Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



Анализи

Приватизацията в държавата започна с архива на МВР

Търгуват досиета като дънки на битака

Цената на тайните документи рязко тръгна надолу

Крум БЛАГОВ

Всички приказки започват с "Имало едно време", а всички доноси - с "Мой приятел ми разказа, че..." Такъв е бил вътрешният ред в Държавна сигурност: офицерът е записвал разказа на агента на пишеща машина в трето лице единствено число.

Така започват рапортите на агент Алберт, които Андрей Райчев пусна в интернет. В същия стил бяха и докладите на агента Димитър, публикувани още през 1991 г., а преди пет-шест години излъчени от една национална ефирна телевизия.

Въпросът откъде самите доноси се оказват в една или друга медия пак остана без отговор. Истината е, че даже самите редакции често не знаят изпращача на подобен род документи.

Още преди четири години Ахмед Доган каза пред "Стандарт": "Има пазар на досиета у нас."

Е, по всичко личи, че тази търговия пак е във възход.

МВР, както съобщи министър Румен Петков, е унищожило досието на журналиста с псевдоним Димитър още през 1990 г. За него в архивите няма нищо освен картонче. Очевидно някои лични архиви са по-богати на документи, отколкото министерството.

Дали тези колекционери са снимали досиета, преди да ги унищожат, или вместо в пещта са

ги хвърляли в личния си сейф

е техническа подробност. Ясно е, че това не са били журналисти, а служители на ДС. Именно тези хора създадоха черната борса с компромати, която съществува вече 16 години.

Ако някогашните шефове на МВР трябва да бъдат съдени за нещо, то е за слабия контрол върху свръхсекретни документи. Всъщност истината е, че първата приватизирана държавна собственост у нас беше архивът на МВР.

Още преди да се появи свободната преса, кадесарите (от КДС - Комитет за държавна сигурност, по-късно станал част от МВР) бяха

прозрели, че информацията е стока

Поне трима офицери от ДС написаха книги за своята работа в Шесто управление - бившият му началник, покойният генерал Антон Мусаков, Чавдар Тепешанов и Бончо Асенов. Но много по-рентабилно от писането на спомени се оказа изнасянето на досиета.

Някои бивши "шестаци" го обясняват като акт на самозащита на съкратените през 1990 г. служители. Само че тук нещо не се връзва - шантажът трудно може да се нарече защитна стратегия. По-скоро съкратените се надяваха да си осигурят бъдещето с данните, които имаха по силата на служебното си положение.

Така досиетата станаха стока за продан. Сделките невинаги са срещу пари - приема се плащане с политическа или бизнес кариера и дори с имунитет срещу преследване.

Проблемът на продавача в тази търговия е, че той не може да обяви публично с каква стока разполага. Затова трябва да следи зорко за клиенти и - щом ги намери, да започне процедурата, която в Агенцията за приватизация наричат "преговори с потенциални купувачи".

Първата жертва на черната борса бе Петър Берон, който след избирането на Желю Желев за президент стана вторият шеф на СДС. Обявиха го

за агент с псевдоним Бончев

още в края на 1990 г. и той се принуди да се оттегли от политиката. След няколко месеца беше пласирано досието на Кеворк Кеворкян, а ден по-късно в един всекидневник се появи списъкът на сътрудниците на ДС, станали депутати във Великото народно събрание.

Оттогава "изтичането на информация" за досиета от държавни органи се превърна в любим начин за манипулация на общественото мнение. Това е и най-лесният начин да се прикрие истинският източник. Най-лошото е, че самото МВР от време на време се включва в черната борса, като скрива едни и вади други досиета. Не получи отговор въпросът защо по времето на Костовото управление не излязоха имената на негови хора, а по-късно се оказа, че те са сътрудничили на ДС.

Интересна работа - тайните служби в другите страни купуват информация, а ние даже не я продаваме, а я подаряваме! Ако "колекционерите" имаха търговски нюх, досега да сме запушили дупката в платежния баланс на страната!

Само че силата на тези компромати, а оттам и цената им явно намалява. Никой от съобщените официално сътрудници не се покая - с изключение на Георги Коритаров. Петър Берон казва, че всичко през 1990 г. е било плитко скроен шантаж. С помощта на избирателите той даже се върна в политиката.

Ако държавата иска да ликвидира черната борса с досиета, има само един начин: да направи всичко останало в архивите публично достояние. Така от свръхпредлагането на доноси те ще се обезценят.

Винаги има риск да ви пробутат менте

Купувачът на досиета рискува много - трудно е да провери дали получава оригинал, копие или менте. Съвсем неотдавна пробутаха фалшива анамнеза от психиатрията, уж описваща главния прокурор Никола Филчев, на самия шеф на ВКС Иван Григоров. Щом могат да заблудят висш магистрат с документ, за който се изисква познаване на специфична медицинска терминология, колко му е да спретнат един донос?

През 1992 г. не кой да е, а външният министър Стоян Ганев размаха жълт плик с досието на премиера Филип Димитров. Какво имаше в плика, така и не се разбра, но Ганев твърдеше, че Димитров през тоталитарната епоха е бил "явочник", т. е. предоставял е терен за срещи на кадесари с техни доносници. Изглежда, че на първия ни дипломат тогава са му пробутали менте. Най-знаменитият фалшификат несъмнено е партийният билет на Стефан Софиянски, който беше публикуван в навечерието на кметските избори през 1995 г. Но "колекционерите" от ДС направиха удара на века с досието на Йордан Соколов, което през 2001 г. пробутаха чак в Русия на вестник "Московские новости". Според документите, дадени на руснаците, бившият шеф на парламента бил вербуван от Шесто през 1983 г. и работел под псевдонима Момата. Спецове в занаята бързо разкриха, че "досието" е доста нескопосан фалшификат, в който са описани процедури, противоречащи на инструкциите и практиката на Държавна сигурност при работа с агентите.

Така че ако купувате доноси, внимавайте да не ви пробутат "кукла"! Няма да има на кого да се оплачете!


Публикувано във в. “Стандарт” на 9 юни 2006 г.