът Петър Стоянов по време на едно предизборно студио по телевизията прочете откъс от поверителен доклад против своя опонент Богомил Бонев. Бумерангът се завърна в изборния ден: бившият вътрешен министър едва не отиде на балотаж вместо президента. А Стоянов, за когото, преди да извади доклада, дилемата беше дали ще спечели на втория тур или още на първия, след два месеца освободи кабинета на "Дондуков" 2.

По принцип компроматът има за цел да изложи противника в лицето на неговите избиратели. Атакуваната група са чуждите симпатизанти, а не своите. Но очевидно авторите не могат да преценят правилно какво харесват хората и какво ги отблъсква. Затова всички компромати досега са нанасяли удар по чуждите, а не по своите.

Така стана и с агент Гоце. Сведенията за него изтекоха от хората на Иван Костов, но веднага зададоха на бившия премиер въпроса защо не е казал това преди президентските избори през 2001 г. Остана подозрението, че Командира е помогнал за свалянето на Петър Стоянов. Нищо чудно от аферата "Гоце" Георги Първанов да излезе с нараснал престиж.

Изводът е ясен: компроматът е като бумеранг - подходящ е само за политическо самоубийство.

Думата стана синоним на менте

Компромат е съкращение от компрометиращ материал. Тя е част от новия език на съветската власт, въведен от Ленин и Сталин. Той изобилства със съкращения като комсомол (получава се от първите срички на "комунистически съюз на младежта" на руски), петилетка (петгодишен стопански план), профсъюз и т. н.

Покойният журналист и депутат Георги Тамбуев, шеф на Комисията за досиетата на Великото народно събрание, дори написа документална книга със заглавие "Компромат". Но постепенно думата придоби ново значение. Днес под компромат се разбира едва ли не фалшификат.

Топ 10 на аферите

  • 1991 г. - списъкът на агентите на ДС във Великото народно събрание.
  • 1992 г. - "оня списък" (поименно изброяване на разузнавачите дипломати, уж предадени на турското посолство от Ахмед Доган).
  • 1993 г. - жълтият плик на Стоян Ганев, в който имало доказателства, че премиерът Филип Димитров е агент на ДС.
  • 1995 г. - партийната книжка на Стефан Софиянски на местните избори.
  • 1999 г. - ловешката касета, на която външният министър Надежда Михайлова съветва активистите на ОДС в града "да нахранят журналистите" преди местните избори.
  • 2000 г. - яхтеният скандал 1: докладът на ген. Атанас Атанасов срещу вътрешния министър Богомил Бонев, изваден от президента Стоянов по време на предизборен диспут през 2001 г.
  • 2001 г. - публикация в руския вестник "Московские новости" твърди, че председателят на парламента Йордан Соколов е бил агент на ДС.
  • 2003 г. - яхтеният скандал 2 (снимки, уж намерени във взривения "Мерцедес" на Иван Тодоров-Доктора. На тях Доктора бил сниман с министрите Милен Велчев и Пламен Петров).
  • 2005 г. - анонимката в интернет, написана от името на наш командос в Ирак след убийството на нашия войник Гърди Гърдев в резултат на "приятелски огън".

 

Публикуван във в. “Стандарт” на 30 юни 2006 г.